НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 26-К-210
Дата: 24.07.2015 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 39, ал. 5;
Договор между Република България и Република
Македония, чл. 6 - чл. 9.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило с вх. № ............/09.07.2015 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, изразявам следното принципно становище:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната:
Македонски гражданин има регистрирано собствено ЕООД в България, което се занимава с международен транспорт. Той не живее в България и идва в страната веднъж в месеца за по един ден във връзка с делата на фирмата. Няма документ нито за дългосрочно, нито за постоянно пребиваване на територията на България.
Въпросите, поставени в писмото са:
1. При така описаната фактическа обстановка този македонски гражданин има ли задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в България като самоосигуряващо се лице?;
2. Ако във фирмата бъде назначен на длъжност шофьор за международен транспорт македонски гражданин, който също няма документ нито за дългосрочно, нито за постоянно пребиваване на територията на България, за него дължат ли се здравноосигурителни вноски?;
3. Във връзка със задължението за здравно осигуряване на македонските граждани, които нямат документ нито за дългосрочно, нито за постоянно пребиваване на територията на България, има ли разлика между здравното осигуряване на самоосигуряващия се собственик и здравното осигуряване на назначените работници на трудов договор във фирмата?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразявам следното становище:
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/).
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Македония прилагат договор, който е в сила от 01.08.2003 г. Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни.
Договора се прилага на територията на Република България и Република Македония.
В материалния обхват на договора се включва и законодателството, свързано със задължителното здравно осигуряване.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора (в това число задължителните здравноосигурителни вноски).
В случай, че съгласно договора за въпросните лица се прилага българското законодателство се дължат задължителни здравноосигурителни вноски съгласно ЗЗО.
В случай, че за лицата не се прилага българското законодателство да се има предвид следното:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Видно от цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, чуждите граждани или лицата без гражданство попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в случаите, когато имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от същия закон е указано, че задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
От изложеното в писмото Ви става ясно, че самоосигуряващото се лице, както и лицето, което ще бъде наето, не са със статут на дългосрочно или продължително пребиваващи в страната, поради което ако на основание на договора за тях не се прилага българското законодателство не се дължат задължителни здравноосигурителни вноски в НЗОК. Такива ще се дължат от момента на придобиване на статут на постоянно, съответно дългосрочно пребиваващи в Република България.
Българската институцията, която определя приложимо законодателство по договора е Националният осигурителен институт (НОИ), като при възникнала необходимост от определяне на приложимо законодателство по договора следва да се обърнете към НОИ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/Г. ДИМИТРОВА/
Изложената фактическа обстановка е следната: македонски гражданин има регистрирано собствено ЕООД в България, което се занимава с международен транспорт. Той не живее в България и идва в страната веднъж месечно за по един ден във връзка с дейността на фирмата. Няма документ нито за дългосрочно, нито за постоянно пребиваване на територията на България.
Въпрос 1: При така описаната фактическа обстановка този македонски гражданин има ли задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в България като самоосигуряващо се лице?
Въпрос 2: Ако във фирмата бъде назначен на длъжност шофьор за международен транспорт македонски гражданин, който също няма документ нито за дългосрочно, нито за постоянно пребиваване на територията на България, за него дължат ли се здравноосигурителни вноски?
Въпрос 3: Във връзка със задължението за здравно осигуряване на македонските граждани, които нямат документ нито за дългосрочно, нито за постоянно пребиваване на територията на България, има ли разлика между здравното осигуряване на самоосигуряващия се собственик и здравното осигуряване на назначените работници на трудов договор във фирмата?
Съгласно разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
По въпросите в областта на социалното осигуряване между Република България и Република Македония се прилага договор, който е в сила от 01.08.2003 г. Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни. Договорът се прилага на територията на Република България и Република Македония. В материалния обхват на договора се включва и законодателството, свързано със задължителното здравно осигуряване.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9). В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора, включително задължителните здравноосигурителни вноски.
В случай че съгласно договора за въпросните лица се прилага българското законодателство, се дължат задължителни здравноосигурителни вноски съгласно ЗЗО.
В случай че за лицата не се прилага българското законодателство, следва да се има предвид следното: кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, чуждите граждани или лицата без гражданство попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване, когато имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
От изложеното в писмото става ясно, че самоосигуряващото се лице, както и лицето, което ще бъде наето, не са със статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи в страната. Поради това, ако на основание на договора между Република България и Република Македония за тях не се прилага българското законодателство, не се дължат задължителни здравноосигурителни вноски в НЗОК. Такива вноски ще се дължат от момента на придобиване на статут на постоянно, съответно дългосрочно пребиваващи в Република България.
Българската институция, която определя приложимото законодателство по договора, е Националният осигурителен институт (НОИ). При възникнала необходимост от определяне на приложимо законодателство по договора следва да се обърнете към НОИ.
Извод: За македонския собственик - самоосигуряващо се лице, както и за евентуално наетия македонски шофьор, при липса на статут на дългосрочно или постоянно пребиваване и при условие, че по договора между Република България и Република Македония за тях не се прилага българското законодателство, не се дължат задължителни здравноосигурителни вноски в НЗОК; задължението възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България, като приложимото законодателство се определя от НОИ.
