2_ 327/15.04.2016г.
КСО - чл.10;
чл.4, ал.1, т.7;
чл.5, ал.4, т.1;
чл.6, ал.3;
Излагате следната фактическа обстановка: Дружеството има назначен управител, по договор за възлагане на управлението. Има назначен и прокурист. Управителят и прокуристът могат да представляват дружеството заедно и по отделно. Управителят е назначен по трудов договор в друго дружество и от м.05.2016г., няма да извършва дейност в първото дружество, и няма да получава възнаграждение по договора за управление и контрол. Договорът за управление няма да бъде прекратен.
Във връзка с изложеното, поставяте следните въпроси:
1. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски за управителя в този случай?
2. Уведомяването в НАП за прекратяване на осигуряването на управителя, назначен по договор за възлагане на управлението само в декларация образец 1 ли е?
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително социално осигуряване, е определен в чл.4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Обвързването на осигуряването с полагане на труд е въведено с чл.10 от КСО, съгласно който, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до нейното прекратяване.
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество, не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл.10 от КСО, това задължение ще е налице когато лицето упражнява трудова дейност като управител.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е регламентирана в Търговския закон (ТЗ).
Съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.
В правомощията на Общото събрание е да избере управител, на когото определя възнаграждение и да го освобождава от отговорност (чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ).
Конкретно по отношение на лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО (управителите и прокуристите на търговски дружества) осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.6, ал.3 от КСО).
Като "неначислени възнаграждения" на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества се определят дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразени по съответния начин в счетоводството на дружеството съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в Закона за счетоводството. Същите могат да бъдат изплатени или неизплатени. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. Размерът на възнаграждението на управителя може да бъде определен и в документ, различен от онзи, в който е обективирана волята на страните относно предмета на договора и поетите с него задължения (решение № 827/13.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 478/2007 г., ТК).
Темата относно осигуряването на лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО е подробно разгледана в писмо № 24-00-7/25.02.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, което по отношение същността на "неначислените възнаграждения" е допълнено с писмо № 24-00-10/10.03.2010г. Те са публикувани на интернет страницата на НАП: www.nap.bg.
Видно от горното, разпоредбата на чл.6, ал.3 от КСО не намира приложение по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения в случай, че възнагражденията не са договорени или определени по съответния ред.
При установяване наличие на дължими възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО с оглед дължимост на осигурителни вноски се прилага предвиденият в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) ред за събиране на доказателства и доказателствени средства.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.
В чл.5, ал.4, т.1 от КСО е вменено задължение за осигурителите да подават данни включително и такива за дните в осигуряване. Предвид това в случай, че управителят на дружеството не подлежи на осигуряване по см.на чл.10 от КСО, то следва в декларация обр.№1" Данни за осигурено лице", в т.15 "Последен ден в осигуряване" да се посочи последния календарен ден в осигуряване.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството има назначен управител по договор за възлагане на управлението и назначен прокурист. Управителят и прокуристът могат да представляват дружеството заедно и поотделно. Управителят е назначен по трудов договор в друго дружество и от месец 05.2016 г. няма да извършва дейност в първото дружество и няма да получава възнаграждение по договора за управление и контрол. Договорът за управление няма да бъде прекратен.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Дължат ли се задължителни осигурителни вноски за управителя в този случай?
Въпрос 2: Уведомяването в НАП за прекратяване на осигуряването на управителя, назначен по договор за възлагане на управлението само в декларация образец 1 ли е?
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително социално осигуряване, е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Обвързването на осигуряването с полагане на труд е въведено с чл.10 от КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяване на тази дейност.
Самото вписване на едно лице като управител на търговско дружество не е достатъчно, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл.10 от КСО, задължението за осигуряване възниква, когато лицето упражнява трудова дейност като управител.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са: управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове; членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества; синдиците и ликвидаторите; лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества; лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е регламентирана в Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. В правомощията на общото събрание е да избере управител, да му определи възнаграждение и да го освобождава от отговорност - чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ.
По отношение на лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО (управителите и прокуристите на търговски дружества) осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход - чл.6, ал.3 от КСО.
Като "неначислени възнаграждения" на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, се определят дължими възнаграждения, които не са начислени, т.е. не са отразени по съответния начин в счетоводството на дружеството съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в Закона за счетоводството. Тези възнаграждения могат да бъдат изплатени или неизплатени.
В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. Размерът на възнаграждението на управителя може да бъде определен и в документ, различен от този, в който е обективирана волята на страните относно предмета на договора и поетите с него задължения (решение № 827/13.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 478/2007 г., ТК).
Темата относно осигуряването на лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО е подробно разгледана в писмо № 24-00-7/25.02.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, което по отношение същността на "неначислените възнаграждения" е допълнено с писмо № 24-00-10/10.03.2010 г. Тези писма са публикувани на интернет страницата на НАП: www.nap.bg.
От изложеното следва, че разпоредбата на чл.6, ал.3 от КСО не намира приложение по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения, когато възнагражденията не са договорени или определени по съответния ред.
При установяване наличие на дължими възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, с оглед дължимост на осигурителни вноски се прилага предвиденият в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) ред за събиране на доказателства и доказателствени средства.
В заключение се отбелязва, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК. В тази връзка органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно и при изпълнение на правомощията си по чл.12, ал.1 от ДОПК са независими и действат само въз основа на закона.
Извод: Задължението за осигуряване на управителя възниква само при упражняване на трудова дейност по управление по смисъла на чл.10 от КСО и при наличие на договорени или определени възнаграждения, върху които се дължат осигурителни вноски по чл.6, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.5, ал.4, т.1 от КСО на осигурителите е вменено задължение да подават данни, включително и за дните в осигуряване. Поради това, ако управителят на дружеството не подлежи на осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО, в декларация образец № 1 "Данни за осигурено лице" в т.15 "Последен ден в осигуряване" следва да се посочи последният календарен ден в осигуряване.
Извод: Прекратяването на осигуряването на управителя се отразява чрез подаване на декларация образец № 1, като в т.15 се посочва последният календарен ден в осигуряване.
