ОТНОСНО: Прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с предоставяне на ваучери за храна
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-118 от 06.06.2024 г. относно прилагане на ЗКПО.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството предоставя на своите служители, назначени по трудов договор и по договор за управление и контрол, ваучери за храна. За периода от м. януари 2021 г. до момента съгласно заповед и протокол на общото събрание социалната придобивка е достъпна и еднаква за всички служители на предприятието. Размерът на придобивката не е обвързан с отработеното време, т.е. всички намиращи се към момента на трудов договор и на договор за управление и контрол, независимо от явяванията/неявяванията на работа поради болнични, майчинство, отпуск и др., получават пълния размер, определен от дружеството.
Поставен е следният въпрос:
Ако дружеството вземе решение ваучерите за храна да се предоставят на база отработени дни, съгласно практиката, установена със становище на НАП изх. № 20-00-153/18.04.2016 г., дали ще бъде нарушен принципът за общодостъпност съгласно чл. 204, т. 2 и чл. 209, ал. 1 от ЗКПО?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Разходите за ваучери за храна са включени в социалните разходи, предоставени в натура и се облагат по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" и б. "в" в размер до 200,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в чл. 209, ал. 1 и чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО. За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона "Данък върху разходите".
Според определението, дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Ваучерите за храна се предоставят по решение на работодателя за негова сметка. Размерът и лицата, на които ще се предоставят, се определя съобразно заповед на работодателя или по решение на общото събрание на работниците и служителите.
Във връзка с критерия за общодостъпност, следва да се има предвид, че дадена социална придобивка е общодостъпна, когато тя е на разположение на всички наети лица, т.е. може да се ползва по право от всички тях, като размерът на предоставяните социални придобивки не трябва да зависи от заеманата длъжност или от постигнатите трудови резултати, доколкото последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително възнаграждение, а не за предоставяне на социални придобивки. Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, само когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на социалните придобивки да е:
- точно определена за всеки месец или
- се обвърже с отработените дни или часове през месеца, като в този случай следва да се определи сума за отработен ден/час.
Съгласно актуалната данъчна практика, при ваучерите за храна критерият общодостъпност е налице при избор на един от двата алтернативни варианта:
- ваучерите за храна се предоставят на целия персонал, в т.ч. и на лицата, които трайно отсъстват от работа, например във връзка с временна неработоспособност и майчинство;
- предоставянето на ваучерите за храна се обвързва с отработените дни/часове през месеца и като следствие ваучерите за храна не се предоставят на лица, които трайно отсъстват от работа, например в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск.
Необходимостта от посочените придобивки възниква, когато наетото лице се явява на работа, и това означава, че неосигуряването на ваучери за храна при липса на отработени дни/часове, не компрометира критерия за "общодостъпност".
Предвид гореизложеното, приемането на решение от дружеството за предоставяне на ваучери за храна на база отработен ден няма да наруши изискването за общодостъпност на социалната придобивка.
Следва да обърнете внимание, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ДВ, бр. 66/2023 г.) е прието изменение на ЗКПО, с което социалните разходи за ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2 от закона са разделени на два вида: ваучери за храна на хартиен носител и ваучери за храна на електронен носител. Съгласно измененията в ЗКПО в сила от 01.01.2024 г. е предвиден преходен период за преминаване изцяло към ваучери за храна на електронен носител, като до 30.06.2024 г. при прилагане на данъчното облекчение, може да се предоставят ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и на електронен носител по чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО. От 01.07.2024 г. при желание на работодател да предоставя социални разходи под формата на ваучери за храна на наети си лица, това ще е възможно само за ваучери за храна на електронен носител.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството предоставя на своите служители, назначени по трудов договор и по договор за управление и контрол, ваучери за храна. За периода от месец януари 2021 г. до момента, съгласно заповед и протокол на общото събрание, социалната придобивка е достъпна и еднаква за всички служители на предприятието. Размерът на придобивката не е обвързан с отработеното време, т.е. всички лица, които към момента са на трудов договор и на договор за управление и контрол, независимо от явяванията/неявяванията на работа поради болнични, майчинство, отпуск и др., получават пълния размер, определен от дружеството.
Въпрос: Ако дружеството вземе решение ваучерите за храна да се предоставят на база отработени дни, съгласно практиката, установена със становище на НАП изх. № 20-00-153/18.04.2016 г., дали ще бъде нарушен принципът за общодостъпност съгласно чл. 204, т. 2 и чл. 209, ал. 1 от ЗКПО?
Разходите за ваучери за храна са включени в социалните разходи, предоставени в натура, и се облагат по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "б" и б. "в" в размер до 200,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в чл. 209, ал. 1 и чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО.
За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО. Критериите в тази разпоредба трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона "Данък върху разходите".
Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда, предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Ваучерите за храна се предоставят по решение на работодателя за негова сметка. Размерът и лицата, на които ще се предоставят, се определят съобразно заповед на работодателя или по решение на общото събрание на работниците и служителите.
Относно критерия за общодостъпност се приема, че дадена социална придобивка е общодостъпна, когато е на разположение на всички наети лица, т.е. може да се ползва по право от всички тях. Размерът на предоставяните социални придобивки не трябва да зависи от заеманата длъжност или от постигнатите трудови резултати, тъй като последните са по-скоро определящи за формиране на допълнително възнаграждение, а не за предоставяне на социални придобивки.
Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. Изискването за общодостъпност е спазено само когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на социалните придобивки да е:
- точно определена за всеки месец или
- обвързана с отработените дни или часове през месеца, като в този случай следва да се определи сума за отработен ден/час.
Съгласно актуалната данъчна практика, при ваучерите за храна критерият общодостъпност е налице при избор на един от следните два алтернативни варианта:
- ваучерите за храна се предоставят на целия персонал, включително и на лицата, които трайно отсъстват от работа, например във връзка с временна неработоспособност и майчинство;
- предоставянето на ваучерите за храна се обвързва с отработените дни/часове през месеца и като следствие ваучерите за храна не се предоставят на лица, които трайно отсъстват от работа, например в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск.
Необходимостта от посочените придобивки възниква, когато наетото лице се явява на работа. Това означава, че неосигуряването на ваучери за храна при липса на отработени дни/часове не компрометира критерия за "общодостъпност".
Извод: Приемането на решение от дружеството за предоставяне на ваучери за храна на база отработен ден няма да наруши изискването за общодостъпност на социалната придобивка по смисъла на чл. 204, т. 2 и чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
Следва да се има предвид, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ДВ, бр. 66/2023 г.) е прието изменение на ЗКПО, с което социалните разходи за ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2 от закона са разделени на два вида: ваучери за храна на хартиен носител и ваучери за храна на електронен носител.
Съгласно измененията в ЗКПО, в сила от 01.01.2024 г., е предвиден преходен период за преминаване изцяло към ваучери за храна на електронен носител. До 30.06.2024 г. при прилагане на данъчното облекчение могат да се предоставят ваучери за храна на хартиен носител по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и на електронен носител по чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО. От 01.07.2024 г., при желание на работодател да предоставя социални разходи под формата на ваучери за храна на наетите лица, това ще е възможно само за ваучери за храна на електронен носител.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
