ОТНОСНО: Регистрация на съдове за съхранение на гориво и изисквания за подаване на документи, съгласно Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-73 от 25.03.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, има намерение да премине към отопление с парно, като използва дизелово гориво. Имате наличен резервоар, който е с вместимост 2 000 л, който досега не е използван и няма нивомерна система.
Поставени са следните въпроси:
1. Тъй като горивото ще се ползва само за отопление, необходимо ли е съдът да бъде регистриран, тъй като при прочит на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. оставате с убеждение, че регистрацията се отнася само до съдове, от които се зареждат машини и автомобили, което предполага нивомерна система, ЕСФП, връзка с НАП?
2. Като получател на горивото за отопление имате ли задължение да подадете електронен документ за доставка (ЕДП) на горивото след доставката му? Има ли други документи, които трябва да подавате във връзка с тази доставка?
3. Какви други действия трябва да предприемете преди и по време на такава дейност?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище по поставените въпроси:
Чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регламентира задължението на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4 (Наредба № Н-18/2006г.).
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от автоцистерни, както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г (чл. 3, ал. 12).
В случая е важно да се отбележи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006г. регламентира задължението на лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Видно от изложената фактическата обстановка, дружеството разполага с резервоар за съхранение на гориво с вместимост от 2 000 л, от който се извършва зареждане на съоръженение и/или инсталация за отопление.
Ето защо, на база изложената фактическа обстановка, следва да се приеме, че дружеството попада в изключението на чл. 3, ал. 12 от Наредба №-Н-18/2006г., което го освобождава от задължението да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 3, ал. 2 и 3 от същата наредба (електронни системи с фискална памет (ЕСФП) и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП).
В случая е приложима разпоредбата на чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г., съгласно която за дружеството е налице задължение за подаване на данни в НАП за получените количества гориво като получател по доставката чрез електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23 от същата наредба.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006г., съгласно която лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета "б" (чл. 59в от наредбата). Съгласно посочената разпоредба, лицето по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС подава данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, като в ал. 2 на чл. 59в са изброени изчерпателно видовете данни, които се подават за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво.
С оглед на гореизложеното, считам, че за дружеството е налице задължение да подава данни в НАП за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво, съгласно чл. 59в от наредбата, както и ако лицето не попада в кръга на изключенията по чл. 118, ал. 11 от ЗДДС, за него е налице и задължение за подаване на данни по 59а, ал. 3 от наредбата като получател по доставка на течни горива.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството има намерение да премине към отопление с парно, като използва дизелово гориво. Налице е резервоар с вместимост 2 000 л, който досега не е използван и няма нивомерна система.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Тъй като горивото ще се ползва само за отопление, необходимо ли е съдът да бъде регистриран, тъй като при прочит на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. оставате с убеждение, че регистрацията се отнася само до съдове, от които се зареждат машини и автомобили, което предполага нивомерна система, ЕСФП, връзка с НАП?
Въпрос 2: Като получател на горивото за отопление имате ли задължение да подадете електронен документ за доставка (ЕДП) на горивото след доставката му? Има ли други документи, които трябва да подавате във връзка с тази доставка?
Въпрос 3: Какви други действия трябва да предприемете преди и по време на такава дейност?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство е направен следният правен анализ:
Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4 - Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, са длъжни да регистрират и отчитат зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение на зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.
Съгласно чл. 3, ал. 12, изречение първо от Наредба № Н-18/2006 г. лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от автоцистерни, както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3 от наредбата.
В конкретния случай дружеството разполага с резервоар за съхранение на гориво с вместимост 2 000 л, от който ще се извършва зареждане на съоръжение и/или инсталация за отопление. Поради това дружеството попада в изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г., което го освобождава от задължението да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 3, ал. 2 и 3 от наредбата. Тези разпоредби предвиждат използване на електронни системи с фискална памет (ЕСФП) и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП.
Извод: За резервоара от 2 000 л, от който се зарежда единствено съоръжение и/или инсталация за отопление, не възниква задължение за регистрация и отчитане на зареждането по реда на чл. 3, ал. 2 и 3 от Наредба № Н-18/2006 г., включително за оборудване с ЕСФП и нивомерна система.
Относно задължението за подаване на данни за доставките на гориво е приложима чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която лицата по чл. 3, ал. 12 подават в НАП данни за получените количества гориво като получатели по доставката чрез електронен документ за получаване (ЕДП) по приложение № 23 към наредбата.
Извод: За дружеството е налице задължение да подава в НАП данни за получените количества гориво като получател по доставката чрез електронен документ за получаване (ЕДП) по чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета "б" (чл. 59в от наредбата).
Съгласно чл. 59в от Наредба № Н-18/2006 г. лицето по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС подава данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП. В ал. 2 на чл. 59в са изброени изчерпателно видовете данни, които се подават за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво.
С оглед на тези разпоредби се приема, че за дружеството е налице задължение да подава данни в НАП за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво по чл. 59в от Наредба № Н-18/2006 г. Освен това, ако дружеството не попада в кръга на изключенията по чл. 118, ал. 11 от ЗДДС, за него е налице и задължение за подаване на данни по чл. 59а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. като получател по доставка на течни горива.
Извод: Дружеството е длъжно да подава в НАП данни за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво по чл. 59в от Наредба № Н-18/2006 г., както и, при липса на приложимо изключение по чл. 118, ал. 11 от ЗДДС, да подава данни по чл. 59а, ал. 3 от наредбата като получател по доставка на течни горива.
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и действително установените факти; при различие не може да се прилага чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
