НАП: Осигурителен и здравноосигурителен режим на ученици по трудови договори за обучение чрез работа по чл. 230 КТ

Изх. № 24-39-152

Дата: 12.11.2019 год.

КТ, чл. 129;

КТ, чл. 230;

ЗЗО, чл. 33;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, буква "б";

ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 1;

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;

КСО, чл. 6, ал. 2, т. 3;

КСО, чл. 9;

КСО, чл. 10, ал. 1;

КСО, чл. 10, ал. 2;

Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 год.

ОТНОСНО: прилагане на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)

По повод Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №24-39-152/17.09.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:

Търговско дружество е сключило с ученици трудови договори с условие за обучение по време на работа по чл. 230 от Кодекса на труда (КТ). Във връзка с това обстоятелство поставяте следните въпроси:

1. През времето на лятна ваканция учениците, включени в обучение чрез работа, нямат отработени дни за съответния месец. При условие, че трудовия договор не е прекратен, следва ли работодателят да подава данни с декларация образец №1 по реда на Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8)?
2. За времето на трудовия договор учениците, включени в обучение чрез работа, подлежат ли на здравно осигуряване от работодателя при условие, че са осигурени от държавния бюджет съгласно чл. 40, ал. 3, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)?

Предвид така изложената фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Трудовият договор с условие за обучение по време на работа е уреден с разпоредбите на чл. 230 от КТ. Съгласно чл. 230, ал. 2 от КТ времетраенето на обучението чрез работа (дуална система на обучение) се организира при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение (ЗППО) и се определя съгласно съответните учебни планове. Според разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба №1 от 8 септември 2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система на обучение) (Наредба №1)продължителността на обучението чрез работа (дуална система на обучение) се определя с рамковите програми по чл. 11 от ЗПОО за учениците, а за лицата, навършили 16 години - с рамковите програми по чл. 12 от ЗПОО. Също така, продължителността на обучението чрез работа за придобиване на професионална квалификация по част от професията се определя с конкретната документация за професионалното обучение.

На основание чл. 15, ал. 1 от Наредба № 1практическото обучение в реална работна средана ученици в XI и XII клас започва от началото и се осъществява презцялата учебна година по график. Графикът за разпределение на учебното време се разработва съвместно и се утвърждава от работодателя/ите и директора на институцията по чл. 18, т. 1 - 4 от ЗПОО. Това е така предвид разпоредбата на чл. 101, ал. 1 и ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование. С тези разпоредби от закона изрично се определя, че училищното образование се организира в учебни години, съответно - учебната година включва учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове, както и ваканции.

Обучението чрез работа на лица, навършили 16 години, може да се осъществява през цялата календарна година по график (чл. 15, ал. 2 от наредбата).

На основание чл. 129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и ЗЗО.

Предвид гореизложеното, за времето, през което учениците в дуална система на обучение, полагат труд във връзка с трудови правоотношения по чл. 230, ал. 1 от КТ съгласно съответните учебни планове, подлежат на задължително осигуряване, като се прилагат разпоредбите на КСО и ЗЗО относими към работниците и служителите.

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 от кодекса. Съгласно тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност (в посочената хипотеза по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО) и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 от КСО не е прекратена (чл. 10, ал. 2 от кодекса).

Видно от цитираните разпоредби, законодателят е обвързал дължимостта на осигурителните вноски по смисъла на КСО с упражняването на трудова дейност, като доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност, както предвижда и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от същия кодекс. С трудовата дейност е обвързана и дефиницията на осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на кодекса като "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от същия кодекс.

С разпоредбата на чл. 9 от КСО се определя времето, което се зачита за осигурителен стаж. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба за осигурителен стаж на работниците и служителите се зачита времето, през което са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. З от същия кодекс. С ал. 2 на разпоредбата се определят периодите от време, които се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, а именно: на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година и др.

В този аспект и предвид посочената разпоредба на чл. 10, ал. 2 от КСО за периодите, през които лицата не упражняват трудова дейност и не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че във връзка с действащото трудово правоотношение запазват качеството си на лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, осигуряването се прекъсва и работодателят не дължи осигурителни вноски по смисъла на КСО, съответно не е налице основание за подаване на данни във връзка с държавното обществено осигуряване или допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Следва да бъде обърнато внимание, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, б "б" от ЗЗО определя ред за здравно осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периодите на неплатен отпуск, когато не подлежат на осигуряване на друго основание по смисъла на ал. 1 на чл. 40 от ЗЗО. В тези случаи здравноосигурителната вноска се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от КТ или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.

Предвид посочените разпоредби от ЗЗО, когато трудовото правоотношение възникнало на основание чл. 230 от КТ се прекратява в края на учебната година във връзка с утвърдения график за разпределение на учебното време, след датата на прекратяване работодателят не дължи здравноосигурителни вноски и не е налице основание за подаване на данни по реда на Наредба №Н-8.

По втори въпрос:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от 330, а редът за осигуряване на лицата е регламентиран с чл. 40 от закона. В този смисъл, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от закона за работниците, включително на които трудовото правоотношение е по чл. 230 от КТ, здравноосигурителните вноски се определят и се внасят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Вноската се внася от работодателя и се разпределя между работодателя и осигурения в съотношение 60:40.

На основание чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗЗО учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение), се осигуряват за сметка на държавния бюджет за времето на обучението съгласно съответния учебен план, организирано при условията и по реда на ЗПОО, независимо от възникване на основание за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.

Следователно, в качеството си на осигуряващ (работодател) търговското дружество има задължение да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за учениците по времето на обучението им чрез работа (дуална система на обучение), защото тези ученици са лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/