Изх. №21-04-27
13.01.2025 г.
ЗКПО, чл. 2, ал. 1,
ЗСч, чл. 38
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило по компетентност Ваше писмено запитване, прието с вх. №21-04-27/16.12.2024 г., относно разпоредбите на Закона за счетоводството(ЗСч), Закона за статистиката (ЗСт) иЗакона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Читалището осъществява нестопанска дейност и иска да подаде декларация за неактивност през 2026 г. в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Съответно през 2025 г. не трябва да има приходи/разходи над 500,00 лв.
Към читалището е прикрепен регионален експертно-консултативен информационен център (РЕКИЦ) - междинно звено между Министерство на културата и читалището, който не е юридическо лице и получава целева субсидия от Министерство на културата, за да се издържа (заплата, осигуровки, пътни разходи за посещение на читалищата в региона, разходи за организиране на мероприятия/кръгли маси и т.н.). Читалището администрира този РЕКИЦ, като получава неговата субсидия по своите банкови сметки и плаща разходите му с тази субсидия. Читалището не може да използва целевата субсидия на РЕКИЦ за свои разходи. Служителката извършваща дейността на РЕКИЦ е назначена с трудов договор в читалището. Читалището има възможност да открие нова банкова сметка, която да е само за приходи и разходи на РЕКИЦ и това действие да се упомене в решение на настоятелството (управителния орган) на читалището.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Как може да се декларира, че приходите и разходите на РЕКИЦ са отделни от тези на читалището и да не се вземат предвид при подаване/проверка на декларацията за неактивност на читалището?
- Може ли описаните дейности да се тълкуват като развиване на нестопанска дейност съгласно чл. З8 от ЗСч или е допустимо да се подаде декларация за неактивност?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище.
Правомощието на НАП да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица се отнася за техните права и задължения свързани с данъчното и осигурителното законодателство, но не и с разясняването и тълкуването на нормативни актове от други правни отрасли. Запитванията не следва да бъдат насочени към проучване на становището на НАП относно бъдещи хипотетични ситуации при неизяснена фактическа обстановка доколкото в този случай имат характеристиките на искане за правна консултация, което е извън предмета на процедурата по оказване на методологическа помощ чрез изразяване на становище.
Предвид гореизложеното изразеното становище има принципен характер и касае действащите към момента законови разпоредби.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за народните читалища(ЗНЧ), читалищата са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел (чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ). Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗНЧ регламентира основните дейности, извършвани от читалищата, чрез които тези лица постигат целта за която са създадени. Освен основните дейности, читалищата могат да извършват и допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение на използването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и др. дейности, противоречащи на добрите нрави, националното самосъзнание и традиции (чл. 3, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ).
По първи въпрос
Юридическите лица с нестопанска цел са предприятия по смисъла на счетоводното законодателство (чл. 2, т. 2 от ЗСч). Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗСч, предприятия - юридически лица с нестопанска цел, съставят Годишен финансов отчет (ГФО) на база национален счетоводен стандарт. В приложимия СС 9 "Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност", с §3.2 е регламентирано, че предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности. В §8.2 от стандарта се изисква, когато предприятията с нестопанска дейност осъществяват и стопанска дейност, те да съставят отчет за приходите и разходите за стопанската си дейност в двустранна или едностранна форма, съгласно изискванията на СС 1 "Представяне на финансови отчети".
Декларирането на икономическата неактивност на предприятието е обусловена от изискванията на чл. 38 от ЗСч за публичността на финансовите отчети. Съгласно действащата редакция на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, в сила от 01.01.2021 г., предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период декларират това обстоятелство еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите; декларацията се публикува в срок до 30 юни на следващата година от юридическите лица с нестопанска дейност в ТРРЮЛНЦ.
По смисъла на §1, т. 30 от ДР на ЗСч предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период са предприятия, за които едновременно са изпълнени следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1 от Търговския закон(ТЗ);
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
Следва да се отбележи, че докато изискванията на букви "а" и "б" от горепосочената разпоредба на ЗСч се отнасят самоза отчетния период, то изискванията на букви "в" и "г" не са ограничени само върху отчетния период, но обхващат в себе си и предходни финансови години.
Всяка година се издава съвместна заповед от НАП и Националния статистически институт (НСИ) на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП), чл. 20, ал. 4 и ал. 5 от ЗСт, във връзка с чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал.4, чл. 252, ал. 2, чл. 259, ал. 3 от ЗКПО и чл. 51 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), с която се определя реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет на предприятията и се утвърждават образци на съответните формуляри.
По втори въпрос
Читалището, в качеството на юридическо лице с нестопанска цел, е данъчно задължено лице, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО, в случаите когато извършва сделки по чл. 1 отТЗ, както и когато отдава под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделки в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно, от което следва, че е необходима преценка дали дадена сделка или дейност на юридическо лице с нестопанска дейност би подлежало на облагане съгласно ЗКПО. В ал. 3 на чл. 1 от ТЗ е посочено, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже, ако дейността му не е посочена в ал. 1. Видно от горепосоченото, преценката следва да бъде съобразена с предмета и обема на дейността. За да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/ стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
- дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (без да е необходимо печалбата да е фактически реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
- цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Във връзка с гореизложеното, при преценка на данъчното третиране на извършваната от читалището дейност, следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, както и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, то печалбите подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. В случай че във връзка с въпросната дейност по администриране на субсидиите за РЕКИЦ не е уговорено възнаграждение, а читалището действа като посредник от чуждо име и за чужда сметка и само пренасочва паричните средства, то тази дейност не би имала стопански характер. Доколкото в случая паричните средства не преминават с имуществени права в патримониума на читалището, липсва основание за отчитане на счетоводен приход съответно и счетоводен разход.
За целите на ЗКПО счетоводният финансов резултат от стопанската дейност подлежи на данъчно преобразуване при определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък, съответно се декларира с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП - чл. 92, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО.
Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават предприятия, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на ЗСч, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задълженото лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията (чл. 92, ал. 4 от ЗКПО).
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч), Закона за статистиката (ЗСт) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) спрямо дейността на читалище.
Изложена е следната фактическа обстановка: читалището осъществява нестопанска дейност и желае през 2026 г. да подаде декларация за неактивност в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). За целта през 2025 г. не трябва да има приходи/разходи над 500,00 лв.
Към читалището е прикрепен регионален експертно-консултативен информационен център (РЕКИЦ) - междинно звено между Министерство на културата и читалището, който не е юридическо лице и получава целева субсидия от Министерство на културата за своята издръжка (заплата, осигуровки, пътни разходи за посещение на читалищата в региона, разходи за организиране на мероприятия/кръгли маси и др.). Читалището администрира този РЕКИЦ, като получава субсидията му по своите банкови сметки и извършва разходите му с тази субсидия. Читалището не може да използва целевата субсидия на РЕКИЦ за свои разходи. Служителката, извършваща дейността на РЕКИЦ, е назначена с трудов договор в читалището.
Читалището има възможност да открие нова банкова сметка, която да е само за приходи и разходи на РЕКИЦ, като това действие бъде отразено в решение на настоятелството (управителния орган) на читалището.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как може да се декларира, че приходите и разходите на РЕКИЦ са отделни от тези на читалището и да не се вземат предвид при подаване/проверка на декларацията за неактивност на читалището?
Въпрос 2: Може ли описаните дейности да се тълкуват като развиване на нестопанска дейност съгласно чл. 38 от ЗСч или е допустимо да се подаде декларация за неактивност?
Правомощието на НАП да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица се отнася до техните права и задължения, свързани с данъчното и осигурителното законодателство, но не и до разясняване и тълкуване на нормативни актове от други правни отрасли. Запитванията не следва да бъдат насочени към проучване на становището на НАП относно бъдещи хипотетични ситуации при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в този случай имат характеристиките на искане за правна консултация, което е извън предмета на процедурата по оказване на методологическа помощ чрез изразяване на становище.
Предвид това становището е принципно и се отнася до действащите към момента законови разпоредби.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за народните читалища (ЗНЧ), читалищата са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. По силата на чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗНЧ регламентира основните дейности, извършвани от читалищата, чрез които те постигат целта, за която са създадени. Освен основните дейности, читалищата могат да извършват и допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение на използването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и други дейности, противоречащи на добрите нрави, националното самосъзнание и традиции (чл. 3, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ).
По първи въпрос
Юридическите лица с нестопанска цел са предприятия по смисъла на счетоводното законодателство (чл. 2, т. 2 от ЗСч).
Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗСч предприятия - юридически лица с нестопанска цел, съставят годишен финансов отчет (ГФО) на база национален счетоводен стандарт.
В приложимия СС 9 "Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност", в §3.2 е предвидено, че предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.
Съгласно §8.2 от СС 9, когато предприятията с нестопанска дейност осъществяват и стопанска дейност, те съставят отчет за приходите и разходите за стопанската си дейност в двустранна или едностранна форма, съгласно изискванията на СС 1 "Представяне на финансови отчети".
Декларирането на икономическата неактивност на предприятието е обусловено от изискванията на чл. 38 от ЗСч за публичността на финансовите отчети.
Съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, в сила от 01.01.2021 г., предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, декларират това обстоятелство еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите. Декларацията се публикува в срок до 30 юни на следващата година от юридическите лица с нестопанска дейност в ТРРЮЛНЦ.
По смисъла на §1, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗСч предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, са предприятия, за които едновременно са изпълнени следните условия:
- а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ);
- б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти;
- в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
- г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
Отбелязва се, че изискванията на букви "а" и "б" от посочената разпоредба се отнасят само за отчетния период, докато изискванията на букви "в" и "г" не са ограничени само до отчетния период, а обхващат и предходни финансови години.
Всяка година се издава съвместна заповед от НАП и Националния статистически институт (НСИ) на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), чл. 20, ал. 4 и ал. 5 от ЗСт, във връзка с чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 4, чл. 252, ал. 2, чл. 259, ал. 3 от ЗКПО и чл. 51 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), с която се определя редът, начинът и сроковете за подаване на годишния отчет на предприятията и се утвърждават образци на съответните формуляри.
Извод: За целите на деклариране на неактивност се прилагат общите правила на ЗСч и СС 9 за предприятията с нестопанска дейност, включително изискванията на чл. 38, ал. 9, т. 2 и §1, т. 30 от ДР на ЗСч. Отделното счетоводно отчитане на дейности се осигурява чрез индивидуален сметкоплан по СС 9, но преценката за "неосъществяване на дейност" се прави по законовите критерии за цялото предприятие.
По втори въпрос
Читалището, като юридическо лице с нестопанска цел, е данъчно задължено лице на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО, в случаите когато извършва сделки по чл. 1 от ТЗ, както и когато отдава под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделки в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно, поради което е необходима преценка дали дадена сделка или дейност на юридическо лице с нестопанска дейност подлежи на облагане съгласно ЗКПО.
В чл. 1, ал. 3 от ТЗ е предвидено, че за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, дори ако дейността му не е посочена в ал. 1.
От това следва, че преценката трябва да бъде съобразена с предмета и обема на дейността.
За да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
- дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и да се осъществява с цел печалба (без да е необходимо печалбата да е фактически реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
- цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Посочва се, че при преценка на данъчното третиране на извършваната от читалището дейност следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на горепосочените критерии, както и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, тя попада в обхвата на облагаемата стопанска дейност по ЗКПО.
Извод: Читалището е данъчно задължено лице по ЗКПО, когато извършва дейности, които по предмет и обем, както и по посочените критерии (извършване по занятие, цел печалба/частен интерес, пазарно формиране на цени), се квалифицират като търговска/стопанска дейност или когато отдава под наем движимо и недвижимо имущество. В тези случаи дейността не може да се третира като "неосъществяване на дейност" по смисъла на чл. 38 от ЗСч за целите на подаване на декларация за неактивност.
