2_809/13.10.2016г.
ЗЗО - чл.40, ал.1, т.2;
КСО - чл.4, ал.3, т.2;
чл.4, ал.6;
чл.6, ал.9;
ОТНОСНО: дължими здравноосигурителни вноски от съдружник в търговско дружество - пенсионер, за получено възнаграждение от дружеството
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: съдружник в търговско дружество-пенсионер, не желае да се осигурява за инвалидност, поради общо заболяване за старост и за смърт и не е осигурен на друго основание, получава месечно възнаграждение за положен личен труд в това дружество от правоотношение по § 1, т.26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ в размер под минималната работна заплата.
Във връзка с изложеното е поставен въпроса: при тези обстоятелства, следва ли лицето да плаща здравноосигурителни вноски за получения доход?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид относимата нормативната уредба, изразявам следното становище:
Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)/. Осигурителните вноски за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО).
Лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО.
В случай, че получават възнаграждения за положен личен труд в дружеството, както и други доходи от трудова дейност, подлежащи на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, включително собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) - авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по чл.40, ал.1, т.3 от ЗЗО (от дейността като самоосигуряващо се лице и доходите за работа без трудово правоотношение), получени през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид обстоятелството, че в ЗЗО липсва текст, аналогичен на разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, която дава възможност за осигуряване по желание, здравноосигурителни вноски се дължат и от самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия.
На основание изложеното, в конкретния случай считам, че самоосигуряващото се лице - съдружник в търговско дружество за периодите, през които упражнява трудова дейност, следва да внася авансови здравноосигурителни вноски върху месечен доход, не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година.
За полученото възнаграждение за положен личен труд в дружеството, в което е съдружник, лицето следва да определи за целите на здравното осигуряване годишен осигурителен доход и окончателен размер на осигурителния доход, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят здравноосигурителни вноски, а ако е отрицателна надвнесените здравноосигурителни вноски се прихващат или възстановяват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен когато декларирания облагаем доход от упражняване на дейността е по-малък от минималния осигурителен доход по ЗЗО.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: съдружник в търговско дружество - пенсионер, който не желае да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и не е осигурен на друго основание, получава месечно възнаграждение за положен личен труд в това дружество от правоотношение по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, в размер под минималната работна заплата.
Въпрос: при тези обстоятелства, следва ли лицето да плаща здравноосигурителни вноски за получения доход?
Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Осигурителните вноски за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО. Когато получават възнаграждения за положен личен труд в дружеството, както и други доходи от трудова дейност, подлежащи на облагане по ЗДДФЛ, тези самоосигуряващи се лица определят окончателен размер на осигурителния доход и годишен осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО, включително собствениците или съдружниците в търговски дружества, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Извод: за държавното обществено осигуряване съдружникът - пенсионер попада в кръга на самоосигуряващите се лица, които по силата на чл. 4, ал. 6 от КСО могат да се осигуряват по желание.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО (от дейността като самоосигуряващо се лице и доходите за работа без трудово правоотношение), получени през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид обстоятелството, че в ЗЗО липсва текст, аналогичен на разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, която дава възможност за осигуряване по желание, здравноосигурителни вноски се дължат и от самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия.
Извод: за здравно осигуряване не е предвидена възможност за осигуряване по желание, поради което самоосигуряващите се лица - пенсионери дължат здравноосигурителни вноски.
На основание изложеното, в конкретния случай самоосигуряващото се лице - съдружник в търговско дружество, за периодите, през които упражнява трудова дейност, следва да внася авансови здравноосигурителни вноски върху месечен доход, не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
За полученото възнаграждение за положен личен труд в дружеството, в което е съдружник, лицето следва да определи за целите на здравното осигуряване годишен осигурителен доход и окончателен размер на осигурителния доход, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят здравноосигурителни вноски, а ако е отрицателна, надвнесените здравноосигурителни вноски се прихващат или възстановяват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен когато декларираният облагаем доход от упражняване на дейността е по-малък от минималния осигурителен доход по ЗЗО.
Извод: в разглеждания случай съдружникът - пенсионер, който упражнява трудова дейност и получава възнаграждение за личен труд, е длъжен да внася авансови и при необходимост окончателни здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо че за държавното обществено осигуряване може да се осигурява по желание.
