НАП: Облагане с данък върху недвижимите имоти на рибарник – воден обект частна собственост по ЗМДТ

С постановление за възлагане на недвижим имот от ...04.2021 г. на частен съдебен изпълнител, влязло в законна сила на ...06.2021 г., "А" ЕООД придобива недвижим имот, находящ се в землището на с. П, община Г, а именно: поземлен имот № ...... с площ 1... дка по картата на възстановената собственост на с. П, община Г, с начин на трайно ползване - рибарник, заедно със съоръженията и подобренията в имота, представляващи четири броя земно-насипни басейни (угоителни басейни и събирателен складов басейн) с обща площ 1... дка.

Имотът е образуван от имот № ......, който по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П, одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК № ......./.....2017 г., представлява поземлен имот, вид територия: територия, заета с води и водни обекти, с начин на трайно ползване: рибарник, с площ 1... дка.

На ...08.2021 г. пълномощник на представляващия дружеството подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като предоставя на компетентната община информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка върху недвижимите имоти. Видно от служебно заверената техническа страница на декларация с вх. № ....../.....2021 г., предназначението на поземления имот е рибарник, а земята представлява урегулиран поземлен имот извън строителни граници, който попада в селскостопанска устройствена зона.

Въпрос: Следва ли да се декларира гореописаният имот и облагаем ли е същият по реда на ЗМДТ?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (обн. ДВ, бр. 117/1997 г., посл. изм. ДВ, бр. 16/23.02.2021 г.) е изразено следното становище.

Правна уредба на облагането с данък върху недвижимите имоти

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат поземлените имоти, които:

• са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания;
• са разположени извън тях и които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), а именно: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и др.), за движение и транспорт и др.

Съгласно § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗУТ "поземлен имот" е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството е издал Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно изречение второ на чл. 1 от наредбата, с нея се определят и класификаторът за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти.

В Таблица № 16 от "Класификатор за начина на трайно ползване на поземлените имоти", към приложение № 3 към чл. 14, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., под код 3160 е посочен "рибарник", който попада към "Поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения".

В § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за водите е дадено легално определение на "воден обект", според което това е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи.

С оглед на изложеното, облагаем с данък върху недвижимите имоти обект е налице в случаите, в които "рибарник" се използва със съдържанието на "поземлен имот, трайно покрит с вода" и спрямо който са налице условията по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.

В настоящия случай, видно от представената със запитването информация, процесният рибарник е разположен извън строителните граници на населеното място и е в обхвата на чл. 8, т. 1 от ЗУТ като имот, чиято територия е заета от води и водни обекти. В подкрепа на този извод е съдържанието на приложената скица на поземления имот, в която като трайно предназначение на територията е посочено "Територия, заета от води и водни обекти", а като начин на трайно ползване - "Рибарник".

С оглед това поземленият имот покрива изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти.

Извод: Процесният рибарник представлява поземлен имот, попадащ в хипотезата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, поради което подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти.

Проверка за приложимост на изключенията по чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ

Изключенията, в които недвижимите имоти не се облагат с данък върху недвижимите имоти, са регламентирани в чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ.

По чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ

Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, изр. второ от ЗМДТ предвижда, че с данък не се облагат поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. Per argumentum a contrario водните обекти, частна собственост, подлежат на облагане с данък.

Тъй като недвижимият имот (рибарник), посочен в запитването, е собственост на "А" ЕООД, т.е. на търговско дружество, то по отношение на същия нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ не може да намери приложение.

Извод: Изключението по чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ не е приложимо, тъй като имотът е частна собственост на търговско дружество, а не държавна или общинска.

По чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ

По силата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.

Информация за вида на конкретен имот (урегулиран, земеделски, горски и пр.) се получава от страницата в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която се попълва служебно от съответната служба на общината или общинската служба по земеделие и гори.

В случая, съгласно служебно заверената техническа страница на декларацията, земята е урегулиран поземлен имот извън строителните граници, а не земеделска, горска или друга земя. Освен това, както беше посочено по-горе, към запитването е представена скица на поземлен имот, от която е видно, че начинът на трайно ползване на имота е "рибарник", а трайното предназначение на територията, в която е разположен рибарникът, е за води и водни обекти.

В този аспект земята, върху която е разположен рибарникът, не би могла да бъде определена като "земеделска" и съгласно основното определение, дадено от чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), според което земеделски земи "са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон".

От посоченото определение следва, че за да бъде третирана дадена земя като земеделска, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - да е предназначена за земеделско производство и да е разположена извън урбанизираните територии.

В процесния случай няма данни земята, върху която е разположен рибарникът, да е предназначена за земеделско производство, при което същата няма характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Поради това, в случая не е налице хипотезата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ (незастроена земеделска земя), която би представлявала основание за недължимост на данък.

Извод: Изключението по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ не е приложимо, тъй като имотът не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ.

По чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ

По отношение наличието на хипотезата на чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ, която гласи, че не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително, същата следва да бъде преценена след изчисляване на данъчната оценка на имота, за която в запитването не се съдържат данни.

Извод: Възможността за прилагане на изключението по чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ не може да бъде преценена въз основа на наличната информация, тъй като липсват данни за данъчната оценка на имота.

Относно задължението за деклариране по чл. 14 от ЗМДТ

Съгласно новата редакция на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

В разглеждания случай такова задължение е изпълнено чрез подадената на ...08.2021 г. декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която са предоставени данни за отчетната стойност и релевантните обстоятелства.

Извод: Имотът подлежи на деклариране по чл. 14 от ЗМДТ, като задължението за подаване на декларация вече е изпълнено, а имотът по принцип е облагаем с данък върху недвижимите имоти, освен ако не се установи, че попада в изключението по чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ въз основа на данъчната му оценка.