Изх. 02-01-1
Дата: 23.01.2017 год.
ЗМДТ, чл. 61у
относно:признаване на данъчно облекчение за намалена работоспо-
собност на лице, осъществяващо дейност по таксиметров
превоз на пътници
Със Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, обн. ДВ бр. 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., е уреден данъкът върху таксиметров превоз на пътници. Данъкът върху таксиметров превоз на пътници не е вид патентен данък, а различно задължение, регламентирано в самостоятелен раздел - раздел VІІІ, глава втора от закона.
Уредбата на данъка в ЗМДТ се отличава от предходната уредба на патентния данък върху таксиметров превоз на пътници в Закона за облагане доходите на физическите лица /обн. ДВ бр. 118 от 10 Декември 1997 г., отм./.
Данъчнозадължени лица са превозвачите по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/, които притежават:
- удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация"
- разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по реда на ЗАП. Условията са кумулативни.
Не са данъчнозадължени лицата, които извършват таксиметров превоз на
пътници от името на превозвач, но за собствена сметка /т. нар. водачи на таксиметрови автомобили/.
Превозвачите по чл. 24, ал. 1 ЗАП са търговци, които могат да бъдат и регистрирани по ЗДДС лица. Поради обстоятелството, че данъчнозадължени лица са превозвачите, не и водачите на таксиметрови автомобили, в закона не са предвидени данъчни облекчения, както при патентния данък.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Б. АТАНАСОВ/
Със Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси, обнародван в ДВ бр. 32 от 2016 г. и в сила от 01.01.2017 г., е въведен данък върху таксиметров превоз на пътници.
Този данък не представлява вид патентен данък, а е самостоятелно данъчно задължение, уредено в отделен раздел - раздел VIII, глава втора от ЗМДТ. Неговата правна уредба се различава от предходната уредба на патентния данък върху таксиметров превоз на пътници в Закона за облагане доходите на физическите лица (обн. ДВ бр. 118 от 10 декември 1997 г., отм.).
Данъчнозадължени лица за данъка върху таксиметров превоз на пътници са превозвачите по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), които притежават кумулативно:
- удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация";
- разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от кмета на съответната община по реда на ЗАП.
Не са данъчнозадължени лицата, които извършват таксиметров превоз на пътници от името на превозвач, но за собствена сметка (т. нар. водачи на таксиметрови автомобили).
Превозвачите по чл. 24, ал. 1 ЗАП са търговци, които могат да бъдат и регистрирани по ЗДДС лица.
Поради това, че данъчнозадължени лица за този данък са превозвачите, а не водачите на таксиметрови автомобили, в ЗМДТ не са предвидени данъчни облекчения, каквито съществуваха при патентния данък.
Извод: За лицата, осъществяващи дейност по таксиметров превоз на пътници като водачи на таксиметрови автомобили, не се прилага данъчно облекчение за намалена работоспособност по отношение на данъка върху таксиметров превоз на пътници, тъй като данъчнозадължени лица са превозвачите, а не водачите.
