3_2741/24.11.2015г.
ЗДДС, чл.12
ЗДДС, чл.96
ЗДДС, чл.113
Относно: данъчно третиране на дейност, свързана със закупуване на стоки от интернет портали за пазаруване съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружеството възнамерява да осъществява комисионерска дейност като посредничи за закупуване на стоки от страни членки на Европейския съюз (например: Спорт Директ - Великобритания) на физически лица - български граждани. Стоките няма да се закупуват със собствени средства на дружеството, което само ще организира заявката, извършването на банковия трансфер и доставките на стоките от интернет порталите за пазаруване от доставчика към поръчителите. Средствата за покупката на стоката ще бъдат на поръчителите на доставката, които ще ги внасят предварително в банковата сметка на дружеството или ще бъдат предавани в брой на представляващо дружеството лице. Допълнително е изискана и представена информация от дружеството, като е уточнено, че клиентите - физическите лица ще заявяват своите поръчки на дружеството, а последното ще прави заявката за стоките в сайта. Уточнено е също така, че поръчаните стоки ще пристигат на адреса на дружеството и след това ще се доставят на поръчителите. По отношение на документирането се счита, че доставките би следвало да се фактурират на дружеството, тъй като то прави поръчките и не е възможно фактурирането на стоките да бъде директно на поръчителите. Уточнено е, че към момента няма договор. Всеки поръчител ще дължи на дружеството възнаграждение (комисионна) в размер на 10% от покупната цена на стоката от интернет портала. То ще бъде получавано срещу фактура или срещу касова бележка при заплащане в брой.
Предвид изложеното се поставят следните въпроси:
1. Стоките, които дружеството закупува от интернет порталите за пазаруване ще бъдат ли обект на фактуриране по цена на придобиване към поръчителите или не?
2. При положение, че са обект на фактуриране ще формират ли облагаем оборот за регистрация по ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 06.01.2015 г.) изразяваме следното становище:
Законът за електронната търговия урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия и регламентира конкретни изисквания към сключването на договори с електронни средства.
В електронната търговия се налага сключване на договори по интернет, като практиката познава различни видове изразяване на желание и съгласие за сключване на договор. Един от най-разпространените начини е чрез отбелязване на отметка "Съгласен съм с Общите условия" или друг подобен начин. Съгласието и момента на сключване на договорите с клик "Съгласен съм" са лесно доказуеми, затова са препоръчителни.
Общите условия на интернет-сайта представляват договор, който управлява отношенията с клиентите. Те са най-удобния начин да се уредят договорните отношения с клиентите и да се ограничи отговорността на търговеца, доколкото това е правно допустимо. Общите условия трябва да съдържат информация за търговеца съгласно изискванията на съответните закони, правото на потребителя да се откаже от договора, информацията във връзка с обработване на лични данни на клиенти и т.н.
За да се даде отговор на поставените въпроси е необходимо на първо място да се определи кой трябва да се счита за доставчик на стоката, предоставена на физическите лица - заявители, като тази преценка следва да бъде извършена, както въз основа на условията по договора, така и на фактическото изпълнение. В настоящия случай липсва договор, а от изложеното в запитването става ясно, че клиентите - физически лица - български граждани ще заявяват своите поръчки на дружеството, като същите ще внасят предварително средствата в банкова сметка на фирмата или в брой. Дружеството ще осъществява заявката на стоките на сайта за пазаруване, ще заплаща стойността им, ще получи стоките, след което ще ги предостави на поръчителите. Фактурата за доставката от сайта за пазаруване ще се издава на дружеството, като не е възможно фактурирането на стоките да става директно на физическите лице - заявители. Предвид изложеното по отношение на начина на плащане, фактуриране и получаване се налага изводът и за целите на настоящото становище се приема, че дружеството е получило и доставило по-нататък стоките. Следователно при предоставяне на стоките на поръчителите дружеството ще осъществи доставка. За да се определи дали тази доставка формира облагаем оборот следва да се определи мястото й на изпълнение. Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2. В настоящия случай стоките се предоставят от дружеството на поръчителите - физически лица от България, т.е. мястото на изпълнение на тази доставка е на територията на България. По смисъла на чл.12, ал.1 от закона облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Освободените доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС и в случай, че стоките, предмет на доставката към поръчителите не попадат в обхвата на тази глава, то тези доставки ще формират облагаем оборот за целите на регистрация по закона.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, което на практика означава, че за дружеството не е налице задължение за издаване на фактура при предоставянето на стоките на поръчителите. Такава може да се издаде по желание на доставчика или получателя предвид разпоредбата на чл.113, ал.6 от закона. За доставките, за които издаването на фактура не е задължително и съответно не е издадена такава, дружеството като доставчик, ако е регистрирано по ЗДДС лице, следва да издаде отчет за извършените продажби (чл. 119, ал. 1 от ЗДДС). Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, като по избор може да се съставят отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки обект. Отчетът се отразява в дневника за продажбите като се попълват колоните от 1 до 5 и от 9 до 25. Съдържанието на информацията в отчета е определено с чл. 112 от ППЗДДС.
Следва да се има предвид нормата на чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч), съгласно която предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
С оглед пълнота на изложението по отношение на придобиването на стоките от дружеството и доколкото от изложеното в запитването става ясно, че същите ще се транспортират до територията на страната от територията на други държави членки е необходимо да се има предвид изразеното становище на Министерство на финансите и НАП относно правната регламентация на вътреобщностните придобивания, изразено в писмо изх.№91-00-241/04.06.2009г., което може да се намери на сайта на НАП, на електронен адрес - www.nap.bg.
Въпрос 1: Стоките, които дружеството закупува от интернет порталите за пазаруване ще бъдат ли обект на фактуриране по цена на придобиване към поръчителите или не?
Въпрос 2: При положение, че са обект на фактуриране ще формират ли облагаем оборот за регистрация по ЗДДС?
Дружеството възнамерява да осъществява комисионерска дейност, като посредничи при закупуване на стоки от интернет портали за пазаруване от страни членки на Европейския съюз (например "Спорт Директ" - Великобритания) за физически лица - български граждани.
Стоките няма да се закупуват със собствени средства на дружеството. То ще организира заявката, извършването на банковия трансфер и доставките на стоките от интернет порталите за пазаруване от доставчика към поръчителите.
Средствата за покупката на стоките ще бъдат на поръчителите на доставката. Те ще ги внасят предварително в банковата сметка на дружеството или ще ги предават в брой на лице, представляващо дружеството.
Уточнено е, че клиентите - физически лица ще заявяват своите поръчки на дружеството, а дружеството ще прави заявката за стоките в сайта. Поръчаните стоки ще пристигат на адреса на дружеството и след това ще се доставят на поръчителите.
По отношение на документирането се счита, че доставките следва да се фактурират на дружеството, тъй като то прави поръчките и не е възможно фактурирането на стоките да бъде директно на поръчителите. Уточнено е, че към момента няма договор.
Всеки поръчител ще дължи на дружеството възнаграждение (комисионна) в размер на 10% от покупната цена на стоката от интернет портала. Комисионното възнаграждение ще се получава срещу фактура или срещу касова бележка при заплащане в брой.
Законът за електронната търговия урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия, и регламентира конкретни изисквания към сключването на договори с електронни средства. В електронната търговия се сключват договори по интернет, като практиката познава различни начини за изразяване на желание и съгласие за сключване на договор. Един от най-разпространените начини е чрез отбелязване на отметка "Съгласен съм с Общите условия" или друг подобен начин. Съгласието и моментът на сключване на договорите с клик "Съгласен съм" са лесно доказуеми и затова са препоръчителни.
Общите условия на интернет сайта представляват договор, който управлява отношенията с клиентите. Те са удобен начин да се уредят договорните отношения с клиентите и да се ограничи отговорността на търговеца, доколкото това е правно допустимо. Общите условия трябва да съдържат информация за търговеца съгласно изискванията на съответните закони, правото на потребителя да се откаже от договора, информация във връзка с обработването на лични данни на клиентите и др.
За да се отговори на поставените въпроси, първо трябва да се определи кой следва да се счита за доставчик на стоката, предоставена на физическите лица - заявители. Тази преценка се извършва въз основа както на условията по договора, така и на фактическото изпълнение.
В случая липсва договор. От изложеното в запитването е видно, че клиентите - физически лица - български граждани ще заявяват своите поръчки на дружеството и ще внасят предварително средствата в банковата сметка на фирмата или в брой. Дружеството ще осъществява заявката на стоките на сайта за пазаруване, ще заплаща стойността им, ще получава стоките, след което ще ги предоставя на поръчителите. Фактурата за доставката от сайта за пазаруване ще се издава на дружеството, като не е възможно фактурирането на стоките да става директно на физическите лица - заявители.
Предвид начина на плащане, фактуриране и получаване се приема, че дружеството е получило и доставило по-нататък стоките. Следователно при предоставяне на стоките на поръчителите дружеството осъществява доставка.
За да се определи дали тази доставка формира облагаем оборот, следва да се определи мястото на изпълнение. Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2.
В разглеждания случай стоките се предоставят от дружеството на поръчителите - физически лица от България, т.е. мястото на изпълнение на тази доставка е на територията на България.
По смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които законът предвижда друго.
Освободените доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС. Ако стоките, предмет на доставката към поръчителите, не попадат в обхвата на тази глава, тези доставки ще формират облагаем оборот за целите на регистрация по закона.
Съгласно чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Това означава, че за дружеството не е налице задължение за издаване на фактура при предоставянето на стоките на поръчителите. Фактура може да се издаде по желание на доставчика или получателя съгласно чл.113, ал.6 от ЗДДС.
За доставките, за които издаването на фактура не е задължително и не е издадена фактура, дружеството като доставчик, ако е регистрирано по ЗДДС лице, следва да издаде отчет за извършените продажби по чл.119, ал.1 от ЗДДС. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. По избор могат да се съставят отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки обект. Отчетът се отразява в дневника за продажбите, като се попълват колоните от 1 до 5 и от 9 до 25. Съдържанието на информацията в отчета е определено в чл.112 от ППЗДДС.
Следва да се има предвид и чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството, съгласно който предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
По отношение на придобиването на стоките от дружеството и доколкото от запитването е видно, че стоките ще се транспортират до територията на страната от територията на други държави членки, следва да се има предвид становището на Министерство на финансите и НАП относно правната регламентация на вътреобщностните придобивания, изразено в писмо изх. № 91-00-241/04.06.2009 г., публикувано на сайта на НАП на адрес www.nap.bg.
Извод по въпрос 1: Приема се, че дружеството получава стоките от интернет портала и ги доставя на поръчителите, поради което при предоставянето им на поръчителите осъществява доставка на стоки към тях. Тази доставка подлежи на документиране съгласно правилата на ЗДДС - фактура не е задължителна, когато получател е данъчно незадължено физическо лице, но може да бъде издадена по желание, а при регистрация по ЗДДС се издава отчет за извършените продажби, когато фактура не е издадена.
Извод по въпрос 2: Доставките на стоките от дружеството към поръчителите - физически лица имат място на изпълнение на територията на страната по чл.17, ал.1 от ЗДДС и, доколкото не са освободени по глава четвърта от ЗДДС, представляват облагаеми доставки по чл.12, ал.1 от ЗДДС и формират облагаем оборот за целите на регистрация по закона.
