Данъчно третиране по ЗКПО и ЗДДФЛ на разходи за таксиметров транспорт като социални разходи в натура

Изх. № 55-0001-144

Дата: 04. 06. 2025 год.

ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2;

ЗКПО, § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО;

Регламент (ЕО) №883/2004, 12(1);

КСО, 6а, ал. 1;

КСО, чл. 6, ал. 2.

ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходнооблагане (ЗКПО),Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО)

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено с вх. № ... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Българско търговско дружеството е част от група с международно присъствие в различни държави на Европейския съюз. Седалището на едноличния собственик на Дружеството (фирмата майка) се намира на територията на Конфедерация Швейцария. Във връзка с нарастващия бизнес, както и с унифицирането на работния процес на служителите и работниците в различните държави, се налага краткосрочно командироване на служители на Дружеството в Конфедерация Швейцария.

В тази връзка са поставени редица въпроси относно подаването на данни по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13), изпращането на уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда(КТ), както и следните казуси:

Казус 1:

Дружеството командирова свои служители в Швейцария. За времето на командироване за служителите се предвиждат допълнителни суми за обяд и вечеря извън договореното в допълнителното споразумение. Сумите се изплащат на база представени от служителите документи за направените разходи за храна.

Цитирате становище на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) с изх. №80-8/22.06.2017 г., съгласно което тези суми имат характер на допълнително трудово възнаграждение и следва да се включат в брутното възнаграждение на служителя.

Казус 2 (извън темата за командироване):

X предоставя на своите служители възможност да ползват таксиметрови услуги в България в диапазона от 20:00 часа вечерта до 05:00 часа сутринта от офиса на дружеството до дома им. От тази придобивка могат да се възползват единствено служителите, които работят на смени и смяната приключва в посочения часови диапазон. Служителите използват код и не заплащат ползваните таксиметрови услуги. Заплащането се извършва от дружеството с ежемесечна фактура.

По казусите са поставени следните въпроси:

1. Как следва да се третират направените разходи за таксиметров транспорт от гледна точка на осигурителното и данъчното законодателство?

2. Изплатените допълнителни суми за храна за периода на командировка в Швейцария следва ли да се считат за облагаем и осигурителен доход на съответното лице?

3. В случай че сумите за храна (в хипотезата, в която същите са осигурителен доход за съответното лице) бъдат изплатени в месец, следващ месеца на командироване, следва ли същите да се отнесат за текущия месец или следва да се коригират декларации образец №1 и образец №6 по Наредба №Н-13?

4. Следва ли да се подадат отделни декларации образец №1, в случай че част от дните на командировката до Швейцария служителят ще изпълнява служебни задължения, а в другата част от дните ще участва в обучение, семинар или друго събитие, несвързано с полагане на труд по трудовото правоотношение?

5. Как следва да се попълни уведомлението по чл. 62, ал. 5 отКТ,в случаи на командироване на служител в Конфедерация Швейцария, по-конкретно т. 11 и т. 12 от него?

Съгласно изложеното в запитването въпросите относно прилагане на КТ, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ) са изпратени на компетентната институция.

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище съобразно функционалната компетентност на НАП:

По прилагане на данъчното законодателство във връзка с Казус 2:

В конкретния случай следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО за облагане с данък върху разходите. С разпоредбата на чл. 204, ал.1 т. 2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.

Съгласно дефиницията в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Едно от изискванията, поставено в разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието. Предвид алтернативния характер на начина за предоставяне на социалните придобивки, предвиден в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, считам, че след като редът за предоставянето им е определен от ръководството на дружеството, изискването на цитираната разпоредба е изпълнено.

Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно са посочени в чл. 294, т. 3 от КТ като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.

Социалните придобивки могат да бъдат предоставяни диференцирано на определени групи служители и работници в зависимост от техните социално-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социална придобивка предопределя нейната достъпност до онези работници и служители, които имат нужда от нея.

Както е описано в запитването, дружеството извършва разходи за транспортно обслужване и всяко наето лице би могло да се възползва от нея, когато работният му график започва и приключва в посочения часови диапазон. Поради това в конкретния случай не е нарушено изискването по § 1, т. 34 ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тъй като тези придобивки са достъпни до всички работници и служители, които имат необходимост (потребност) от тях съобразно работния график.

В случая между работодателя или възложителя и наетите лица няма парични взаимоотношения по отношение на получените социални придобивки.

Във връзка с гореизложеното разходите за таксиметрови услуги от месторабота до местоживеене за наетите лица, които работят на смени и смяната приключва в посочения часови диапазон, могат да се третират като социални разходи в натура по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Същите подлежат на облагане с данък върху разходите на основание чл. 210, ал. 2 от ЗКПО, защото са осъществени с лек автомобил и не попадат сред освободените от облагане по реда на чл. 210, ал. 1 от същия закон, доколкото не е налице хипотезата на ал. 3 от посочената законова норма.

На основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения на физическите лица не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО.

По въпросите, свързани с подаване на уведомления по чл. 62 от КТ:

Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да:

• изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП - редакция в сила до 31.05.2025 г.
• впише данните в регистъра на заетостта - редакция в сила от 01.06.2025 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" отНаредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (Наредба №5) уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ (приложение № 1 от същата наредба) се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия договор в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ.

При условие че българското дружество командирова работници в Швейцария по реда на 121а, ал. 1, т. 1 от КТ, за него ще възникне задължение да подава уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Условията и редът за командироване по смисъла на чл. 121а от КТ се уреждат с НУРКИРСРПУ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от същата наредба при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.

В тези случаи при подаване на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в т. 11 и т. 12 следва да се попълнят основното трудово възнаграждение и срокът, както са договорени в допълнителното споразумение, сключено между страните.

Аналогичен е и редът за подаване на данни с електронен трудов запис съгласно Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, приложима от 01.06.2025 г.

По прилагане на осигурителното законодателство:

Относно работниците и служителите краткосрочно командировани в Швейцария:

По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Съюза, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.

Съгласно член 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка, като съгласно основното правило - това е държавата членка, на чиято територия те полагат труда си (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).

Изключение от това правило е възможно в случаите на командироване на наети лица, които временно (до 24 месеца) извършват трудова дейност за своя изпращащ работодател на територията на друга държава членка, при условие че отговарят на условията поставени в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004.

Предвид непълната фактическа обстановка, за целите на настоящия отговор приемам, че спрямо лицата, изпратени краткосрочно на територията на Швейцария, е определено като приложимо законодателството на България в областта на социалната сигурност съгласно разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004.

При тази хипотеза следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 6а, ал. 1 от КСО, съгласно която осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ и по смисъла на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.

По въпросите, свързани с подаване на данни по реда на Наредба № Н-13 за краткосрочно командировани в Швейцария лица, е необходимо да имате предвид следното:

Съгласно Указания за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13) за лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ и по смисъла на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в полето на т. 12 "Вид осигурен" се посочва код 99. Този код се попълва винаги, когато лицата отговарят на посочените условия и данните следва да отразяват реалното положение на лицата. В тези случаи е допустимо подаване на данни за работните дни и продължителността на работното време в приемащата страна, които не съвпадат с тези в изпращащата страна - България.

Следователно при тези обстоятелства за целия период на командироване се подават данни с декларация обр. № 1 с попълнен код за вид осигурен - 99.

При наличие на периоди, за които не е налице договореност за командироване по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ и се прилага различен ред за изпращане в чужбина, осигурителят подава декларации обр. № 1 по общия ред, а не с попълнен код за вид осигурен - 99.

Относно изплащането на допълнителни суми за храна и транспорт за лица, командировани в Швейцария, моля да имате предвид следното:

Запитването се отнася за работници и служителите на дружеството, които са лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).

Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения.

При положение че визираните от Вас суми са различни от посочените в чл. 1, ал. 8, т. 1 от НЕВДПОВ и представляват елемент на брутното трудово възнаграждение на съответното лице, то същите са осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО. На основание изречение второ на същата разпоредба възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравноосигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО (основание чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, изречение първо от Закон за здравното осигуряване).

С оглед изложеното, декларация обр. № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а декларация обр. №6 за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се подава едновременно с подаване на декларация образец № 1 (основание чл. 4, ал. 1, т. "б" и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13).

Относно сумите за таксиметрови услуги моля да имате предвид следното:

Доколкото в случая се визират работници и служители на дружеството, които са лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО са относими спрямо тях.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово определено в чл. 6, ал. 12 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.

Важно е да се отбележи, че за целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ.

В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Съответно в чл. 2, ал. 2 - 4 на наредбата се посочват средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.

Доколкото за сумите за таксиметрови услуги няма данни да са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ, същите не се считат за социални разходи по смисъла на чл. 6, ал. 12 от КСО. Тези суми не са сред изброените в чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ, следователно представляват елемент на осигурителен доход на лицата на основание чл. 6, ал. 2 от КСО.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/