В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-30/ 08.02.2016г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано в Кърджали и е земеделски производител. Развива дейността си в Хасковска област. Продукцията - зърно, се съхранява в лицензирано зърнохранилище в гр.Харманли. Фирмата има работни обекти в 5 населени места. Двамата управители живеят в Кърджали и всекидневно пътуват до тези обекти - сутрин минават през офиса в Кърджали и вечер също.
Поставени са следните въпроси:
В рамките на града ли се смята отиване до месторабота като личен разход? Смята ли се за разход за дейността пътуването на управителя от гр.Кърджали - офис до склада в гр.Харманли, от гр.Кърджали - офис до нивите, между селата, където са нивите, на работниците, живеещи в гр.Димитровград до нивите?
При така изяснената фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че не е посочено дали автомобилите, с които се извършва транспорт са с приспаднат данъчен кредит, дали са собствени или наети, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По поставените въпроси следва да се съобрази указание изх.№ 20-00-15 от 22.01.2016г. на НАП.
Както е посочено и в указанието, налице е практика на СЕС - решение по дело С-118/11, според която за безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна, се счита и превоза на управител или персонал от местоработата до местоживеенето и обратно, когато организацията на превоза е такава, че не изключва личното ползване.
В този смисъл, съдът е приел, че "...макар придвижването от местоживеенето до местоработата да е необходимо условие за присъствието на работното място и следователно за полагането на труд, то не е определящо обстоятелство, позволяващо да се установи, че превозът на работника от местоживеенето му до неговото работно място не обслужва лични нужди на работника по смисъла на член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС. Всъщност би било налице противоречие с целта на тази разпоредба, ако единствено подобна непряка връзка би била достатъчна, за да се изключи приравняването към възмездна доставка на това придвижване" /вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 1997 г. по дело Fillibeck, C-258/95, т. 27/.
В този смисъл, организирането на служебен превоз до местоработата би било ползване за целите на независимата икономическа дейност само ако превозът е организиран по начин, който изключва личното ползване, например превоз с автобус или микробус по предварително определен маршрут с предварително определени места за краткотрайно спиране с цел качване и слизане.
Когато е предоставен автомобил по начин, който не изключва личното ползване на същия, това би било безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка на услуга, независимо от разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Това ще е относимо за транспорта от место живеенето на управителите до офиса - местоработата.
Във връзка с транспорта до обектите, същият ще попадне в хипотезата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, но следва да е налице документация за това.
Необходимата за установяване на ползването на автомобилите документация не е посочена в нормативната уредба.
Все пак следва да бъде припомнено, че съгласно чл. 123 от ЗДДС и чл. 242 от Директивата за ДДС, данъчно задължените лица са длъжни да поддържат достатъчно подробна документация, която да позволява установяването на техните задължения.
В този смисъл според избрания от лицето метод за проследяване на ползването следва да се поддържа и придружаваща документация, доказваща коректното и последователно прилагане на избрания метод. Същата би следвало да съответства на избраната от предприятието система за вътрешен контрол, удостоверяваща връзката между счетоводните документи и действителното положение. Това може бъде осъществено чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа и дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка, например поддържане на дневни или седмични отчети за изминато разстояние и маршрути или продължителност на ползването, включително в електронен вид. Ангажимент на задълженото лице е да определи лицата, отговарящи за изготвянето им, и честотата на изготвяне.
Дружеството е регистрирано в гр. Кърджали като земеделски производител, осъществява дейност в Хасковска област, като произведената продукция - зърно, се съхранява в лицензирано зърнохранилище в гр. Харманли. Фирмата има работни обекти в 5 населени места. Двамата управители живеят в гр. Кърджали и всекидневно пътуват до тези обекти, като сутрин минават през офиса в Кърджали и вечер също.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: В рамките на града ли се смята отиване до месторабота като личен разход?
Въпрос: Смята ли се за разход за дейността пътуването на управителя от гр. Кърджали - офис до склада в гр. Харманли, от гр. Кърджали - офис до нивите, между селата, където са нивите, на работниците, живеещи в гр. Димитровград до нивите?
При така изложената фактическа обстановка и при липса на данни дали автомобилите, с които се извършва транспортът, са с приспаднат данъчен кредит и дали са собствени или наети, се изразява принципно становище.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
По поставените въпроси следва да се съобрази указание изх. № 20-00-15 от 22.01.2016 г. на НАП. В него, позовавайки се на практика на Съда на Европейския съюз - решение по дело C-118/11, е прието, че за безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна, се счита и превозът на управител или персонал от местоработата до местоживеенето и обратно, когато организацията на превоза е такава, че не изключва личното ползване.
В този смисъл съдът е приел, че "макар придвижването от местоживеенето до местоработата да е необходимо условие за присъствието на работното място и следователно за полагането на труд, то не е определящо обстоятелство, позволяващо да се установи, че превозът на работника от местоживеенето му до неговото работно място не обслужва лични нужди на работника по смисъла на член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС. Всъщност би било налице противоречие с целта на тази разпоредба, ако единствено подобна непряка връзка би била достатъчна, за да се изключи приравняването към възмездна доставка на това придвижване" (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 1997 г. по дело Fillibeck, C-258/95, т. 27).
Оттук следва, че организирането на служебен превоз до местоработата би било ползване за целите на независимата икономическа дейност само ако превозът е организиран по начин, който изключва личното ползване, например превоз с автобус или микробус по предварително определен маршрут с предварително определени места за краткотрайно спиране с цел качване и слизане.
Когато е предоставен автомобил по начин, който не изключва личното ползване, това представлява безвъзмездна, приравнена на възмездна, доставка на услуга, независимо от разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Това е относимо за транспорта от местоживеенето на управителите до офиса - местоработата.
Извод: Превозът на управителите от местоживеенето им до офиса в рамките на града, когато не е организиран по начин, изключващ личното ползване, се третира като безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка и представлява лично ползване, а не разход за независимата икономическа дейност.
Относно транспорта до обектите (склада в гр. Харманли, нивите, придвижване между селата, както и превоза на работниците, живеещи в гр. Димитровград, до нивите), този транспорт попада в хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при условие че е налице съответната документация за ползването на автомобилите за целите на облагаемата дейност.
Необходимата за установяване на ползването на автомобилите документация не е конкретно посочена в нормативната уредба. Съгласно чл. 123 от ЗДДС и чл. 242 от Директивата за ДДС, данъчно задължените лица са длъжни да поддържат достатъчно подробна документация, която да позволява установяването на техните задължения.
В този смисъл, според избрания от лицето метод за проследяване на ползването, следва да се поддържа придружаваща документация, доказваща коректното и последователно прилагане на избрания метод. Документацията следва да съответства на избраната от предприятието система за вътрешен контрол и да удостоверява връзката между счетоводните документи и действителното положение.
Това може да се осъществи чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа и дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка, например чрез поддържане на дневни или седмични отчети за изминато разстояние и маршрути или продължителност на ползването, включително в електронен вид. Ангажимент на задълженото лице е да определи лицата, отговарящи за изготвянето на тези документи, както и честотата на тяхното изготвяне.
Извод: Транспортът от офиса в гр. Кърджали до склада в гр. Харманли, до нивите, между селата, както и превозът на работниците от гр. Димитровград до нивите може да се третира като разход за дейността и да попада в обхвата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при условие че е налице достатъчно подробна и надеждна документация, доказваща използването на автомобилите за целите на облагаемата дейност.
