НАП: Осигурителни вноски за период на незаконно уволнение по чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО

На основание чл. 4а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуреното лице представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.

С цел точно и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани. Без такава информация осигурителят не може да знае дали лицето е било осигурявано за тези периоди и съответно да определи точно размера на дължимите от него осигурителни вноски, които следва да внесе за това лице.

От разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО следва, че за времето на оставане без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, в случаите, когато лицето не е било осигурявано или е осигурявано върху доход, който е в по-малък размер от последното брутно възнаграждение, осигурителят е задължен да внесе полагащите се осигурителни вноски за това лице.

По силата на тази разпоредба осигурителните вноски са дължими, без оглед на това дали осигуреното лице е изпълнило задължението си за деклариране на обстоятелствата по чл. 4а от НЕВДПОВ. Поради това осигурителят е длъжен да внесе осигурителни вноски за времето, през което лицето е било без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, дори и когато лицето не е изпълнило задължението си за деклариране на обстоятелствата по чл. 4а от НЕВДПОВ.

Извод: Осигурителят дължи осигурителни вноски за периода на незаконното уволнение по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, независимо дали лицето е подало декларация по чл. 4а от НЕВДПОВ.

Относно възможността териториална дирекция на НАП да предостави данни за осигуряването на лицето през периода на незаконното уволнение, следва да се има предвид, че обхватът на данъчно-осигурителната информация е определен в чл. 72, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а основанията за разкриване на данъчната и осигурителната информация се съдържат в чл. 74 и чл. 75 от ДОПК.

Данни, съставляващи данъчна и осигурителна информация, могат да се разкриват само при определени условия и по установен ред, на определени задължени лица и субекти. Към постъпило писмено искане за разкриване на осигурителна информация в компетентната териториална дирекция на НАП следва да се приложи съгласие на задълженото лице, за което се отнасят данните, съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Наличието на писменото съгласие на задължените лица, за които се отнасят сведенията, освобождава органите и служителите на приходната администрация от отговорност за неправомерно разкриване на сведения, съставляващи данъчна и осигурителна информация.

Извод: Териториалната дирекция на НАП може да предостави данни за осигуряването на лицето през периода на незаконното уволнение само при условията и по реда на чл. 74 и чл. 75 от ДОПК, включително при наличие на писмено съгласие на задълженото лице по чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК.