Изх. № 33-00-643
Дата: 14.11.2016 год.
Договора между Република България и Руската Федерация
за социална сигурност, чл. 6, т. 1
ОТНОСНО: приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо гражданин на Руската Федерация, полагащ труд единствено на територията на Република България
Във връзка с Ваше писмено запитване относно приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо гражданин на Руската Федерация, полагащ труд единствено на територията на Република България, заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № ............... от 18.10.2016 г., Ви уведомявам следното:
По въпросите в областта на социалната сигурност Република България и Руската Федерация прилагат договор, който е в сила от 20.03.2010 г.
Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация.
В материалния обхват на договора е включено законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от договора (чл. 6 - чл. 9) при условие, че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора).
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно законодателството, попадащо в материалния обхват на договора.
Осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност (чл. 6, т. 1 от договора).
Това означава, че ако полага труд единствено на територията на България, руският гражданин е подчинен на българското осигурително законодателство съобразно характера на упражняваната трудова дейност.
Предвид изложената фактическа обстановка, в конкретния случай става въпрос за полагане на труд без трудово правоотношение. В качеството на възложител българското дружество е осигурител по смисъла на Кодекса за социална осигуряване (КСО), респективно осигуряващ по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) спрямо това лице, като за полагания труд без трудово правоотношение лицето ще подлежи на задължително осигуряване по предвидения в КСО и в ЗЗО ред.
Условията, при които лицата полагащи труд без трудово правоотношение подлежат на държавно обществено осигуряване в Република България, са определени в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО.
Задължителното здравно осигуряване не е включено в материалния обхват на договора. По отношение здравното осигуряване на въпросното лице следва да се има предвид, че единствено тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО)
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
По поставеното писмено запитване относно приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо гражданин на Руската Федерация, полагащ труд единствено на територията на Република България, се излагат следните съображения.
По въпросите в областта на социалната сигурност между Република България и Руската Федерация се прилага договор, в сила от 20.03.2010 г. Процедурните правила за прилагането му са уредени с административно споразумение между двете договарящи страни. Договорът се прилага на територията на Република България и на Руската Федерация.
В материалния обхват на договора е включено законодателството, посочено в чл. 2 от него. Договорът урежда социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни, които са техни граждани, както и на членовете на семействата на тези лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от договора (чл. 6 - чл. 9), при наличие на трансгранична ситуация - движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски по законодателството, включено в материалния обхват на договора.
Съгласно чл. 6, т. 1 от договора осигурените лица, спрямо които се прилага договорът, се подчиняват на законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия извършват трудова дейност. Това означава, че ако руският гражданин полага труд единствено на територията на Република България, той е подчинен на българското осигурително законодателство, съобразно характера на упражняваната трудова дейност.
Предвид изложената фактическа обстановка, в конкретния случай се касае за полагане на труд без трудово правоотношение. Българското дружество, в качеството си на възложител, е осигурител по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), съответно осигуряващ по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) спрямо това лице. За полагания труд без трудово правоотношение лицето подлежи на задължително осигуряване по реда, предвиден в КСО и в ЗЗО.
Условията, при които лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, подлежат на държавно обществено осигуряване в Република България, са определени в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО.
Задължителното здравно осигуряване не е включено в материалния обхват на договора. По отношение на здравното осигуряване на разглежданото лице следва да се има предвид, че задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са само онези чужди граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, на основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Извод: Руски гражданин, който полага труд единствено на територията на Република България без трудово правоотношение, подлежи на задължително държавно обществено осигуряване по българското законодателство при условията на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО, като възложителят - българското дружество - е осигурител по КСО и осигуряващ по ЗЗО; по отношение на здравното осигуряване лицето е задължително осигурено в НЗОК само ако му е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
