Изх. № М-24-39-222
Дата: 28. 12. 2023 год.
ЗЗО,чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЧРБ, чл. 23.
ОТНОСНО:Задължително здравно осигуряване в България на гражданка на Молдова и Румъния
Във Ваше писмо с вх. №М-24-39-222 от 06.12.2023 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Г-жа ..............., родена на ..........., е гражданка на Молдова с дата на регистрация в системата на НАП от 23.10.2020 г. Г-жа ........ е придобила румънско гражданство на 10.03.2023 г. Има издадено на 27.09.2023 г. разрешение за продължително пребиваване в България, валидно до 24.09.2028 г. На 19.11.2010 г. е сключила граждански брак с гражданин на Молдова, който също притежава и румънско гражданство.
Г-жа .... и г-н ...... имат сключени трудови договори с български работодатели в периодите:
- от 10.11.2020 г. до 01.04.2021 г.
- от 09.06.2021 г. до 09.05.2022 г.
- от 28.08.2023 г. към момента без прекъсване.
За лицата има подадени декларации образец № 1 с посочени данни за здравно осигуряване както следва:
- за периода от 11.11.2020 г. до 31.03.2021 г.;
- за периода от 29.08.2023 г. до 30.09.2023 г.
В заявлението и в допълнителните писмени обяснения г-жа .......... декларира, че в периода от 2021 г. до 2023 г. са живели в Молдова и през 2023 г. окончателно са се установили в България. Румънското гражданство и на двамата е придобито по произход. Нито един от двамата никога не е пребивавал и не е подлежал на осигуряване в Румъния или в друга държава от Европейския съюз (ЕС).
Поставяте следните въпроси:
1. Подлежи ли г-жа ...... на задължително здравно осигуряване в България?
2. В случай че подлежи - на какво основание и от коя дата следва да бъде включена в кръга на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса(НЗОК)лица?
Във връзка с изложената в запитването фактическа обстановка, изразявам следното становище:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение задългосрочно или постоянно пребиваванев Република България.
От друга страна чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО предвижда, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна, в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в международния договор.
В тази връзка следва да се има предвид, че Република България е страна по Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване,(в сила от 1 септември 2009 г.), но в материалния обхват на този договор не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване, и по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира националното законодателство.
На основание изложеното до тук, при положение че г-жа ........ е гражданка на Молдова и притежава разрешение за продължително пребиваване в България, тя не е задължително осигурена в НЗОК по реда на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Необходимо е да се отбележи, че на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, разписани в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Регламент (ЕО) №883/2004 се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Видно от изложеното в запитването г-жа .......... е гражданка на държава членка на ЕС (има и румънско гражданство), но декларира, че никога не е пребивавала и не е подлежала на осигуряване в Румъния,поради което не попада в персоналния обхват на регламента.
При това положение не е налице законова възможност да бъде включена в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица.
Следва да се има предвид, че когато за лицата, които не подлежат на задължително здравно осигуряване в Република България, са внесени здравноосигурителни вноски, същите са недължимо платени. В този случай приложение намират разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които уреждат реда за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски.
Също така, в случай че за тези лица са подадени данни по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, тези данни следва да бъдат коригирани в съответствие с изискванията на същата наредба.
Изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Изложена е следната фактическа обстановка:
- Г-жа ..............., родена на ..........., е гражданка на Молдова, с дата на регистрация в системата на НАП от 23.10.2020 г.
- На 10.03.2023 г. г-жа ........ придобива румънско гражданство.
- На 27.09.2023 г. й е издадено разрешение за продължително пребиваване в България, валидно до 24.09.2028 г.
- На 19.11.2010 г. е сключила граждански брак с гражданин на Молдова, който също притежава и румънско гражданство.
- Г-жа .... и г-н ...... имат сключени трудови договори с български работодатели в следните периоди:
- от 10.11.2020 г. до 01.04.2021 г.;
- от 09.06.2021 г. до 09.05.2022 г.;
- от 28.08.2023 г. към момента - без прекъсване.
- За лицата са подадени декларации образец № 1 с данни за здравно осигуряване за:
- периода от 11.11.2020 г. до 31.03.2021 г.;
- периода от 29.08.2023 г. до 30.09.2023 г.
- В заявлението и допълнителните писмени обяснения г-жа .......... декларира, че в периода от 2021 г. до 2023 г. са живели в Молдова и през 2023 г. окончателно са се установили в България.
- Румънското гражданство и на двамата е придобито по произход.
- Нито един от двамата никога не е пребивавал и не е подлежал на осигуряване в Румъния или в друга държава от Европейския съюз.
Въпрос 1: Подлежи ли г-жа ...... на задължително здравно осигуряване в България?
Въпрос 2: В случай че подлежи - на какво основание и от коя дата следва да бъде включена в кръга на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лица?
Във връзка с изложената фактическа обстановка е направен следният правен анализ:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Лицата, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
От друга страна, чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО предвижда, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в чийто материален обхват са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в този международен договор.
В тази връзка се отчита, че Република България е страна по Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване (в сила от 1 септември 2009 г.), но в материалния обхват на този договор не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване. Поради това по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира националното законодателство.
На основание изложеното до тук, при положение че г-жа ........ е гражданка на Молдова и притежава разрешение за продължително пребиваване в България, тя не е задължително осигурена в НЗОК по реда на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Извод: Само на основание молдовско гражданство и разрешение за продължително пребиваване г-жа ........ не попада в кръга на задължително осигурените лица по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Допълнително се отбелязва, че на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са и лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, разписани в:
- Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
Регламент (ЕО) №883/2004 се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
От изложеното в запитването е видно, че г-жа .......... е гражданка на държава членка на ЕС (притежава и румънско гражданство), но декларира, че никога не е пребивавала и не е подлежала на осигуряване в Румъния. Поради това тя не попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
При това положение не е налице законова възможност г-жа .......... да бъде включена в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица.
Извод: Г-жа .......... не подлежи на задължително здравно осигуряване в България нито по реда на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, нито по реда на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, поради което не може да бъде включена в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и не се определя дата, от която да възникне такова задължение.
Посочва се, че когато за лица, които не подлежат на задължително здравно осигуряване в Република България, са внесени здравноосигурителни вноски, тези вноски са недължимо платени.
В този случай приложение намират разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които уреждат реда за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски.
Също така, ако за тези лица са подадени данни по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, тези данни следва да бъдат коригирани в съответствие с изискванията на същата наредба.
Извод: Внесените здравноосигурителни вноски за лице, което не подлежи на задължително здравно осигуряване, са недължимо платени и подлежат на прихващане/възстановяване по чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, а подадените данни по Наредба № Н-13 следва да бъдат коригирани съгласно изискванията на наредбата.
Изразеното становище представлява принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани, да обосноват различно становище от изложеното.
