Изх. № 26-Ш-24
Дата: 15.06.2016 год.
ДР на ЗКПО, § 1, т. 2;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 10.
ОТНОСНО: разкриване на разплащателна сметка в българска търговска банка от чуждестранно юридическо лице в контекста на определението за "място на стопанска дейност" (МСД) по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) и на "постоянен обект" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, заведено с вх.№ 26-Ш-24/03.06.2016 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
"Ш...... Румъния СРЛ" извършва вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки (компоненти за PVC дограми) на български партньори, за което се издават съответните задължителни документи. С цел улесняване на българските клиенти и икономия на банкови такси по валутни преводи, румънското дружество иска да разкрие разплащателна сметка в българска търговска банка, където да получава равностойността на фактурите в български лева. Уточнено е, че "Ш....... Румъния СРЛ" няма обекти на територията на България и има регистрирано само търговско представителство, което извършва единствено представителни дейности в рамките на допустимите за търговски представител.
Във връзка с гореизложеното е зададен въпросът дали разкритата от румънското дружество разплащателна сметка в българска търговска банка се счита за място на стопанска дейност по смисъла на ЗКПО, съответно за постоянен обект по смисъла на ЗДДС, на територията на страната.
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставения въпрос изразявам следното становище:
По прилагането на ЗКПО:
Определение за "място на стопанска дейност" е дадено в § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО, която разпоредба препраща към § 1, т. 5 от ДР на ДОПК. Според б. "а" от § 1, т. 5 от ДР на ДОПК "място на стопанска дейност" е определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например търговско представителство, регистрирано в страната.
Въпреки, че търговското представителство е изброено сред възможните форми на МСД в т. 5 от § 1 на ДР на ДОПК, то както и всички останали форми, посочени в т. 5 от § 1 на ДР на ДОПК не може да представлява МСД, ако в него не се извършва стопанска дейност.
Доколкото в случая не са налице индикации за извършване на стопанска дейност от страна от търговското представителство на румънското дружество, съответно то не следва да се разглежда като място на стопанска дейност в страната.
Само при наличие на посочените в § 1, т. 5 от ДР на ДОПК обстоятелства ще се счита, че чуждестранното юридическо лице извършва стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност. В този смисъл само по себе си разкриването на разплащателна сметка в българска търговска банка не е достатъчно, за да бъде прието, че чуждестранното юридическо извършва стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност, ако не са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от ДР на ДОПК.
По прилагането на ЗДДС:
Според даденото в § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС определение "Постоянен обект" е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. "Лице, установено на територията на страната", по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС, е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се има предвид и практиката на Съда на Европейския Съюз (С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която, под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги". Т.е. за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
Видно от посоченото в запитването, в конкретния случай румънското дружество, (което не е установено на територията на страната, включително чрез постоянен обект, и има регистрирано само търговско представителство, което извършва единствено представителни дейности), извършва вътреобщностни доставки на стоки с получатели български данъчно задължени лица, като за получените възнаграждения по същите, има намерение да разкрие разплащателна сметка в българска търговска банка, където да получава равностойността на фактурите в български лева.
Предвид изложеното и доколкото румънското дружество има намерение единствено да разкрие разплащателна сметка в българска търговска банка, където да получава възнагражденията по извършените от него ВОД, по които получатели са български данъчно задължени лица, и при условие, че търговското представителство не участва в тези доставки, считам, че би могло да се направи извод, че същото няма да формира постоянен обект на територията на страната.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
ОТНОСНО: разкриване на разплащателна сметка в българска търговска банка от чуждестранно юридическо лице в контекста на определението за "място на стопанска дейност" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО и на "постоянен обект" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС
Описана е следната фактическа обстановка: "Ш...... Румъния СРЛ" извършва вътреобщностни доставки на стоки (компоненти за PVC дограми) на български партньори, за което се издават съответните задължителни документи. С цел улесняване на българските клиенти и икономия на банкови такси по валутни преводи, румънското дружество желае да разкрие разплащателна сметка в българска търговска банка, по която да получава равностойността на фактурите в български лева. Уточнено е, че "Ш....... Румъния СРЛ" няма обекти на територията на България и има регистрирано само търговско представителство, което извършва единствено представителни дейности в рамките на допустимите за търговски представител.
Въпрос: дали разкритата от румънското дружество разплащателна сметка в българска търговска банка се счита за място на стопанска дейност по смисъла на ЗКПО, съответно за постоянен обект по смисъла на ЗДДС, на територията на страната.
По прилагането на ЗКПО
Определението за "място на стопанска дейност" е дадено в § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО, като тази разпоредба препраща към § 1, т. 5 от ДР на ДОПК.
Съгласно б. "а" от § 1, т. 5 от ДР на ДОПК "място на стопанска дейност" е определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например търговско представителство, регистрирано в страната.
Посочено е, че въпреки че търговското представителство е изброено сред възможните форми на място на стопанска дейност в т. 5 от § 1 на ДР на ДОПК, то, както и всички останали форми, посочени в т. 5 от § 1 на ДР на ДОПК, не може да представлява място на стопанска дейност, ако в него не се извършва стопанска дейност.
В конкретния случай не са налице индикации за извършване на стопанска дейност от търговското представителство на румънското дружество, поради което то не следва да се разглежда като място на стопанска дейност в страната.
Посочва се, че само при наличие на обстоятелствата, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ДОПК, ще се счита, че чуждестранното юридическо лице извършва стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.
В този смисъл се приема, че само по себе си разкриването на разплащателна сметка в българска търговска банка не е достатъчно, за да бъде прието, че чуждестранното юридическо лице извършва стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност, ако не са налице обстоятелствата по § 1, т. 5 от ДР на ДОПК.
Извод: Разкриването на разплащателна сметка в българска търговска банка от румънското дружество, при липса на обстоятелствата по § 1, т. 5 от ДР на ДОПК и при положение, че търговското представителство не извършва стопанска дейност, не води до възникване на място на стопанска дейност по смисъла на ЗКПО на територията на страната.
По прилагането на ЗДДС
Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС "постоянен обект" е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС "лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.
За дефинирането на понятието "постоянен обект" следва да се има предвид и практиката на Съда на Европейския съюз (дела С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги".
От това следва, че за да бъде определен като постоянен, конкретен обект трябва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В запитването е посочено, че румънското дружество, което не е установено на територията на страната, включително чрез постоянен обект, и има регистрирано само търговско представителство, което извършва единствено представителни дейности, извършва вътреобщностни доставки на стоки с получатели български данъчно задължени лица. За получените възнаграждения по тези доставки дружеството има намерение да разкрие разплащателна сметка в българска търговска банка, където да получава равностойността на фактурите в български лева.
Предвид изложеното и доколкото румънското дружество има намерение единствено да разкрие разплащателна сметка в българска търговска банка, където да получава възнагражденията по извършените от него вътреобщностни доставки, по които получатели са български данъчно задължени лица, и при условие, че търговското представителство не участва в тези доставки, се приема, че може да се направи извод, че това няма да формира постоянен обект на територията на страната.
Извод: Самото разкриване на разплащателна сметка в българска търговска банка от румънското дружество, при положение че търговското представителство извършва единствено представителни дейности и не участва в извършваните вътреобщностни доставки, не води до формиране на постоянен обект по смисъла на ЗДДС на територията на страната.
