Изх. №53-04-591/15.10.2018 г.
КСО - чл. 4, ал. 1, т. 7
КСО - чл. 10, ал. 1
КСО - чл. 6, ал. 3
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-591/13.09.2018 г. и допълнение към него с вх. №53-04-591/25.09.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Еднолично дружество с ограничена отговорност има сключен договор за управление и контрол с лице, което не е собственик в дружеството. В договора не е уговорено възнаграждение за управителя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Дължат ли се задължителни осигурителни вноски за управителя на дружеството?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Управлението на дружеството с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135 - 147 от Търговския закон (ТЗ). Органи на дружеството са общото събрание и управителя (управителите). Управителятможеданеесъдружник (аргумент чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от закона).
Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 от ТЗ). Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 2 от закона).
По силата на чл. 147, ал. 1 от ТЗ, едноличният собственик на капитала може да управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител.
Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от КСО, където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Осигуряването на управителите се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от кодекса. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Когато месечните възнаграждения не са начислени, осигурителни вноски за тези лица се дължат върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение №1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО и не повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. По отношение същността на "неначислените възнаграждения" следва да се разбира дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с някои от основните приципи, залегнали в Закона за счетоводството (ЗСч). Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени за фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4 б (чл. 127, ал. 1 от КСО). На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Управителят на търговско дружество изпълнява функции, които произтичат от разпоредбите на ТЗ и от вписването му в Търговския регистър. Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ, отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. На основание чл. 137, ал. 1, т. 5 от същия закон, общото събрание определя възнаграждението на управителя. По отношение на едноличните търговски дружества (ЕООД) в чл. 147, ал. 2 от същия закон е указано, че въпросите, които са от компетентността на общото събрание се решават от едноличния собственик, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
Тъй като договорът за управление няма изрична уредба извън регламента на ТЗ, за него се прилагат общите разпоредби на гражданското право (чл. 280 - 292 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Свободното определяне съдържанието на договора за възлагане на управлението не следва да противоречи на норми на ТЗ, както и на дружествения договор.
Недоговореното възнаграждение в договора за управление и контрол не е основание за недължимост на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Възнаграждението на управителя може да бъде определено с решение на съответния орган на дружеството, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт или по друг начин.
Фактът, че едно лице е управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд е основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване.
В заключение следва да се отбележи, че на основание чл. 4 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обективна проверка и конкретна преценка относно дължимост на задължителни осигурителни вноски и приложението на горепосочените правила може да се извърши в хода на административно производство, когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ, съобразно установените факти и обстоятелства.
При последваща кореспонденция с приходната администрация следва да имате предвид, че на основание чл. 85 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП) в кореспонденцията си с НАП лицата са задължени да посочват данни за идентификация -име и ЕГН/ЛНЧ, съответно наименование/фирма и ЕИК/БУЛСТАТ, както иидентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.
Еднолично дружество с ограничена отговорност е сключило договор за управление и контрол с лице, което не е собственик в дружеството. В договора не е уговорено възнаграждение за управителя.
Въпрос: Дължат ли се задължителни осигурителни вноски за управителя на дружеството?
Управлението на дружество с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е уредено в чл. 135 - 147 от Търговския закон. Органи на дружеството са общото събрание и управителят (управителите). Управителят може да не е съдружник, съгласно чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго, като други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица (чл. 141, ал. 2 от ТЗ). По силата на чл. 147, ал. 1 от ТЗ едноличният собственик на капитала може да управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител.
Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Осигуряването на управителите се извършва на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО - задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителният доход за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се определя съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Когато месечните възнаграждения не са начислени, осигурителни вноски за тези лица се дължат върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение №1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО и не повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
По отношение на "неначислените възнаграждения" следва да се разбира дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с основни принципи, залегнали в Закона за счетоводството. Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени за фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Управителят на търговско дружество изпълнява функции, произтичащи от разпоредбите на ТЗ и от вписването му в Търговския регистър. Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. На основание чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание определя възнаграждението на управителя. За едноличните търговски дружества (ЕООД) чл. 147, ал. 2 от ТЗ предвижда, че въпросите от компетентността на общото събрание се решават от едноличния собственик, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
Тъй като договорът за управление няма изрична уредба извън регламента на ТЗ, за него се прилагат общите разпоредби на гражданското право - чл. 280 - 292 от Закона за задълженията и договорите. Свободното определяне на съдържанието на договора за възлагане на управлението не може да противоречи на нормите на ТЗ и на дружествения договор.
Недоговореното възнаграждение в договора за управление и контрол не е основание за недължимост на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Възнаграждението на управителя може да бъде определено с решение на съответния орган на дружеството, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, или по друг начин.
Самият факт, че едно лице е управител на търговско дружество, не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд.
Извод: Задължителни осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за управителя възникват при упражняване на трудова дейност и наличие на дължимо възнаграждение (включително неначислено), като липсата на уговорено възнаграждение в договора за управление сама по себе си не е основание да не се дължат осигурителни вноски, ако възнаграждение е определено по друг допустим начин.
На основание чл. 4 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обективна проверка и конкретна преценка относно дължимостта на задължителни осигурителни вноски и приложението на посочените правила може да се извърши в хода на административно производство, когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ съобразно установените факти и обстоятелства.
На основание чл. 85 от ДОПК и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, при кореспонденция с НАП лицата са задължени да посочват данни за идентификация - име и ЕГН/ЛНЧ, съответно наименование/фирма и ЕИК/БУЛСТАТ, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.
Извод: Преценката за конкретната дължимост на осигурителни вноски се прави от органите по приходите в рамките на административно производство, като при кореспонденцията с НАП следва да се посочват изискуемите идентификационни данни.
