НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на ваучери за храна и изискване за общодостъпност

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне на ваучери за храна.

В дружеството се предвижда да се предоставят на работниците и служителите ваучери за храна. В тази връзка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Налице ли е условието за достъпност при предоставяне на ваучер за храна, ако на лицето не се предостави ваучер за храна при прекратяване на трудовото правоотношение (трудовия договор) по средата на месеца?

Въпрос 2: Налице ли е условието за достъпност при предоставяне на ваучер за храна, ако към последното число на месеца се гледа средносписъчният брой на персонала, само на наличните трудови договори, без освободените служители, т.е. само на назначените служители?

Въпрос 3: Ако отговорът на двата въпроса е "Да", достатъчен ли е протокол, съставен от работодателя и представителите на служителите на фирмата, в който да включим и посочим, че на всички освободени лица през месеца няма да им се предоставят ваучери за храна?

По въпроси № 1 и № 2

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица.

Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.

За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Критериите в тази разпоредба трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона "Данък върху разходите".

Според дефиницията в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в приблизително еднакъв, измерим размер и на еднаква база или един и същи принцип. Допустимо е, например, да се определи сума за отработен ден.

В този смисъл са и становищата, изразени в писма с изх. № 24-34-90/29.09.2014 г. и изх. № 26-Ш-10/10.01.2020 г., публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.

Извод: Условието за достъпност при предоставяне на ваучери за храна е спазено, когато ваучерите се предоставят като социална придобивка по ясен, еднакво приложим критерий (например сума за отработен ден), достъпна за всички работници, служители и лица по договор за управление и контрол, при липса на парични взаимоотношения по отношение на придобивката. Въпросите за непредоставяне на ваучери при прекратяване на трудов договор по средата на месеца и за определяне на средносписъчния брой персонал следва да се преценяват спрямо тези критерии за общодостъпност и еднаква база.

По въпрос № 3

Едно от условията, за да бъде определен даден разход като социален, е социалните придобивки да бъдат предоставени по реда на чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите) или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.

От тази формулировка следва, че за целите на ЗКПО са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки.

Когато редът за предоставяне на ваучерите е определен с решение или заповед на ръководството на предприятието и/или с решение на общото събрание на работниците и служителите, при разписани ясни критерии, изискването на закона е спазено и направените от работодателя разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.

Извод: Законът допуска редът за предоставяне на ваучери за храна да бъде установен или от общото събрание на работниците и служителите по чл. 293 от КТ, или от ръководството на предприятието. При наличие на ясно разписани критерии в решение/заповед на ръководството и/или решение на общото събрание, разходите за ваучери могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура. Протокол, отразяващ тези решения и критериите, е достатъчно средство за формализиране на реда за предоставяне на придобивката за целите на ЗКПО.