НАП: Облагане с данък върху недвижимите имоти на земеделски земи по чл. 10 от ЗМДТ

В запитването е поставен следният въпрос:

Въпрос: Дължим ли е данък за имот, който е земеделска земя и е отдаден под аренда, като в имота няма и не е имало постройки?

Към запитването са приложени документи относно собствеността на имота и скица.

С оглед изложената фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба се излага следното принципно становище.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с данък върху недвижимите имоти се облагат:

• разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради;
• поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания;
• поземлените имоти извън строителните граници, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.

Определението за "земеделска земя" е дадено в чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и едновременно с това:

• 1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон;
• 2. не са включени в горския фонд;
• 3. не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
• 4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

Установяването на устройствения статут на поземлен имот е от съществено значение за определянето му като облагаем обект с данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ поземлените имоти са обект на облагане както когато са разположени в строителните граници на населените места, така и когато са извън тях, при определени условия.

Понятието "строителни граници" няма легална дефиниция, но се свързва с понятието "територия на населено място" по смисъла на § 5, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, според което това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

Строителните граници на населено място се определят с устройствен план - общ или подробен, който разграничава урбанизираната територия на населеното място от неговото землище. Част от предмета на общия устройствен план, съгласно чл. 106, т. 1 от ЗУТ, е определянето на общата структура на територията и преобладаващото предназначение на съставните ѝ структурни части, включително:

• местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания;
• земеделските територии;
• горските територии;
• териториите за природозащита;
• териториите за културно-историческа защита;
• нарушените територии за възстановяване;
• териториите със специално, с друго или със смесено предназначение.

Съгласно чл. 109, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТ местоположението и границите на населените места и селищните образувания могат да се определят и с подробен устройствен план.

В актуалната практика на Върховния административен съд (ВАС) се поддържа становището, че изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ за промяна на предназначението на земята по реда на специален закон (за земеделски земи - Закона за опазване на земеделските земи) е относимо само за поземлените имоти извън строителните граници на населените места, но не и за поземлените имоти в строителните граници на населените места. В този смисъл са:

• решение №1056 от 2013 г. по адм. д. №11254/2012 г.;
• решение №13856 от 2019 г. по адм. д. №4434/2019 г.;
• решение №14082 от 2020 г. по адм. д. №6429/2020 г.;
• решение №12732 от 2020 г. по адм. д. №4520/2020 г. и др.

От това следва, че когато поземлен имот се намира в строителните граници на населено място, определени с подробен или общ устройствен план, е налице облагаем с данък обект, без да е необходима процедура по промяна на предназначението на този имот.

Налице са и решения на ВАС, поддържащи противоположната теза, според която за възникване на облагаем обект по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ е необходима процедура за промяна на предназначението както на поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, така и на тези, които се намират в тези граници. В този смисъл са:

• решение №8923 от 2019 г. по адм. д. №14274/2017 г.;
• решение №10654 от 28.08.2017 г. по адм. д. №9159/2016 г.;
• решение №10655 от 28.08.2017 г. по адм. д. №9162/2016 г. на ВАС.

Законодателят е предвидил специална разпоредба за случаите, в които с решение на общинския съвет се променят границите на зоните в населените места. Съгласно чл. 19, ал. 3, изречение второ от ЗМДТ, в случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производството по установяване на задължения служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на публичните общински вземания - на публични изпълнители, съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ.

С оглед горното, ако служителите на общинската администрация са определили задължения за данък върху недвижимите имоти за посочения от Вас недвижим имот, при несъгласие с така определените задължения можете да изискате издаването на акт за определяне на задължения на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, който впоследствие може да бъде обжалван по административен и съдебен ред.

Извод: Облагането с данък върху недвижимите имоти на земеделска земя, отдадена под аренда и без постройки, зависи от устройствения статут на имота по смисъла на ЗУТ и ЗМДТ; при несъгласие с определените от общинската администрация задължения за данък върху този имот може да се поиска акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и да се обжалва по установения ред.