ОТНОСНО:Задължително осигуряване на общински съветници
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи запитване с вх. № 20-31-27/12.04.2024 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП ....., офис ........
Изложена е следната фактическа обстановка:
С Решение № .... към протокол № .../29.01.2024 г. на Общински съвет ............ е прието месечното възнаграждение на общинските съветници за участие в заседание и на колективния орган от месец февруари 2024 г. да бъде 20,00 лв. месечно.
Поставяте следния въпрос:
Правилно ли е месечният осигурителен доход на общинските съветници да определяте пропорционално на отработените дни през месеца, и ако възнаграждението е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната (както е в конкретния случай - 20,00 лв. месечно) да дължите и внасяте осигурителни вноски, изчислени пропорционално на минималната работна заплата? В този случай считате, че месечното възнаграждение на някои общински съветници няма да може да покрие дължимия данък и осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а или чл. 4а1от КСО;
- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (доход).
С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени са всички рискове по КСО (чл. 4, ал. 1, т. 8 от кодекса).
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ),осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Следва да се отбележи, че на основание т. 4 от забележката на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2024 г. минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Считано от 1 януари 2024 г. минималната месечна работна заплата за страната е определена в размер на 933 лв. с ПМС №193 от 12.10.2023 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 17.10.2023 г.).
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, които са родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е от компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет. В ал. 2 е указано, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
Възнаграждението по ал. 2 не включва възнаграждението, което общинските съветници могат да получават за участието си в специализирани органи на общинския съвет.
Предвид цитираните разпоредби от ЗМСМА, общинските съветници получават възнаграждения само за участие в заседания и комисии. За останалите дни от месеца няма определено възнаграждение по съответния ред, независимо, че може да упражняват трудова дейност.
Следователно на основание на чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО т.е. за времето, през което са упражнявали трудова дейност, за която е дължимо съответното възнаграждение.
Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Ако възнаграждението им за месеца е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни, вноска се дължи и внася върху доход, пропорционален на минималната работна залата. Когато възнаграждението е по-голямо от минималната работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО, вноската се дължи и внася върху възнаграждението.
С оглед на гореизложеното и на конкретната фактическа обстановка, доколкото в специалния закон (ЗМСМА) законодателят изрично е посочил, че на общинските съветници се полага възнаграждение само за участие в заседанията на общинския съвет, на неговите комисии и в специализираните органи на общинския съвет, осигурителни вноски са дължими за периода (дните) на упражняване на трудова дейност (участие в заседания). В този случай минималния месечен осигурителен доход, върху който следва да се изчислят осигурителните вноски ще се определи като минималната работна заплата се раздели на броя работни дни за месеца и се умножи по броя на дните с участие на общинския съветник в заседания на комисии и на колективен орган (Общински съвет). Ако определеното възнаграждение на общинския съветник (в случая 20 лв. месечно) е по - малко от така определения минимален осигурителен доход, осигурителните вноски ще се дължат върху горепосочения минимален осигурителен доход, пропорционален на минималната работна заплата.
По отношение на констатираното от Вас обстоятелство, че е възможно определеното с решението на Общинския съвет месечно възнаграждение на общинските съветници да не покрие дължимия данък и осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице, НАП не е компетентна да изрази становище.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Описана е следната фактическа обстановка: с Решение № ... към протокол № .../29.01.2024 г. на Общински съвет ............ е прието месечното възнаграждение на общинските съветници за участие в заседание и на колективния орган от месец февруари 2024 г. да бъде 20,00 лв. месечно.
Въпрос: Правилно ли е месечният осигурителен доход на общинските съветници да определяте пропорционално на отработените дни през месеца, и ако възнаграждението е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната (както е в конкретния случай - 20,00 лв. месечно) да дължите и внасяте осигурителни вноски, изчислени пропорционално на минималната работна заплата? В този случай считате, че месечното възнаграждение на някои общински съветници няма да може да покрие дължимия данък и осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице.
Упражняването на съответната трудова дейност е основно условие за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е въведена легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От тази разпоредба следва, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на престациите, предвидени в кодекса, трябва едновременно:
- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или чл. 4а или чл. 4а1 от КСО;
- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (доход).
Следователно в основата на възникване на осигуряването е осъществяването на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени за всички рискове по КСО на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от кодекса.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
На основание т. 4 от забележката на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2024 г. минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилага за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Считано от 1 януари 2024 г. минималната месечна работна заплата за страната е определена в размер на 933 лв. с ПМС № 193 от 12.10.2023 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 17.10.2023 г.).
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване - съгласно чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО.
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е в компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет.
В чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА е предвидено, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
- брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
- средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
Възнаграждението по ал. 2 не включва възнаграждението, което общинските съветници могат да получават за участието си в специализирани органи на общинския съвет.
С оглед на цитираните разпоредби на ЗМСМА общинските съветници получават възнаграждения само за участие в заседания и комисии. За останалите дни от месеца няма определено възнаграждение по съответния ред, независимо че може да упражняват трудова дейност.
Следователно, на основание чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО, общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, през който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО, т.е. за времето, през което са упражнявали трудова дейност, за която е дължимо съответното възнаграждение.
Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Ако възнаграждението им за месеца е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, определена пропорционално на отработените дни, осигурителни вноски се дължат и внасят върху доход, пропорционален на минималната работна заплата. Когато възнаграждението е по-голямо от минималната работна заплата за страната, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО, осигурителните вноски се дължат и внасят върху възнаграждението.
С оглед на изложеното и на конкретната фактическа обстановка, доколкото в специалния закон (ЗМСМА) законодателят изрично е посочил, че на общинските съветници се полага възнаграждение само за участие в заседанията на общинския съвет, на неговите комисии и в специализираните органи на общинския съвет, осигурителни вноски са дължими за периода (дните) на упражняване на трудова дейност (участие в заседания).
В този случай минималният месечен осигурителен доход, върху който следва да се изчислят осигурителните вноски, се определя, като минималната работна заплата се раздели на броя работни дни за месеца и се умножи по броя на дните с участие на общинския съветник в заседания на комисии и на колективен орган (Общински съвет).
Извод: Месечният осигурителен доход на общинските съветници следва да се определя пропорционално на дните на участие в заседания, като при възнаграждение под пропорционалния размер на минималната работна заплата осигурителните вноски се дължат върху доход, изчислен пропорционално на минималната работна заплата за страната.
