НАП: Определяне на осигурителния доход на общински съветници под минималната работна заплата

Вх.№ 20-31-27 / 12.04.2024 ОУИ Пловдив 103 Коментирай
ЗБДОО: чл.9 ал.1, ЗЗО: чл.40 ал.1 т.1, КСО: чл.4 ал.1, чл.4 ал.8, чл.6 ал.3, НЕВД: чл.1 ал.6
Определя се режимът за осигуряване на общински съветници по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Осигурителни вноски се дължат само за дните на участие в заседания, като месечният осигурителен доход се изчислява пропорционално на тези дни. Минималният осигурителен доход е МРЗ, също определена пропорционално; ако възнаграждението е по-ниско, вноските се дължат върху пропорционалната МРЗ.

ОТНОСНО:Задължително осигуряване на общински съветници

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи запитване с вх. № 20-31-27/12.04.2024 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП ....., офис ........

Изложена е следната фактическа обстановка:

С Решение № .... към протокол № .../29.01.2024 г. на Общински съвет ............ е прието месечното възнаграждение на общинските съветници за участие в заседание и на колективния орган от месец февруари 2024 г. да бъде 20,00 лв. месечно.

Поставяте следния въпрос:

Правилно ли е месечният осигурителен доход на общинските съветници да определяте пропорционално на отработените дни през месеца, и ако възнаграждението е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната (както е в конкретния случай - 20,00 лв. месечно) да дължите и внасяте осигурителни вноски, изчислени пропорционално на минималната работна заплата? В този случай считате, че месечното възнаграждение на някои общински съветници няма да може да покрие дължимия данък и осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице.

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:

- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а или чл. 4а1от КСО;

- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (доход).

С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.

Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени са всички рискове по КСО (чл. 4, ал. 1, т. 8 от кодекса).

Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ),осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Следва да се отбележи, че на основание т. 4 от забележката на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2024 г. минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.

Считано от 1 януари 2024 г. минималната месечна работна заплата за страната е определена в размер на 933 лв. с ПМС №193 от 12.10.2023 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 17.10.2023 г.).

Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, които са родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е от компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет. В ал. 2 е указано, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:

1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;

2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.

Възнаграждението по ал. 2 не включва възнаграждението, което общинските съветници могат да получават за участието си в специализирани органи на общинския съвет.

Предвид цитираните разпоредби от ЗМСМА, общинските съветници получават възнаграждения само за участие в заседания и комисии. За останалите дни от месеца няма определено възнаграждение по съответния ред, независимо, че може да упражняват трудова дейност.

Следователно на основание на чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО т.е. за времето, през което са упражнявали трудова дейност, за която е дължимо съответното възнаграждение.

Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Ако възнаграждението им за месеца е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни, вноска се дължи и внася върху доход, пропорционален на минималната работна залата. Когато възнаграждението е по-голямо от минималната работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО, вноската се дължи и внася върху възнаграждението.

С оглед на гореизложеното и на конкретната фактическа обстановка, доколкото в специалния закон (ЗМСМА) законодателят изрично е посочил, че на общинските съветници се полага възнаграждение само за участие в заседанията на общинския съвет, на неговите комисии и в специализираните органи на общинския съвет, осигурителни вноски са дължими за периода (дните) на упражняване на трудова дейност (участие в заседания). В този случай минималния месечен осигурителен доход, върху който следва да се изчислят осигурителните вноски ще се определи като минималната работна заплата се раздели на броя работни дни за месеца и се умножи по броя на дните с участие на общинския съветник в заседания на комисии и на колективен орган (Общински съвет). Ако определеното възнаграждение на общинския съветник (в случая 20 лв. месечно) е по - малко от така определения минимален осигурителен доход, осигурителните вноски ще се дължат върху горепосочения минимален осигурителен доход, пропорционален на минималната работна заплата.

По отношение на констатираното от Вас обстоятелство, че е възможно определеното с решението на Общинския съвет месечно възнаграждение на общинските съветници да не покрие дължимия данък и осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице, НАП не е компетентна да изрази становище.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Описана е следната фактическа обстановка: с Решение № ... към протокол № .../29.01.2024 г. на Общински съвет ............ е прието месечното възнаграждение на общинските съветници за участие в заседание и на колективния орган от месец февруари 2024 г. да бъде 20,00 лв. месечно.

Въпрос: Правилно ли е месечният осигурителен доход на общинските съветници да определяте пропорционално на отработените дни през месеца, и ако възнаграждението е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната (както е в конкретния случай - 20,00 лв. месечно) да дължите и внасяте осигурителни вноски, изчислени пропорционално на минималната работна заплата? В този случай считате, че месечното възнаграждение на някои общински съветници няма да може да покрие дължимия данък и осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице.

Упражняването на съответната трудова дейност е основно условие за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.

С § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е въведена легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал. 1 и чл. 4а1, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

От тази разпоредба следва, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на престациите, предвидени в кодекса, трябва едновременно:

  • да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или чл. 4а или чл. 4а1 от КСО;
  • да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (доход).

Следователно в основата на възникване на осигуряването е осъществяването на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.

Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени за всички рискове по КСО на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от кодекса.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.

На основание т. 4 от забележката на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2024 г. минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилага за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.

Считано от 1 януари 2024 г. минималната месечна работна заплата за страната е определена в размер на 933 лв. с ПМС № 193 от 12.10.2023 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 17.10.2023 г.).

Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване - съгласно чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО.

Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е в компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет.

В чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА е предвидено, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:

  • брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
  • средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.

Възнаграждението по ал. 2 не включва възнаграждението, което общинските съветници могат да получават за участието си в специализирани органи на общинския съвет.

С оглед на цитираните разпоредби на ЗМСМА общинските съветници получават възнаграждения само за участие в заседания и комисии. За останалите дни от месеца няма определено възнаграждение по съответния ред, независимо че може да упражняват трудова дейност.

Следователно, на основание чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО, общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, през който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО, т.е. за времето, през което са упражнявали трудова дейност, за която е дължимо съответното възнаграждение.

Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Ако възнаграждението им за месеца е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, определена пропорционално на отработените дни, осигурителни вноски се дължат и внасят върху доход, пропорционален на минималната работна заплата. Когато възнаграждението е по-голямо от минималната работна заплата за страната, определена пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО, осигурителните вноски се дължат и внасят върху възнаграждението.

С оглед на изложеното и на конкретната фактическа обстановка, доколкото в специалния закон (ЗМСМА) законодателят изрично е посочил, че на общинските съветници се полага възнаграждение само за участие в заседанията на общинския съвет, на неговите комисии и в специализираните органи на общинския съвет, осигурителни вноски са дължими за периода (дните) на упражняване на трудова дейност (участие в заседания).

В този случай минималният месечен осигурителен доход, върху който следва да се изчислят осигурителните вноски, се определя, като минималната работна заплата се раздели на броя работни дни за месеца и се умножи по броя на дните с участие на общинския съветник в заседания на комисии и на колективен орган (Общински съвет).

Извод: Месечният осигурителен доход на общинските съветници следва да се определя пропорционално на дните на участие в заседания, като при възнаграждение под пропорционалния размер на минималната работна заплата осигурителните вноски се дължат върху доход, изчислен пропорционално на минималната работна заплата за страната.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

ДДС при продажба на имот от физическо лице.

16
Добър ден. Предстои продажба на семеен хотел, с разрешение за ползване от 2005 година,  от физически лица, които не са регистрир...

Корекция на Д6 СОЛ м.13

205
Ако е в посока увеличение, пуснете с редовни данни само разликата. Примерно, ако ЗО е 86 лв, а сте декларирали 80 лв., декларира...

Надпреведени суми Д6

364
Погледнете "Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях №974", но променете периода от...

Регистрация по ДДС на физическо лице с граждански договор

233
от българска фирма за компютърни услуги
Още от форума