НАП: Прихващане на дивиденти и задължения по заеми по Закона за ограничаване на плащанията в брой

Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството неколкократно отпуска в заем парични средства на единия от съдружниците с уговорена лихва за срока на ползване на средствата. Всяка една от сумите е предоставяна в брой на различни дати през годината и всяка от тези суми е в размер под 10 000 лв., но сумарно заемите превишават 10 000 лв. Дружеството разполага с неразпределена печалба, като съдружниците имат намерение да разпределят част от нея под формата на дивиденти.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: "Нарушение ли е на Закона за ограничаване на разплащанията в брой, ако дивидентите, подлежащи на изплащане, се погасят чрез прихващане срещу дължимите заеми на единия от съдружниците, в случай че общият размер на тези дивиденти следва да бъде платен по банков път, тъй като превишава 10 000 лв.? Заемите са отпускани в брой, а не са изплатени по банков път на съдружника."

Въпрос: "Възможно ли е ако едната от сумите, подлежаща на прихващане и представляваща задължение на дружеството, е в размер или е по характер задължително платима по банков път, тя да се погасява чрез прихващане на насрещни вземания на дружеството, които са платени или платими по банков път?"

Въпрос: "Ако паричният поток по тези вземания е изплатен в брой, ще бъде ли нарушение на Закона за ограничаване на разплащанията в брой, ако същите изцяло или частично се погасяват чрез прихващане на насрещни задължения на дружеството, които при самото си възникване са в размер над 10 000 лв.?"

Въпрос: "Предмет ли е на Закона за ограничаване на разплащанията в брой ситуация, при която се погасяват чрез прихващане насрещни ликвидни и изискуеми вземания и задължения?"

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство е изложено следното становище:

Ограниченията при плащане в брой в страната са регламентирани в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато:

• са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.; или
• са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

ЗОПБ не съдържа легална дефиниция на понятието "плащане". Понятието "плащане" следва да се разглежда по смисъла на чл. 111, буква "в" от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), най-общо като задължение за предаване на пари или други заместими вещи.

Съгласно чл. 103 - 104 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

Прихващането и плащането са два отделни способа за погасяване на парично задължение. Прихващането не е плащане, а способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Една от основните функции на прихващането е избягване на двойното плащане (разместване на парични средства). Аргумент в тази насока може да се изведе и от разпоредбата на чл. 168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), която регламентира способите за погасяване на публичните вземания.

Предвид обстоятелството, че дружеството и съдружникът не получават реални плащания в брой - изплащане на дивидент и погасяване на дължими суми по заем, а задължението към дружеството се погасява чрез прихващането на размера му от сумата, която следва да се изплати като дивидент на съдружника, не е налице нарушение на ЗОПБ. Това се отнася независимо от факта, че размерът на дължимите към дружеството задължения по заем надвишава 10 000 лв.

Извод: При погасяване на задълженията по заем на съдружника чрез прихващане с дължимия му дивидент, без реално плащане в брой, не се нарушава ЗОПБ, дори когато общият размер на заемите надвишава 10 000 лв.

Когато е разпределен и платен дивидент, чийто размер след прихващане е на стойност под 10 000 лв., но този дивидент представлява част от парична престация по решение на общото събрание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв., е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ (в сила до 31.08.2023 г.). В този случай плащанията следва да се извършат само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Аргумент за това е, че определеният със закона праг от 10 000 лв. се отнася до определения с решение на общото събрание размер на дивидента, а не до размера на конкретното плащане, което представлява разликата между този дивидент и прихванатото насрещно задължение на съдружника.

Извод: При разпределен дивидент с общ размер по решение на общото събрание, равен или надвишаващ 10 000 лв., плащането на дивидента (в частта, която не е погасена чрез прихващане) задължително се извършва по платежна сметка, независимо че след прихващането конкретната сума за плащане е под 10 000 лв.

Посочено е, че със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 66 от 01.08.2023 г., е направено изменение в ЗОПБ относно разпределянето на дивидент. В чл. 3, ал. 1 е добавена нова т. 4, съгласно която дивидент на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв., се изплаща чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тази промяна влиза в сила от 01.09.2023 г.

Извод: От 01.09.2023 г. всеки дивидент на стойност 1000 лв. или повече подлежи на изплащане само по платежна сметка, независимо от останалите прагове по чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има задължителна сила само при идентична фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различни факти.