ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с разпоредбите на ЗДДС
В Дирекция ОДОП .........постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-61/ 11.05.2016г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическото лице е собственик на 3 поземлени имота, придобити чрез дарение през м.април 2014г. От тези имоти е обособена част с площ 30 дка., на която впоследствие е сменено предназначението и същата земя в размер на 30 дка е продадена на 05.05.2016г. на фирма. С извършването на тази продажба, получените от лицето суми от продажби на имоти за последните 12 месеца надвишава 50 000 лв. През м.октомври 2015г. е продаден друг поземлен имот с ПУП за сумата от 5 000 лв., също придобит чрез дарение през м.април 2014г.
Доходът на лицето се формира от възнаграждения по трудов договор и договор за управление и контрол.
Поставени е следният въпрос:
Следва ли да се подаде заявление за регистрация като физическо лице по ЗДДС?
Във връзка с поставения въпрос, изразявам следното становище:
Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено по същия закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Видно от употребения израз "всяко лице", в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, доколкото извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 и не попада в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, изречение първо определя независимата икономическа дейност като "дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги". По силата на тази разпоредба всяко лице - юридическо /приравнено на юридическо/ или физическо лице, което извършва дейност като производител, търговец, или дейност по предоставяне на услуги попада в кръга на лицата, които извършват независима икономическа дейност. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В ЗДДС не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Преценка за това може да бъде направена при разглеждане на конкретна фактическа обстановка, с оглед всички факти и обстоятелства. Във възприетата до сега практика на ВАС, като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие се посочва системното (три или повече пъти за една година) й осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В този смисъл са и Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г.
В случаите на продажби на недвижими имоти, ВАС е приел, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца, с цел реализиране на печалба.
Същевременно Съда на ЕС в свои решения изтъква, че понятието данъчно задължено лице следва да се определя във връзка с понятието за икономическа дейност. Всъщност наличието на такава дейност, подчертава Съда, обосновава определянето на едно лице като данъчнозадължено. В този смисъл са Решение от 15 септември 2011 г. по съединени дела С-180/10 и С-181/10, точка 43 и Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, точка 19.
Според практиката на СЕС обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. За разграничаване на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на директивата, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност не са определящ критерий както броят и мащабите на осъществените продажби сами по себе си, така и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия или размерът на получените като резултат от тях приходи. Всъщност всички тези обстоятелства могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице (Решение от 15 септември 2011 г. по съединени дела С-180/10 и С-181/10 и Решение от 20 юни 1996 г. по дело Wellcome Trust, C‑155/94).
Посоченото не важи, както отбелязва СЕС в решението по съединени дела С-180/10 и С-181/10, когато лицето предприема активни действия за продажбата на имоти като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС. Такива активни действия могат да се изразяват по-конкретно в осъществяването на благоустройствени дейности в имота, както и в използването на изпитани средства за пускане на пазара.
Считам, че под активни действия следва да се разбира извършването на подготвителни действия за продажбата на имот, така както един търговец би действал при организиране на дейността си за извършване на продажба на недвижим имот - например рекламиране на имота, извършване на довършителни строителни дейности, изграждане на В и К инсталация, ел. инсталация. Действията следва да са насочени не само към повишаване цената на имота, но и да излизат извън обхвата на обикновеното управление на имота. Обикновеното управление на имота, представляват действия, насочени към съхраняването на вещта и недопускане нейното увреждане. В този смисъл доизграждането на имота, организирано по търговски начин, би могло да бъде определено като действие, което едно лице извършва в рамките на търговската си дейност, тъй като такива инициативи обикновено не се вписват в действията по обикновено управление на лично имущество на собственик.
В запитването е посочено, че имотите, с които физическото лице извършва разпоредителни сделки, са придобити чрез дарение.
В допълнение, за продажбата на тези имоти лицето предприема активни действия - смяна на статут, поради което считам, че това надхвърля обикновеното управление на личното имущество и както бе разяснено по-горе, тези сделки ще попадат в обхвата на ЗДДС и ще участват при формирането на облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон.
Заявление за регистрация по ЗДДС следва да се подаде при извършването на три продажби в рамките на 12 последователни месеца.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице е собственик на три поземлени имота, придобити чрез дарение през месец април 2014 г. От тези имоти е обособена част с площ 30 дка, на която впоследствие е сменено предназначението. Същата земя в размер на 30 дка е продадена на 05.05.2016 г. на фирма. С извършването на тази продажба получените от лицето суми от продажби на имоти за последните 12 месеца надвишават 50 000 лв. През месец октомври 2015 г. е продаден друг поземлен имот с ПУП за сумата от 5 000 лв., също придобит чрез дарение през месец април 2014 г. Доходът на лицето се формира от възнаграждения по трудов договор и договор за управление и контрол.
Въпрос: Следва ли да се подаде заявление за регистрация като физическо лице по ЗДДС?
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Изразът "всяко лице" включва и физическите лица, доколкото извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 и не попада в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, изречение първо, определя независимата икономическа дейност като "дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги". По силата на тази разпоредба всяко юридическо (или приравнено на юридическо) или физическо лице, което извършва дейност като производител, търговец или дейност по предоставяне на услуги, попада в кръга на лицата, които извършват независима икономическа дейност.
Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В ЗДДС не са посочени изрични критерии за определяне дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Преценката се прави според конкретната фактическа обстановка и всички факти и обстоятелства.
Във възприетата до момента практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие се посочва системното (три или повече пъти за една година) осъществяване на дейността с цел извличане на печалба в частен интерес. В този смисъл са Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г. и Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г.
В случаите на продажби на недвижими имоти ВАС приема, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеца с цел реализиране на печалба.
Съдът на ЕС в свои решения подчертава, че понятието "данъчно задължено лице" следва да се определя във връзка с понятието за "икономическа дейност". Наличието на икономическа дейност обосновава определянето на едно лице като данъчно задължено. В този смисъл са Решение от 15 септември 2011 г. по съединени дела С-180/10 и С-181/10, точка 43 и Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, точка 19.
Според практиката на СЕС обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр само по себе си не представлява икономическа дейност. За разграничаване на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице (извън приложното поле на директивата), от дейностите на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност, не са определящ критерий сами по себе си:
- броят и мащабите на осъществените продажби,
- продължителността на периода, през който са извършени действията,
- размерът на получените приходи.
Всички тези обстоятелства могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице. В този смисъл са Решение от 15 септември 2011 г. по съединени дела С-180/10 и С-181/10 и Решение от 20 юни 1996 г. по дело Wellcome Trust, C‑155/94.
Посоченото не важи, както отбелязва СЕС в решението по съединени дела С-180/10 и С-181/10, когато лицето предприема активни действия за продажбата на имоти, използвайки средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС. Такива активни действия могат да се изразяват по-конкретно в осъществяването на благоустройствени дейности в имота, както и в използването на изпитани средства за пускане на пазара.
Посочено е становище, че под "активни действия" следва да се разбира извършването на подготвителни действия за продажбата на имот, така както един търговец би действал при организиране на дейността си за извършване на продажба на недвижим имот - например рекламиране на имота, извършване на довършителни строителни дейности, изграждане на ВиК инсталация, електрическа инсталация. Действията следва да са насочени не само към повишаване цената на имота, но и да излизат извън обхвата на обикновеното управление на имота.
Обикновеното управление на имота представлява действия, насочени към съхраняването на вещта и недопускане на нейното увреждане. Доизграждането на имота, организирано по търговски начин, би могло да бъде определено като действие, което едно лице извършва в рамките на търговската си дейност, тъй като такива инициативи обикновено не се вписват в действията по обикновено управление на лично имущество на собственик.
В запитването е посочено, че имотите, с които физическото лице извършва разпоредителни сделки, са придобити чрез дарение. За продажбата на тези имоти лицето предприема активни действия - смяна на статут. Това се приема за надхвърлящо обикновеното управление на личното имущество и, както е разяснено по-горе, тези сделки попадат в обхвата на ЗДДС и участват при формирането на облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: Сделките с посочените имоти, за които е предприета смяна на статут, се третират като независима икономическа дейност, попадат в обхвата на ЗДДС и участват при формирането на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Посочено е, че заявление за регистрация по ЗДДС следва да се подаде при извършването на три продажби в рамките на 12 последователни месеца.
Извод: При наличие на три продажби на недвижими имоти в рамките на 12 последователни месеца, при описаните по-горе условия, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС.
