Изх. № 08-С-25
Дата: 06.10.2015 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1
Относно: облагане на метални силози
В отговор на поставения въпрос относно облагането на метални /ламаринени/ силози и по-конкретно относно определянето им като сгради или съоръжения за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти по ЗМДТ Ви уведомявам:
ЗМДТ не съдържа легално определение на понятието "сграда". Няма такова определение и в други нормативни актове.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове "думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт."
В случая законодателят не е определил специален смисъл на думата "сграда", поради което следва, че тя е употребена в общоприетия смисъл. Общоприетото значение на "сграда" е "постройка със стени и покрив, здание" /Български тълковен речник, изд."Наука и изкуство" 1999 г., стр. 872. Това общоприето днес значение на думата е било част от действащото право. Съгласно чл. 164 от Закона за благоустройството на населените места /ЗБНМ/, в сила до 01.01.1950 г., сграда /постройка/ е "всеки строеж над или под земята, ограничен от страни със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди". Видно е, че съществувалата в годините легална дефиниция на понятието "сграда" до такава степен се е утвърдила в правото с общоприетия смисъл на думата, че законодателят е сметнал за ненужно изричното му легално дефиниране.
Освен общоприетото значение на думата законодателят е установил и едно специфично качество на сградите. Съгласно чл. 110 от Закона за собствеността /ЗС/ сградите са постройки, които са прикрепени трайно към земята. Това принципно положение се извлича от определението за недвижими вещи, дадено в чл. 110 с.з.,съгласно което "недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката" /изложените аргументи са развити в мотивите на решение № 8797 от 2015 г. по адм. д. № 11392/2014 г. на ВАС/.
От цитираните разпоредби могат да се изведат три основни критерии за определяне на една постройка като "сграда", а именно: тя е трайно прикрепена към земята, има стени и покрив.
За установяването на съдържанието на понятието "трайно прикрепена към земята" се използва легалното определение на противоположното понятие - "преместваем обект", дадено в § 5, т. 80 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според този текст "преместваем обект" е "обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение ....". Per argumentum a contrario постройка, която не може да бъде отделена от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура при посочените условия е сграда /в този смисъл - решение № 8797 от 2015 г. по адм. д. № 11392/2014 г. на ВАС/.
Другите основни критерии за дефинирането на една постройка като "сграда" са наличието на покрив и стени. Според цитираното вече определение на чл. 164 ЗБНМ, отм., сградата "отстрани е ограничена със стени или колони, а отгоре - с покрив". В същия смисъл е и определението за сгради, съдържащо се в методологичните бележки към Класификацията на сградите и строителните съоръжения /КСС-2001/, утвърдена със заповед на председателя на НСИ.
С оглед общоприетото значение на понятието "сграда" и споменатите определения считам, че за целите на данъчното третиране по ЗМДТ силозите, по отношение на които са налице горните критерии, независимо от конструкцията им, следва да бъдат определени като "сгради" и подлежат на облагане с данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР: /п/
/Г. ДИМИТРОВА/
Въпрос: Относно облагането на метални (ламаринени) силози и по-конкретно относно определянето им като сгради или съоръжения за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти по ЗМДТ.
Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ) не съдържа легално определение на понятието "сграда". Такова определение липсва и в други нормативни актове.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове "думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт". В случая законодателят не е определил специален смисъл на думата "сграда", поради което тя е употребена в общоприетия смисъл.
Общоприетото значение на "сграда" е "постройка със стени и покрив, здание" (Български тълковен речник, изд. "Наука и изкуство" 1999 г., стр. 872). Това общоприето днес значение на думата е било част от действащото право. Съгласно чл. 164 от Закона за благоустройството на населените места (ЗБНМ), в сила до 01.01.1950 г., сграда (постройка) е "всеки строеж над или под земята, ограничен от страни със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди".
От това следва, че съществувалата в годините легална дефиниция на понятието "сграда" до такава степен се е утвърдила в правото и съвпада с общоприетия смисъл на думата, че законодателят е счел за ненужно изричното му легално дефиниране.
Освен общоприетото значение на думата, законодателят е установил и специфично качество на сградите. Съгласно чл. 110 от Закона за собствеността (ЗС) сградите са постройки, които са прикрепени трайно към земята. Това принципно положение се извлича от определението за недвижими вещи, дадено в чл. 110 от същия закон, съгласно което "недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката" (изложените аргументи са развити в мотивите на решение № 8797 от 2015 г. по адм. д. № 11392/2014 г. на ВАС).
От цитираните разпоредби се извеждат три основни критерия за определяне на една постройка като "сграда":
- тя е трайно прикрепена към земята;
- има стени;
- има покрив.
За установяване съдържанието на понятието "трайно прикрепена към земята" се използва легалното определение на противоположното понятие - "преместваем обект", дадено в § 5, т. 80 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според този текст "преместваем обект" е "обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение ....".
Per argumentum a contrario постройка, която не може да бъде отделена от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура при посочените условия, е сграда (в този смисъл - решение № 8797 от 2015 г. по адм. д. № 11392/2014 г. на ВАС).
Другите основни критерии за дефиниране на една постройка като "сграда" са наличието на покрив и стени. Според цитираното определение на чл. 164 ЗБНМ (отм.) сградата "отстрани е ограничена със стени или колони, а отгоре - с покрив". В същия смисъл е и определението за сгради, съдържащо се в методологичните бележки към Класификацията на сградите и строителните съоръжения (КСС-2001), утвърдена със заповед на председателя на НСИ.
С оглед общоприетото значение на понятието "сграда" и посочените определения се приема, че за целите на данъчното третиране по ЗМДТ силозите, по отношение на които са налице горните критерии, независимо от конструкцията им, следва да бъдат определени като "сгради" и подлежат на облагане с данък.
Извод: Металните (ламаринени) силози, които са трайно прикрепени към земята и имат стени и покрив, се третират като "сгради" по смисъла на ЗМДТ и подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти.
