ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи запитване с вх. № 37-0002-1/20.02.2025 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
О.М.. с ЛНЧ ........... е назначена на длъжността "личен асистент" с осигурител Община П..... с БУЛСТАТ ......., считано от 01.03.2024 г. Служителката е гражданин на Руската федерация. Съгласно разрешение за пребиваване № ...., валидно до 11.07.2025 г., издадено на 29.07.2024 г. от МВР, тя е с разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България.
Прилагате копие на разрешение за пребиваване № ..... и копие на трудов договор № ...../29.02.2024 г.
Молите за становище относно здравноосигурителния статус на О.М., в качеството й на назначена по трудово правоотношение и по-конкретно дали тя попада в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (обн. ДВ. бр. 20 от 12 март 2010 г., изм. и доп., бр. 54 от 16.06.2020 г., в сила от 20.06.2020 г.). Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Видно от горецитираната разпоредба, в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не е включено законодателството по отношение на вноските за задължително здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на Руската федерация, следва да се прилага общият ред за здравно осигуряване на чуждите граждани, определен в ЗЗО.
Редът и начинът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски, включително за лицата, които работят по трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО. За да възникне задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за дадено лице, е необходимо да попадне сред здравноосигурените по ЗЗО лица.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България, чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
2. продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно - с разрешен неопределен срок.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО указва, че задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Това означава, че осигурени в НЗОК лица са само чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.
Следователно, за чуждите граждани, които краткосрочно или продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. На основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО, те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка и приложените копия на документи става ясно, че на О.М. е разрешено продължително пребиваване в страната, поради което за нея не се дължат задължителни здравноосигурителни вноски, независимо от факта, че полага труд по трудово правоотношение. Такива вноски ще са дължими от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: О.М. с ЛНЧ ........... е назначена на длъжност "личен асистент" с осигурител Община П..... с БУЛСТАТ ......., считано от 01.03.2024 г. Служителката е гражданин на Руската федерация. Съгласно разрешение за пребиваване № ...., валидно до 11.07.2025 г., издадено на 29.07.2024 г. от МВР, тя е с разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България. Приложени са копие на разрешение за пребиваване № ..... и копие на трудов договор № ...../29.02.2024 г.
Въпрос: Молите за становище относно здравноосигурителния статус на О.М. в качеството й на назначена по трудово правоотношение и по-конкретно дали тя попада в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване.
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.2010 г., изм. и доп., бр. 54 от 16.06.2020 г., в сила от 20.06.2020 г.). Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от него.
От разпоредбата на чл. 2 от Договора следва, че в материалния му обхват не е включено законодателството относно вноските за задължително здравно осигуряване. Поради това за лицата - граждани на Руската федерация, се прилага общият ред за здравно осигуряване на чуждите граждани, определен в Закона за здравното осигуряване.
Редът и начинът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски, включително за лицата, които работят по трудово правоотношение, са регламентирани в чл. 40 от ЗЗО. За да възникне задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за дадено лице, е необходимо то да попада сред здравноосигурените по ЗЗО лица.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България, чужденците пребивават в Република България:
- краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
- продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
- дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
- постоянно - с разрешен неопределен срок.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО указва, че задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. От това следва, че осигурени в НЗОК лица са само чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.
Следователно, за чуждите граждани, които пребивават краткосрочно или продължително в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. На основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО, тези лица заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
От изложената фактическа обстановка и приложените документи се установява, че на О.М. е разрешено продължително пребиваване в страната. Поради това за нея не се дължат задължителни здравноосигурителни вноски, независимо от факта, че полага труд по трудово правоотношение. Задължението за внасяне на такива вноски ще възникне от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Извод: О.М., като чужд гражданин с разрешено продължително пребиваване, не попада в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване по чл. 33 от ЗЗО и за нея не се дължат здравноосигурителни вноски до датата на евентуално разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различни факти.
