Изх. № М-24-38-81
Дата: 16.01.2020 год.
ДР на ЗДДС, § 1, т. 84
ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е препратено по компетентност Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с вх. №М-24-38-81/13.11.2019 г. В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
"..............." ООД (Дружеството) има сключен договор с фирма за получаване на услугата - "Издаване на фактури от програмен продукт". В тази връзка, обслужването на клиентите от обекта на фирмата става като всеки, който заплаща стока или услуга в брой, получава за това съответния фискален бон. За издаването на фактури се изпраща заявка с данни на клиента до фирмата фактурист и готовите фактури се предават на следващия ден. Фирмата-фактурист се намира на място, различно от местонахождението на обекта, от който се извършват продажбите и приемането на плащанията. Софтуерът-собственост на външната фирма-фактурист, не управлява продажбите на дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли софтуерът, с който работи фирмата партньор - фактурист, да е СУПТО по смисъла на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС?
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно §1, т. 84 от ДР на ЗДДС, "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Предвид посочения текст, при наличие на софтуер в обекта, от който се осъществяват продажбите в брой, ще е налице задължение същият да е СУПТО.
Доколкото във фактическата обстановка е пояснено, че в обекта, от който се осъществяват продажбите, няма софтуер, дружеството не е задължено да въведе такъв.
За дружеството, което извършва услугата по издаване на фактура, би възникнало задължение за СУПТО, ако е налице хипотезата на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС, а именно - използва софтуер и приема плащания в брой в същия обект.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитването е описана следната фактическа обстановка:
"..............." ООД има сключен договор с външна фирма за услуга "Издаване на фактури от програмен продукт". Обслужването на клиентите в търговския обект на дружеството се извършва така, че при плащане на стока или услуга в брой на клиента се издава съответният фискален бон. За издаване на фактури се изпраща заявка с данните на клиента до външната фирма - фактурист, като готовите фактури се предават на следващия ден. Фирмата-фактурист се намира на място, различно от местонахождението на обекта, от който се извършват продажбите и приемането на плащанията. Софтуерът, който е собственост на външната фирма-фактурист, не управлява продажбите на дружеството.
Въпрос: Следва ли софтуерът, с който работи фирмата партньор - фактурист, да е СУПТО по смисъла на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС?
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС, "софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Предвид тази дефиниция, когато в търговския обект, от който се осъществяват продажбите в брой, се използва софтуер за обработка на информация за тези продажби, е налице задължение този софтуер да бъде софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО).
В конкретния случай, според изложената фактическа обстановка, в обекта, от който се осъществяват продажбите, не се използва софтуер. Поради това дружеството не е задължено да въвежда СУПТО.
За дружеството, което извършва услугата по издаване на фактури (фирмата-фактурист), би възникнало задължение за използване на СУПТО, ако са налице едновременно условията по § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС, а именно: използва софтуер за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги и приема плащания в брой в същия търговски обект.
Извод: Софтуерът на външната фирма-фактурист подлежи на третиране като СУПТО само ако с него се управляват продажби и се приемат плащания в брой в същия обект по смисъла на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС; при описаната фактическа обстановка дружеството, извършващо продажбите, не е задължено да въвежда СУПТО.
