НАП: Осигуряване на самоосигуряващо се лице – едноличен собственик и управител на търговско дружество през периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете

КСО - чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 3, чл. 9, ал. 2, т. 5, чл. 10, ал. 1 и чл. 108;

НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 1 и 2, ч. 3, ал. 3 и 4;

ДОПК - чл. 4, чл. 12, ал. 1 и чл. 110, ал. 1, 2 и 3

ОТНОСНО: Осигуряване на самоосигуряващо се лице през периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете

Във връзка с Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ........... с вх. № ........../28.09.2018 г., Ви уведомявам за следното:

Според изложеното в запитването, Вие сте едноличен собственик и управител на "..........." ЕООД, чиято основна дейност е закупуване и продажба на недвижими имоти и се осъществява изцяло от Вас в качеството Ви на управител, без помощта на нает персонал. Към настоящия момент дейността Ви се свежда само до извършване на сделки по закупуване и продажба на недвижими имоти, които се подготвят от ЧСИ или нотариуси. От края на месец декември 2018 г. Ви предстои да излезете в отпуск поради бременност и раждане за 410 дни, след който искате да ползвате и допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете. В тази връзка се интересувате за следното:

1. Необходимо ли е през периода от 410 дни, през който имате право на парично обезщетение за бременност и раждане, да се променя представителството и управлението на дружеството чрез временно назначаване на друго лице като прокурист или управител?
2. Трябва ли да се променя представителството и управлението на дружеството и по време на майчинството през втората година от раждането на детето? Ако не трябва да се променя, ще имате ли право да ползвате този отпуск?
3. Може ли извършваната от Вас дейност като управител на "....." ЕООД да се квалифицира като трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване?

При така представената фактическа обстановка и с оглед относимите разпоредби по държавното обществено осигуряване, изразявам следното становище:

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) съобразно вида на извършваната трудова дейност.

Дейността по управление и контрол на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. Поради това, в Кодекса за социално осигуряване са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи посочените дейности.

Лицата, които упражняват дейност по управление и контрол на дружествата, са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от кодекса са дължими при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения съобразно вида на търговското дружество. Ако извън дейността по управление и контрол тези лица полагат личен труд в дружествата като самоосигуряващи се лица, тогава те подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Следователно, в зависимост от извършваната трудова дейност (управление и контрол или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.

Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:  

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.

В конкретния случай, доколкото сте декларирали в компетентната ТД на НАП, че упражнявате дейност в ".........." ЕООД в качеството Ви на едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител, за която подлежите на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица, Ви обръщаме внимание и на следните разпоредби:

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Тези периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО).

Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете (чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

В осигурителното законодателство липсва разпоредба, задължаваща собствениците и съдружниците на търговски дружества, когато са вписани като управители, както и едноличните търговци, да прехвърлят управлението на дружеството/търговското предприятие на друго лице чрез сключване и вписване в Търговския регистър на договор за прокура или на нов управител с оглед доказване на обстоятелството, че през посочените периоди те няма да полагат труд в това качество.

По презумпция тези лица не упражняват трудова дейност през периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. В тази връзка, както беше отбелязано, за тези периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността. Ако не е упражнявана трудова дейност, на осигурените за общо заболяване и майчинство лица, съответните периоди се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (арг. на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО).

При условие че е налице упражняване на трудова дейност, която съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е основание за осигуряване на съответното лице, то следва да внася осигурителни вноски за ДОО по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО, независимо от това за кой осигурен риск е избрало да се осигурява.

От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението му да се осигурява съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), съответно ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада.

В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция за понятието"трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените

основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за ДОО за това лице.

Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки (чл. 110, ал. 1 от ДОПК). Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски (чл. 110, ал. 2 от ДОПК).  Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице (чл. 110, ал. 3 от ДОПК). Органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК).

Също така, във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт (НОИ), контролните органи на осигурителния институт могат да извършват проверки и ревизии и да изискват от физическите и юридическите лица да представят документи, свързани с трудовата и стопанската им дейност, а лицата от своя страна са длъжни да представят исканите от тях документи, справки, сведения, декларации, обяснения и носители на информация, както и да оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения (чл. 108, ал. 1, т. 1 и 4 и ал. 2 от КСО). Следователно контролните органи на НОИ в пределите на правомощията, дадени им в чл. 107 и чл. 108 на КСО могат да извършват всички необходими действия по изясняване на определени факти и обстоятелства, които са от значение за законосъобразното отпускане и изплащане на паричните обезщетения, пенсии и помощи от ДОО, заверяването на осигурителните книжки и др.

В хода на съответното административно производство ще се установи наличието или липсата на трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 и/или ал. 3, т. 2 от КСО, която е основание за задължителното Ви осигуряване по предвидения в КСО ред.

По отношение на необходимостта от извършване на промени по прехвърляне на представителството и управлението на ".........." ЕООД на друго лице (прокурист/управител) с оглед изплащане на парично обезщетение през периодите на отпуска поради бременност и раждане за 410 дни и допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, въпросът е от компетентността на НОИ.