Изх. № М-94-А-241
Дата: 05.09.2017 год.
Закона за чужденците в Република България, чл. 23;
ЗЗО, чл. 33, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 39, ал. 5.
ОТНОСНО: задължително здравно осигуряване на иракски гражданин, приет за обучение в Република България
В Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше запитване, прието с вх. №М-94-А-241 от 24.08.2017 г., за изразяване на становище по компетентност.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Българска фирма има намерение да сключи трудов договор с физическо лице, което е гражданин на Ирак. Чуждестранното физическо лице има издадено удостоверение от учебно заведение в РБългария, че е редовен студент. Също така има издадено разрешение за продължително пребиваване в РБългария
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Ако лицето, което е гражданин на Ирак сключи трудов договор с фирмата, възниква ли задължение същото лице да бъде здравно осигурено?
С оглед функционалната компетентност на НАП, поставения въпрос и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Лица, които не са български граждани, също са задължително осигурени в НЗОК, но при наличие на определени условия.
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който РБългария е страна.
От цитираните разпоредби е видно, че чуждите граждани или лицата без гражданство попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в случаите, когато:
- имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария;
- е предвидено друго в международен договор, по който РБългария е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, т. 3 от същия закон възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават в България:
- краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
- продължително - с разрешен срок до една година;
- дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
- постоянно - с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
В конкретния случай иракският гражданин притежава разрешение за продължително пребиваване в РБългария и не попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: българска фирма има намерение да сключи трудов договор с физическо лице - гражданин на Ирак. Лицето има издадено удостоверение от учебно заведение в Република България, че е редовен студент, както и разрешение за продължително пребиваване в Република България.
Въпрос: Ако лицето, което е гражданин на Ирак, сключи трудов договор с фирмата, възниква ли задължение същото лице да бъде здравно осигурено?
С оглед компетентността на НАП, поставения въпрос и относимата нормативна уредба се разглеждат следните разпоредби.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Лица, които не са български граждани, също са задължително осигурени в НЗОК, но при наличие на определени условия.
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
От тази разпоредба следва, че чуждите граждани или лицата без гражданство попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване, когато:
- имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; и
- не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, т. 3 от същия закон възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават в България:
- краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
- продължително - с разрешен срок до една година;
- дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
- постоянно - с разрешен неопределен срок.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от ЗЗО за чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
В конкретния случай иракският гражданин притежава разрешение за продължително пребиваване в Република България и не попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица, тъй като задължително осигурени по чл. 33, т. 3 от ЗЗО са само чуждите граждани с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване.
Извод: Дори при сключване на трудов договор с българската фирма, за иракския гражданин с разрешение за продължително пребиваване в Република България не възниква задължение за задължително здравно осигуряване по ЗЗО.
