Изх. № М-94-С-1074
Дата: 03. 10. 2022 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЧРБ, чл. 23.
ОТНОСНО:здравно осигуряване на гражданка на Египет
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №.............. г., e изложена следната фактическа обстановка:
Г-жа ..................... е гражданка на Египет. Пребивава в Република България от 18.06.2018 г. Издадено ѝ е разрешение за пребиваване с разрешен срок до 27.05.2026 г., на основание чл. 9а, ал. 1, от Закона за влизане пребиваване и напускане на Република България от гражданите на Европейския съюзи членовете на техните семейства, като член на семейството на гражданин на Европейския съюз (ЕС), който не е гражданин на ЕС и не е упражнил правото си на свободно движение. Г-жа .......... не е притежавала разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България. Вписана е в Търговския регистър при Агенция по вписванията в качеството си на собственик, представляващ и управляващ фирма. Считано от 05.06.2019 г. тя е самоосигуряващо се лице. От същата дата е заявила избран вид осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. Не се осигурява по законодателството на друга държава членка на ЕС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Има ли задължение лицето за осигуряване по реда на ЗЗО.
Предвид описаната фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице то следва да е в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване(ЗЗО)лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.
Независимо от горното, важно е да се има предвид, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна, в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага реда, предвиден в международния договор. В тази връзка е важно да се отбележи, че между Република България и Египет няма сключена спогодба за социална сигурност.
В конкретния случай, видно от изложеното в запитването Ви, към настоящия момент г-жа ................ не притежава разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ. Поради тази причина не попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица и за нея не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на същия закон.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка:
Г-жа ............ е гражданка на Египет и пребивава в Република България от 18.06.2018 г. Издадено ѝ е разрешение за пребиваване с разрешен срок до 27.05.2026 г. на основание чл. 9а, ал. 1 от Закона за влизане, пребиваване и напускане на Република България от гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, като член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на ЕС и не е упражнил правото си на свободно движение.
Г-жа ............ не е притежавала разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България. Вписана е в Търговския регистър при Агенция по вписванията като собственик, представляващ и управляващ фирма. Считано от 05.06.2019 г. тя е самоосигуряващо се лице и от същата дата е заявила избран вид осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. Не се осигурява по законодателството на друга държава членка на ЕС.
Въпрос: Има ли задължение лицето за осигуряване по реда на ЗЗО?
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно. За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.
Независимо от горното, ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в чийто материален обхват са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в този международен договор. Между Република България и Египет няма сключена спогодба за социална сигурност.
В конкретния случай, видно от изложеното, към настоящия момент г-жа ............ не притежава разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ.
Извод: Г-жа ............ не попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица и за нея не се дължат здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО.
