№ М-24-37-38
Дата: 19.10.2018 год.
КСО, чл. 4, чл. 10;
Регламент (ЕО) №883/2004;
Регламент (ЕО) №987/2009.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №.................... г., Ви уведомявам следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка Вие работите в различни държави-членки на Европейския съюз (ЕС) - Великобритания, Испания, Австрия, България, като редактор и писател на свободна практика. Дейността си извършвате основно чрез интернет и изпращате изготвените материали по електронна поща, срещу което получавате възнаграждение. Имате постоянен адрес в България, но не пребивавате постоянно в страната.
В тази връзка поставяте следния въпрос: Какви осигурителни вноски дължите за осъществяваната от Вас дейност?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и поставения въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент(ЕО)№987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане наРегламент (ЕО) №883/2004за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009).
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се определи дали същите извършват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване(КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието "осигурено лице" за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
За да възникне задължение за осигуряване е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В случаите, когато лицето упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице (свободна професия) и притежава качеството "осигурено лице" по смисъла на КСО, то същото се разглежда като упражняващо дейност като самостоятелно заето лице по отношение на България с оглед определяне на приложимото законодателство.
Важно е да се подчертае, че ако не притежавате качеството "осигурено лице" по смисъла на КСО, не можете да се третирате като самостоятелно заето лице в България с оглед определяне на приложимото законодателство.
Следва да имате предвид, че във всички случаи, когато лицето упражнява трудова дейност в две или повече държави членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава (основание чл. 16(1) от Регламент №987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на координационните регламенти е въведена с чл. 1(й) от него. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.
С оглед на горното, в случай че по смисъла на координационните регламенти пребивавате в България, следва да подадете в компетентната териториална дирекция на НАП по местоживеене съответния образец на уведомление за извършване на дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки.
Компетентната институция на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство и информира институциите на всички други държави-членки, на чиято територия лицето извършва дейност.
Следователно, ако на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 спрямо Вас бъде определено като приложимо българското законодателство, то за цялата си трудова дейност на територията всички държави-членки ще се прилага българското законодателство и задължителните осигурителни вноски ще са дължими в България по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство, е формуляр А1. Удостоверението се издава след поискване от лицето или от работодателя. Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки, в които то полага труд.
Съгласно изложената фактическа обстановка работите като редактор и писател на свободна практика в различни държави-членки на Европейския съюз - Великобритания, Испания, Австрия, България. Дейността извършвате основно чрез интернет, като изпращате изготвените материали по електронна поща и получавате възнаграждение. Имате постоянен адрес в България, но не пребивавате постоянно в страната.
Въпрос: Какви осигурителни вноски дължите за осъществяваната от Вас дейност?
По отношение на лицата - граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
Разпоредбите относно определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
При определяне на приложимото законодателство за трудовоактивните лица е съществено да се установи дали те извършват трудова дейност като заети или като самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
По отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието "осигурено лице" за целите на кодекса: това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Когато лицето упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице (свободна професия) и притежава качеството "осигурено лице" по смисъла на КСО, то се разглежда като упражняващо дейност като самостоятелно заето лице по отношение на България за целите на определяне на приложимото законодателство. Ако лицето не притежава качеството "осигурено лице" по смисъла на КСО, то не може да се третира като самостоятелно заето лице в България при определяне на приложимото законодателство.
Съгласно чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009, във всички случаи, когато лицето упражнява трудова дейност в две или повече държави-членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава.
В чл. 1, буква й от Регламент (ЕО) №987/2009 е въведена дефиниция на "пребиваване" за целите на прилагане на координационните регламенти - това е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са уредени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.
С оглед на горното, ако по смисъла на координационните регламенти пребивавате в България, следва да подадете в компетентната териториална дирекция на НАП по местоживеене съответния образец на уведомление за извършване на дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки. Компетентната институция на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство и информира институциите на всички други държави-членки, на чиято територия лицето извършва дейност.
Ако на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 спрямо Вас бъде определено като приложимо българското законодателство, за цялата Ви трудова дейност на територията на всички държави-членки ще се прилага българското законодателство и задължителните осигурителни вноски ще са дължими в България по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на това законодателство.
Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство, е формуляр А1. Удостоверението се издава след поискване от лицето или от работодателя. Формуляр А1 удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава-членка и е освободено от прилагане на законодателствата на другите държави-членки, в които полага труд.
Извод: Осигурителните вноски за Вашата дейност като редактор и писател на свободна практика в няколко държави-членки се дължат в държавата-членка, чието законодателство бъде определено като приложимо по реда на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009; ако по реда на чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 бъде определено, че спрямо Вас се прилага българското законодателство, всички задължителни осигурителни вноски за дейността Ви в държавите-членки ще се дължат в България по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване.
