чл. 82, ал. 1 от ЗДДС
Изх. № 20-00-306
14.07.2015 г.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-306/18.06.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XXX" ЕООД е наемател на част от партерен етаж в хотелски комплекс в гр. Първомай. Наетата част от имота включва ресторант, тоалетни и помещение за топла кухня. Месечната наемна цена е в размер на 3 200.00 лв. без ДДС.
На 23.02.2015 г. дружеството наемател е получило запорно съобщение от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с което ЧСИ е наложил запор върху вземанията на наемодателя от "XXX" ЕООД и е разпоредил дължимите суми да бъдат превеждани по посочена в съобщението сметка на ЧСИ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Каква част от сумата следва да бъде превеждана по сметката на ЧСИ, само данъчна основа по доставката или общата сума за данъчна основа и дължим данък?
- В случай, че дружеството следва да превежда по сметката на ЧСИ само дължимата данъчна основа, на кого следва да бъде превеждан дължимия ДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът за облагаемите доставки е изискуем от доставчика, а разпоредбите на чл. 86 и чл. 89 от закона го задължават да декларира и внесе в бюджета дължимия данък. Това означава, че задължението за администриране и внасяне на ЗДДС е вменено на доставчика, т.е. в тези случаи страни в публичното (данъчното) правоотношение са държавата, като кредитор, и доставчика, като длъжник. Данъкът е дължим от доставчика за данъчния период, през който е издаден данъчния документ, или за периода, през който данъкът е станал изискуем. Получателите по облагаемите доставки, какъвто се явява "XXX" ЕООД в конкретния случай, нямат вменени задължения във връзка с това правоотношение. Те следва да платят дължимите данъчна основа и начислен данък на доставчика, но това тяхно задължение е частноправно, а не публично, поради което държавата, в качеството й на активен субект - кредитор на доставчика, не се интересува от обстоятелството дали получателят по доставката е платил начисления му данък, а единствено дали доставчикът е внесъл своите публични задължения, в това число и данъка по конкретната доставка. Наличието на наложен запор не освобождава доставчика от задълженията му по ЗДДС, нито вменява такива на получателя, независимо дали запорът има функцията на обезпечителна мярка или на средство за принудително изпълнение на задълженията на доставчика.
Видно от изложеното отношенията между двете дружества са предмет на регулиране на частноправни нормативни актове като Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тълкуването и прилагането на които е извън кръга на компетентност на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: "XXX" ЕООД е наемател на част от партерен етаж в хотелски комплекс в гр. Първомай. Наетата част включва ресторант, тоалетни и помещение за топла кухня. Месечната наемна цена е 3 200,00 лв. без ДДС. На 23.02.2015 г. дружеството наемател е получило запорно съобщение от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с което е наложен запор върху вземанията на наемодателя от "XXX" ЕООД и е разпоредено дължимите суми да се превеждат по посочена в съобщението сметка на ЧСИ.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Каква част от сумата следва да бъде превеждана по сметката на ЧСИ, само данъчна основа по доставката или общата сума за данъчна основа и дължим данък?
Въпрос 2: В случай, че дружеството следва да превежда по сметката на ЧСИ само дължимата данъчна основа, на кого следва да бъде превеждан дължимия ДДС?
По така установената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът за облагаемите доставки е изискуем от доставчика. Разпоредбите на чл. 86 и чл. 89 от ЗДДС задължават доставчика да декларира и внесе в бюджета дължимия данък. Това означава, че задължението за администриране и внасяне на ДДС е вменено на доставчика. В тези случаи страни в публичното (данъчното) правоотношение са държавата като кредитор и доставчикът като длъжник.
Данъкът е дължим от доставчика за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, или за периода, през който данъкът е станал изискуем.
Получателите по облагаемите доставки, какъвто е "XXX" ЕООД в конкретния случай, нямат вменени задължения във връзка с това публично правоотношение. Те следва да платят дължимите данъчна основа и начислен данък на доставчика, но това тяхно задължение е частноправно, а не публично. Поради това държавата, в качеството си на активен субект - кредитор на доставчика, не се интересува дали получателят по доставката е платил начисления му данък, а единствено дали доставчикът е внесъл своите публични задължения, включително данъка по конкретната доставка.
Наличието на наложен запор не освобождава доставчика от задълженията му по ЗДДС и не вменява такива задължения на получателя, независимо дали запорът има функцията на обезпечителна мярка или на средство за принудително изпълнение на задълженията на доставчика.
Отношенията между двете дружества са предмет на регулиране от частноправни нормативни актове, като Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чието тълкуване и прилагане е извън компетентността на НАП.
Извод: Задължението за начисляване, деклариране и внасяне на ДДС по наемната доставка е изцяло на доставчика (наемодателя), като запорът върху вземанията му не променя това и не създава публичноправни задължения за получателя "XXX" ЕООД; въпросът каква част от сумата се превежда по сметката на ЧСИ е от частноправен характер и не е в компетентността на НАП.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочено е, че ако в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в производство по ДОПК.
