2_769/27.09.2022г.
Наредба №Н-18 от 2006 г.чл.3, ал.17
Наредба №Н-18 от 2006 г.чл.52т, ал.1
Наредба №Н-18 от 2006 г.чл.52п
В Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", отдел "Данъчно осигурителна практика" e постъпило по електронен път Вашe писмено. В запитването Ви е изложена следната фактическа обстановка:
Ако дружеството Ви има софтуер, отговарящ на легалната дефиниция за електронен магазин, дадена в §1, т.87 от ДР на ЗДДС и реши да приема плащания чрез виртуален ПОС, за него възникват две възможности да отчита продажбите, извършени чрез електронния магазин чрез фискално устройство или да подава към НАП стандартизиран одиторски файл всеки месец. За генерирането на одиторския файл е необходимо да попълни уникален номер на електронния магазин, получен от НАП при регистрацията на електронния магазин. При тази регистрация дружеството трябва да попълни данни за доставчиците на платежни услуги, които му предоставят виртуален ПОС.
Във връзка с гореизложеното се интересувате, как се процедира в случай, в който доставчикът на платежна услуга е чуждестранно юридическо лице и не разполага с "Уникален идентификатор на търговеца в системата на ДПУ", т. е. не е регистриран като доставчик на платежна услуга в БНБ. Контролата на НАП не позволява завършване на регистрацията на електронен магазин без да бъде попълнен такъв номер.
Във връзка с приложението на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) изразявам следното становище:
Легална дефиниция на понятието "електронен магазин" е дадена в §1, т.87 от ДР на ЗДДС: "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Разпоредбата на чл.3, ал.17 от Наредба №Н-18 от 2006 г. дава възможност на лице по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006г., което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД и който съдържа реквизити посочени в чл.52о от Наредбата, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:
1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и
2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.
На основание чл.52т, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006г. лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, избрало да издава документ по чл. 52о от с. н. , е длъжно преди започване на дейност по продажби на стоки или услуги да регистрира електронния си магазин в информационната система на НАП съгласно приложение № 33, като му се присвоява уникален номер.
Видно от приложение №33 при регистрацията на електронния магазин лицето по чл.3, ал.17 от Наредба №н-18 от 2006г. следва да попълни точка 7.3. Уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги (Merchant ID). Merchant ID е уникален идентификатор, даден на лицето по чл.3, ал.17 от Наредба №Н-18 от 2006г. от доставчика на платежни услуги.
Няма законово изискване, доставчикът на платежни услуги /ДПУ/ на лицето по чл.3, ал.17 от Наредба №Н-18 от 2006 г., който е чуждестранно юридическо лице, да е регистриран в БНБ, но има други изисквания, посочени в разпоредбата на чл.52п от Наредба №Н-18 от 2006 г., на които ДПУ трябва да отговаря, за да може дружеството Ви да се възползва от възможността да отчита продажбите си извършени посредством неприсъствени плащания с кредитна или дебитна карта чрез електронния магазин, с документ за регистриране на продажбата по чл.52о от Наредбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД.
Необходимо е подробно се запознаете с разпоредбите на чл.3, ал.17 от Наредба №Н-18 от 2006 г. и чл. 52о-52у от с. н., за да прецените дали отговаряте на всички условия за прилагане на алтернативната възможност за отчитане на продажбите чрез електронния Ви магазин при извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, при която вместо фискален/системен бон, можете да издадете документ за регистиране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството разполага със софтуер, който отговаря на легалната дефиниция за "електронен магазин" по §1, т.87 от ДР на ЗДДС и възнамерява да приема плащания чрез виртуален ПОС. В тази връзка за дружеството възникват две възможности за отчитане на продажбите, извършени чрез електронния магазин - чрез фискално устройство или чрез подаване към НАП на стандартизиран одиторски файл всеки месец. За генериране на одиторския файл е необходимо попълване на уникален номер на електронния магазин, получен от НАП при регистрацията му. При регистрацията следва да се попълнят данни за доставчиците на платежни услуги, които предоставят виртуален ПОС.
Въпрос: как се процедира, когато доставчикът на платежна услуга е чуждестранно юридическо лице и не разполага с "Уникален идентификатор на търговеца в системата на ДПУ" (Merchant ID), т.е. не е регистриран като доставчик на платежна услуга в БНБ, при положение че контролата на НАП не позволява завършване на регистрацията на електронен магазин без попълване на такъв номер?
Във връзка с прилагането на разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, се изразява следното становище.
Легална дефиниция на понятието "електронен магазин" е дадена в §1, т.87 от ДР на ЗДДС: "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.17 от Наредба № Н-18 от 2006 г. лице по чл.3, ал.1 от Наредбата, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби, вместо с фискален или системен бон, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД и съдържа реквизитите по чл.52о от Наредбата, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие, че са изпълнени едновременно следните условия:
- софтуерът/софтуерите за управление на продажбите отговаря/т на изискванията по чл.52с;
- за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.
На основание чл.52т, ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. лице по чл.3, ал.1 от Наредбата, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин и е избрало да издава документ по чл.52о от същата наредба, е длъжно преди започване на дейност по продажби на стоки или услуги да регистрира електронния си магазин в информационната система на НАП съгласно приложение № 33, като на електронния магазин се присвоява уникален номер.
От приложение № 33 е видно, че при регистрацията на електронния магазин лицето по чл.3, ал.17 от Наредба № Н-18 от 2006 г. следва да попълни т. 7.3 "Уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги (Merchant ID)". Merchant ID е уникален идентификатор, даден на лицето по чл.3, ал.17 от Наредба № Н-18 от 2006 г. от доставчика на платежни услуги.
Посочва се, че няма законово изискване доставчикът на платежни услуги (ДПУ) на лицето по чл.3, ал.17 от Наредба № Н-18 от 2006 г., когато е чуждестранно юридическо лице, да е регистриран в БНБ. За този доставчик обаче са приложими други изисквания, посочени в разпоредбата на чл.52п от Наредба № Н-18 от 2006 г., на които ДПУ трябва да отговаря, за да може дружеството да се възползва от възможността да отчита продажбите, извършени посредством неприсъствени плащания с кредитна или дебитна карта чрез електронния магазин, с документ за регистриране на продажбата по чл.52о от Наредбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД.
Посочва се, че е необходимо дружеството подробно да се запознае с разпоредбите на чл.3, ал.17 от Наредба № Н-18 от 2006 г. и чл.52о - 52у от същата наредба, за да прецени дали отговаря на всички условия за прилагане на алтернативната възможност за отчитане на продажбите чрез електронния магазин при извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, при която вместо фискален/системен бон може да се издаде документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД.
Извод: не се изисква доставчикът на платежни услуги, когато е чуждестранно юридическо лице, да е регистриран в БНБ, но той трябва да отговаря на изискванията на чл.52п от Наредба № Н-18 от 2006 г., а търговецът следва да попълни Merchant ID, предоставен от този доставчик, и да провери изпълнението на всички условия по чл.3, ал.17 и чл.52о - 52у от Наредбата, за да прилага режима на документиране по чл.52о вместо фискален/системен бон.
