Изх. №53-00-187
15.09.2023 г.
§1, т. 34 от ДР на ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Т.С.С.Б." ЕООД е местно юридическо лице, което в качеството си на работодател планира да предостави ваучери за храна на всички служители в размер на 10,00 лв. за всеки отработен ден, т.е. когато служителят е в платен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради временна нетрудоспособност или друг вид отсъствие няма да получава ваучери за храна.
В резултат на това решение са постъпили възражения от страна на работниците и служителите. Техни представителите искат да се предоставят ваучери за храна и за всеки ден, в които са в платен отпуск, до размера на полагащия се годишен платен отпуск, определен в индивидуалния трудов договор на всяко лице.
Представителите на работниците и служителите, както и работодателят смятат, че по този начин се създава условие за общодостъпност, защото всеки работник или служител ще получи ваучери за храна за дни, в които и когато ползва платения си годишен отпуск. Като друг аргумент отбелязват, че платеният годишен отпуск е определен от Кодекса на труда (КТ) и е задължителен за всички.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
- Допустимо ли е ваучерите за храна да бъдат обвързани с реално отработените дни на работниците и служителите и с дните, в които те са в платен годишен отпуск? В случай че се възприеме такъв подход, разходите, направени от дружеството за социални придобивки(ваучери за храна), ще се третират ли като социални разходи, предоставени в натура?
- Достатъчно ли е приемането на решение на представителите на работниците и служителите, с което да бъде въведено предоставянето на ваучери и за всеки ден, в който работниците и служителите са в платен годишен отпуск до размера, определен в индивидуалния трудов договор, за да са изпълнени условията за третирането им като социални разходи, предоставени в натура?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие, че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писма с изх. №24-34-90/29.09.2014 г., изх. №26-Ш-10/10.01.2020 г. и изх. №20-00-36/18.01.2021 г. на ЦУ на НАП, които са публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). При прилагане на този критерий всички лица в дългосрочен отпуск няма да получават ваучери, а за останалите наети лица стойността на ваучерите за храна е възможно да варира ежемесечно, в зависимост от отсъствието им от работа в рамките на месеца.
Понеже необходимостта от посочените придобивки възниква, когато наетото лице се явява на работа, това означава, че неосигуряването на ваучери за храна при липса на отработени дни, не компрометира критерия за "общодостъпност".
При условие че въз основа на ясен критерий на всички наети лица се предоставя възможност да ползват социални придобивки в еднакъв/съпоставим размер, е налице социален разход по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
В писменото запитване е изразено становище, че е налице изпълнение на принципа за общодостъпност на социалната придобивка, когато се предоставят ваучери за храна на база отработен ден и дни в платен отпуск. Следва да се отбележи, че по смисъла на трудовото законодателство "реално отработени дни" не включват дните в отпуск. Съгласно §1, т. 11 от ДР на КТ, "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следователно реално отработени дни означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществяват различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор. При платения отпуск наетото лице се възползва от правото си на отсъствие от работа като получава същия размер заплата, който е посочен в трудовия му договор.
В случая предоставянето на ваучерите за храна ще се базира на смесен критерий, представляващ комбинация от критериите "отработени дни" и "платен отпуск". С подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден) се създава възможност въз основа на субективни преценки да се определи достъпа до дадена социална придобивка. Така, в зависимост от вида на ползвания отпуск, наетите лица получават ваучери в различен размер, което представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура. Предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
По втори въпрос:
Разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО регламентира две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки - по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите), или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието, т.е. дадена е възможност за избор на способа за разпределение на социалните разходи. Посоченото означава, че за данъчни цели са налице две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки.
Ръководството на предприятието може напълно самостоятелно да определи реда и начина за получаване на ваучерите. Не е необходимо неговото решение да се утвърждава или съгласува с общото събрание на работниците и служителите.
Представителите на работниците и служителите могат да вземат решение, с което на всички наети лица да се предоставят ваучери за храна на база отработен ден, а на лицата в платен отпуск - за всеки ден отпуск. За целите на ЗКПО при подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден) би било налице нарушаване на принципа на общодостъпност. Този извод няма да се промени и при комбиниран вариант на предоставяне на социалната придобивка - определен с волеизявление на работниците и служителите и на работодателя, ако е избран смесен критерий за предоставянето й.
В случай че волеизявлението на работниците и служителите нарушава принципа на общодостъпност, разходът не би могъл да се третира преференциално като социален разход за данъчни цели.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Т.С.С.Б." ЕООД е местно юридическо лице, което като работодател планира да предоставя ваучери за храна на всички служители в размер на 10,00 лв. за всеки отработен ден. Когато служителят е в платен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради временна нетрудоспособност или друг вид отсъствие, няма да получава ваучери за храна.
В резултат на това решение са постъпили възражения от работниците и служителите. Техните представители искат да се предоставят ваучери за храна и за всеки ден, в който са в платен отпуск, до размера на полагащия се годишен платен отпуск, определен в индивидуалния трудов договор на всяко лице.
Представителите на работниците и служителите, както и работодателят считат, че по този начин се създава условие за общодостъпност, тъй като всеки работник или служител ще получи ваучери за храна за дните, в които и когато ползва платения си годишен отпуск. Като допълнителен аргумент се посочва, че платеният годишен отпуск е определен от Кодекса на труда и е задължителен за всички.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Допустимо ли е ваучерите за храна да бъдат обвързани с реално отработените дни на работниците и служителите и с дните, в които те са в платен годишен отпуск?
Въпрос 2: В случай че се възприеме такъв подход, разходите, направени от дружеството за социални придобивки (ваучери за храна), ще се третират ли като социални разходи, предоставени в натура?
Въпрос 3: Достатъчно ли е приемането на решение на представителите на работниците и служителите, с което да бъде въведено предоставянето на ваучери и за всеки ден, в който работниците и служителите са в платен годишен отпуск до размера, определен в индивидуалния трудов договор, за да са изпълнени условията за третирането им като социални разходи, предоставени в натура?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, е изразено следното становище:
По първи въпрос
Съгласно дефиницията в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ, предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица съществуват парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В разглеждания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. придобивката би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. В този смисъл са становищата в писма с изх. №24-34-90/29.09.2014 г., изх. №26-Ш-10/10.01.2020 г. и изх. №20-00-36/18.01.2021 г. на ЦУ на НАП, публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий.
За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). При прилагане на този критерий всички лица в дългосрочен отпуск няма да получават ваучери, а за останалите наети лица стойността на ваучерите за храна може да варира ежемесечно в зависимост от отсъствията им от работа в рамките на месеца.
Тъй като необходимостта от посочените придобивки възниква, когато наетото лице се явява на работа, неосигуряването на ваучери за храна при липса на отработени дни не компрометира критерия за "общодостъпност". При условие че въз основа на ясен критерий на всички наети лица се предоставя възможност да ползват социални придобивки в еднакъв/съпоставим размер, е налице социален разход по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
В запитването е изразено становище, че принципът за общодостъпност е изпълнен, когато се предоставят ваучери за храна на база отработен ден и дни в платен отпуск. Следва да се отбележи, че по смисъла на трудовото законодателство "реално отработени дни" не включват дните в отпуск.
Съгласно §1, т. 11 от ДР на КТ, "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следователно "реално отработени дни" означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място и през което осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си, в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред и колективния трудов договор.
При платен отпуск наетото лице се възползва от правото си на отсъствие от работа, като получава същия размер заплата, посочен в трудовия му договор.
В разглеждания случай предоставянето на ваучерите за храна ще се базира на смесен критерий, представляващ комбинация от критериите "отработени дни" и "платен отпуск". С подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден), се създава възможност въз основа на субективни преценки да се определя достъпът до социалната придобивка. В зависимост от вида на ползвания отпуск наетите лица ще получават ваучери в различен размер, което представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура.
Предоставеното от работодателя (ваучери за храна) в този случай носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Извод: Ваучерите за храна могат да бъдат обвързани с реално отработените дни и тогава разходът може да се третира като социален разход в натура при спазване на принципа на общодостъпност. Ако обаче ваучерите се предоставят на база смесен критерий - отработени дни и дни в платен отпуск, не е налице общодостъпност по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и разходите за ваучери за храна не се третират като социални разходи в натура, а като възнаграждение по ЗДДФЛ.
По втори въпрос
Разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО предвижда две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки:
- по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите), или
- по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Така е дадена възможност за избор на способа за разпределение на социалните разходи. За данъчни цели двете възможности са равнопоставени.
Ръководството на предприятието може самостоятелно да определи реда и начина за получаване на ваучерите. Не е необходимо решението му да се утвърждава или съгласува с общото събрание на работниците и служителите.
Представителите на работниците и служителите могат да вземат решение, с което на всички наети лица да се предоставят ваучери за храна на база отработен ден, а на лицата в платен отпуск - за всеки ден отпуск. За целите на ЗКПО при подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден), би било налице нарушаване на принципа на общодостъпност.
Този извод няма да се промени и при комбиниран вариант на предоставяне на социалната придобивка, определен с волеизявление на работниците и служителите и на работодателя, ако е избран смесен критерий за предоставянето ѝ.
В случай че волеизявлението на работниците и служителите нарушава принципа на общодостъпност, разходът не може да се третира преференциално като социален разход за данъчни цели.
Извод: Самото решение на представителите на работниците и служителите (или на работодателя), с което се въвежда предоставяне на ваучери и за дните на платен годишен отпуск, не е достатъчно, за да се третират тези разходи като социални разходи в натура, ако е приложен смесен критерий, нарушаващ принципа на общодостъпност по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовава на това становище.
Извод: Становището има принципен характер и е приложимо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти в производство по ДОПК не може да се ползва като основание.
