ОТНОСНО:Задължително осигуряване на съдружник и управител в ООД, който е самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на ЕООД
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-186/05.10.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Собственик сте на ЕООД, в което се осигурявате като самоосигуряващо се лице върху минимален осигурителен доход в размер на 710,00 лв. Възнамерявате да учредите ново дружество ООД. Другият съдружник също е самоосигуряващо се лице - собственик на ЕООД.
Поставяте въпросите:
1. Следва ли в качеството Ви на съдружник в новоучреденото ООД да се осигурявате и в него като самоосигуряващо се лице?
2. Произтича ли задължение за управителя да е на договор за управление и контрол или може никой да не се осигурява в ООД, а само да декларирате, че сте самоосигуряващи се лица в собствените ЕООД?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото към момента законодателство изразявам следното становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. В КСО тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за задължителното осигуряване на лицата за държавното обществено осигуряване - чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Управлението на дружеството с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135 - 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Следователно, при сключване на този вид договор би следвало да се определи и възнаграждението на управителя, което да се дължи от дружеството всеки месец и което да не зависи от финансовите резултати на управляваното предприятие.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за календарната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Ако упражнявате трудова дейност като управител на търговско/и дружество/а и за тази дейност Ви е определено по основание и размер възнаграждение, следва да се осигурявате по описания ред.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Когато собственикът на ЕООД и/или съдружникът в ООД получава доходи за положен личен труд, същите се включват при определяне на окончателен размер наосигурителния му доход, съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО. В практиката е прието, че самоосигуряващите се съдружници/собственици упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Следователно, при започване на всяка трудова дейност, в случая собственик и съдружник на две търговски дружества (ЕООД и ООД), Вие следва да декларирате това обстоятелство.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
От цитираната разпоредба следва, че ако извършвате дейности като самоосигуряващо се лице на няколко основания по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - собственик на ЕООД и съдружник в ООД, Вие следва да внасяте авансово осигурителни вноски само на едното основание (само чрез ЕООД или ООД) по Ваш избор. Промяната на основанието или идентификационния код, по който желаете да се осигурявате се извършва като започнете да подавате декларация образец № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.) с попълнен ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) на съответното дружество.
Предвид гореизложеното, собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД), в зависимост от извършваната от тях трудова дейност (като управители или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление), са задължително осигурени за ДОО на едното, на другото или едновременно на двете основания.
В заключение, следва да имате предвид, че на основание чл. 102, ал. 1 от ДОПК подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис (КЕП).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Собственик сте на ЕООД, в което се осигурявате като самоосигуряващо се лице върху минимален осигурителен доход 710,00 лв. Възнамерявате да учредите ново дружество ООД, като другият съдружник също е самоосигуряващо се лице - собственик на ЕООД.
Поставени са въпросите:
Въпрос 1: Следва ли в качеството Ви на съдружник в новоучреденото ООД да се осигурявате и в него като самоосигуряващо се лице?
Въпрос 2: Произтича ли задължение за управителя да е на договор за управление и контрол или може никой да не се осигурява в ООД, а само да декларирате, че сте самоосигуряващи се лица в собствените ЕООД?
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основен принцип на държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по характер и същност от трудовата дейност, която собственици и съдружници упражняват в търговските дружества като самоосигуряващи се лица. В КСО тези две дейности са уредени като самостоятелни основания за задължително осигуряване - чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Управлението на дружество с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135 - 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ). При сключване на такъв договор следва да се определи възнаграждение на управителя, дължимо от дружеството всеки месец и независимо от финансовия резултат на предприятието.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за календарната година, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Ако упражнявате трудова дейност като управител на търговско дружество/дружества и за тази дейност Ви е определено възнаграждение по основание и размер, следва да се осигурявате по реда, приложим за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друга трудова дейност в дружеството, извън задълженията и функциите му като управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда за самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година. По реда на чл. 6, ал. 9 от КСО те определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Когато собственикът на ЕООД и/или съдружникът в ООД получава доходи за положен личен труд, тези доходи се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния му доход по чл. 6, ал. 9 от КСО.
В практиката е прието, че самоосигуряващите се съдружници/собственици упражняват трудова дейност само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Следователно, при започване на всяка трудова дейност, в случая като собственик и съдружник в две търговски дружества (ЕООД и ООД), следва да декларирате това обстоятелство.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. От тази разпоредба следва, че ако извършвате дейности като самоосигуряващо се лице на няколко основания по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - като собственик на ЕООД и съдружник в ООД, дължите авансови осигурителни вноски само на едното основание (чрез ЕООД или чрез ООД) по Ваш избор.
Промяната на основанието или идентификационния код, по който желаете да се осигурявате, се извършва чрез започване на подаване на декларация образец № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.), с попълнен ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) на съответното дружество.
Предвид гореизложеното, собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД), в зависимост от извършваната от тях трудова дейност (като управители или дейност в друго качество), подлежат на осигуряване съответно по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (за дейност по управление и контрол при наличие на договор и възнаграждение) или по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (като самоосигуряващи се лица за личен труд в дружеството), като при упражняване на дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО авансовите вноски се внасят само по едно избрано основание, при задължение за деклариране на всяко започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност.
Извод: В качеството Ви на собственик на ЕООД и съдружник в ООД, ако упражнявате трудова дейност в двете дружества, подлежите на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, като авансовите вноски се внасят само по едно от основанията по Ваш избор, при задължение да декларирате започването на дейността и в двете дружества; ако упражнявате и дейност като управител с договор и възнаграждение, за тази дейност се осигурявате по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
