2_659/22.08.2017г.
КСО - чл.4, ал.6
НООСЛБГРЧМЛ - чл.1, ал.6
ДОПК - чл.128 и чл.129
Във връзка с получени от ТП на НОИ ..... писма, с искане за извършване на проверка за определяне размера на дължимите осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица, на които е отпусната пенсия, описвате следната фактическа обстановка: от лицата не е подавана декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която същите да заявят изрично желание за осигуряване. За периода от датата на отпускане на пенсията до датата на получаване на разпореждане за пенсиониране, а в някои случаи и след това, лицата са подавали осигурителни декларации обр.№1 и декларации обр.№6 и са внасяли осигурителни вноски за ДОО.
С цел коректното предоставяне на исканата информация, поставяте следните въпроси:
- Дължими ли са внесените от лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО осигурителни вноски за ДОО за периода от датата на отпускане на пенсията до датата на получаване на разпореждане за пенсия?
- В случай, че същите не са дължими, подлежат ли на възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК?
- В кой момент самоосигуряващото се лице следва да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ при желание за осигуряване за фондовете на ДОО, при положение, че осигуряване възниква не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена, а същата може да бъде подадена едва след получаване на разпореждане за пенсиониране?
- Подлежат ли на възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК, внесените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски, за периоди след датата на отпускане на пенсия, при положение, че не е подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ?
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.4, ал.6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО. Следователно, предвид цитираната разпоредба, лицата, които имат отпусната пенсия не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3 от КСО, освен при изразено изрично желание от тяхна страна. Това те извършват по предвидения с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) ред (чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ).
Следва да се отбележи, че за времето от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от длъжностно лице на НОИ, тече един период от време, през който все още правото на лицето на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред. През това време то не би могло да се възползва от правото да не внася осигурителни вноски, дадено му с разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО. Едва след признаване на това право то би могло да избере дали да се осигурява социално. До този момент обаче, лицето дължи осигурителни вноски за своя сметка, тъй като все още не притежава качеството на пенсионер и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т. 1-4 от КСО.
Внасяни от лицето осигурителни вноски за периода от датата на отпускането на пенсията до датата на разпореждането не подлежат на възстановяване, поради това, че са внасяни правомерно и на законово основание.
От момента, от който има разпореждане, с което на лицето се отпуска пенсия, то може да се възползва от разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО. Както вече бе упоменато, в чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ е посочено, че лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 - 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Този ред включва подаването на декларация (образец ОКд-5), която попълват лицата-пенсионери, които желаят да се осигуряват. В декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, където самоосигуряващото се лице в качеството на пенсионер може да изрази желанието си да се осигурява (от 01.01.2013 г. текстът в декларацията е "Пенсионер съм и желая да се осигурявам").
В случай, че изрично с подаването на декларация образец ОКд-5 не изразят желание за осигуряване, следва да се приеме, че лицата не желаят да се осигуряват за ДОО и ДЗПО. В този случай внесените след датата на пенсионното разпореждане социални вноски подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл.128 и чл.129 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Декларация образец ОКд-5 може да бъде подадена от момента, от който лицето, което е придобило качеството "пенсионер" с пенсионното разпореждане. Съгласно сега действащата редакция на изречение второ на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ, за тези лица осигуряването възниква от датата, посочена в декларация образец Окд-5. Редакцията на разпоредбата, действаща за периода 2013-2016г. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2013г.) гласи, че за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Във връзка с постъпили от териториални поделения на НОИ писма с искане за проверка за определяне размера на дължимите осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица, на които е отпусната пенсия, е изложена следната фактическа обстановка: лицата не са подавали декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която изрично да заявят желание за осигуряване. За периода от датата на отпускане на пенсията до датата на получаване на разпореждане за пенсиониране, а в някои случаи и след това, лицата са подавали осигурителни декларации образец № 1 и декларации образец № 6 и са внасяли осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО).
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Дължими ли са внесените от лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО осигурителни вноски за ДОО за периода от датата на отпускане на пенсията до датата на получаване на разпореждане за пенсия?
Въпрос 2: В случай, че същите не са дължими, подлежат ли на възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК?
Въпрос 3: В кой момент самоосигуряващото се лице следва да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ при желание за осигуряване за фондовете на ДОО, при положение, че осигуряване възниква не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена, а същата може да бъде подадена едва след получаване на разпореждане за пенсиониране?
Въпрос 4: Подлежат ли на възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК внесените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски за периоди след датата на отпускане на пенсия, при положение, че не е подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ?
Правен анализ
Съгласно чл.4, ал.6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО.
От тази разпоредба следва, че лицата с отпусната пенсия не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3 от КСО, освен ако изрично не изразят желание да се осигуряват. Това изразяване на желание се извършва по реда, предвиден в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), по-конкретно по чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Посочва се, че от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от длъжностно лице на НОИ съществува период, през който правото на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред. През този период лицето не може да се възползва от правото да не внася осигурителни вноски, предоставено с чл.4, ал.6 от КСО.
Едва след признаване на правото на пенсия с разпореждане лицето може да избере дали да се осигурява социално. До този момент то дължи осигурителни вноски за своя сметка, тъй като все още не притежава качеството "пенсионер" и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по чл.4, ал.3, т.1 - 4 от КСО.
Осигурителните вноски, внасяни от лицето за периода от датата на отпускане на пенсията (начална дата на пенсията) до датата на разпореждането за отпускане на пенсията, не подлежат на възстановяване, тъй като са внасяни правомерно и на законово основание.
От момента, в който е налице разпореждане за отпускане на пенсия, лицето може да се възползва от разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО.
Съгласно чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 - 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по реда на наредбата. Този ред включва подаване на декларация образец ОКд-5, която попълват лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват.
В декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице в качеството си на пенсионер може да изрази желанието си да се осигурява (от 01.01.2013 г. текстът в декларацията е "Пенсионер съм и желая да се осигурявам").
Ако с подаването на декларация образец ОКд-5 лицата не изразят изрично желание за осигуряване, следва да се приеме, че те не желаят да се осигуряват за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). В този случай внесените след датата на пенсионното разпореждане социални вноски подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл.128 и чл.129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Декларация образец ОКд-5 може да бъде подадена от момента, в който лицето придобие качеството "пенсионер" с пенсионното разпореждане.
Съгласно действащата към момента редакция на изречение второ на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ за тези лица осигуряването възниква от датата, посочена в декларация образец ОКд-5.
Редакцията на разпоредбата, действаща за периода 2013 - 2016 г. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г.), гласи, че за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал.2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Отговори на поставените въпроси
По въпрос 1
От изложеното следва, че за периода от датата на отпускане на пенсията (начална дата на пенсията) до датата на издаване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето все още не притежава качеството "пенсионер" по обективиран в надлежен документ начин и подлежи на задължително осигуряване по чл.4, ал.3, т.1 - 4 от КСО, поради което осигурителните вноски за този период са дължими.
Извод: Внесените осигурителни вноски за ДОО за периода от датата на отпускане на пенсията до датата на получаване на разпореждането за пенсия са дължими.
По въпрос 2
Тъй като осигурителните вноски за посочения период са внасяни правомерно и на законово основание, те не подлежат на възстановяване.
Извод: Осигурителните вноски за периода от датата на отпускане на пенсията до датата на разпореждането не подлежат на възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК.
По въпрос 3
Декларация образец ОКд-5 по чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ може да бъде подадена от момента, в който лицето придобие качеството "пенсионер" с пенсионното разпореждане. Съгласно действащата редакция на изречение второ на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ осигуряването възниква от датата, посочена в декларация образец ОКд-5, а за периода 2013 - 2016 г. - от датата, посочена в декларацията по ал.2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
Извод: Самоосигуряващото се лице може да подаде декларация за регистрация (ОКд-5) от момента на придобиване на качеството "пенсионер" с пенсионното разпореждане, като осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, при спазване на ограничението "не по-рано от 1-во число на месеца на подаване" за периода 2013 - 2016 г.
По въпрос 4
За лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 - 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването е по желание и се упражнява чрез подаване на декларация образец ОКд-5, в която се отбелязва желанието за осигуряване ("Пенсионер съм и желая да се осигурявам"). Ако такова желание не е изразено изрично с подаване на декларация образец ОКд-5, приема се, че лицата не желаят да се осигуряват за ДОО и ДЗПО. В този случай внесените след датата на пенсионното разпореждане социални вноски подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл.128 и чл.129 от ДОПК.
Извод: Внесените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски за периоди след датата на отпускане на пенсия, при липса на подадена декларация за регистрация (ОКд-5) по чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ и съответно липса на изразено желание за осигуряване, подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл.128 и чл.129 от ДОПК.
