Във връзка с постъпило запитване вх.№ ....../05.04.2016г. в Дирекция ОДОП, относно данъчно облагане на получени доходи от продажба на енергия произведена от собствена малка фотоволтаична система, изразяваме следното становище:
Описана в запитването фактическа обстановка: физическо лице произвежда електроенергия, чрез малка фотоволтаична система изградена на покрива на еднофамилна къща. Системата е оборудвана с апаратура за измерване както за общото количество енергия, така и за количеството, което се изкупува от дружество краен снабдител.
Задавате въпросите:
- Какъв е вида на дохода, който сте получили, дължи ли се данък върху него, как се облага и декларира в ГДД ?
- Как се приспадат видовете разходи свързани с експлоатацията на фотоволтаичната система?
След разглеждане на поставеното запитване и действащата нормативна уредба изразявам следното становище:
В чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ като облагаеми по този закон доходи са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. На основание чл. 50, ал.1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица имат задължение да подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от с.з.
Годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, определят лицата извършващи стопанска дейност като едноличен търговец. Годишната данъчна основа по чл. 28 от закона се определя като облагаемия доход по чл. 26 формиран по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчната година се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26 ал. 1-6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 - 15 на цитираната алинея сделки. Продажбата на стоки от собствено производство е включена в т. 2 на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, поради което e в обхвата на търговските сделки.
Съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражнявано от него занятие. По силата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършваната от търговеца сделка е свързана с неговото занятие /чл. 286, ал. 3 от ТЗ/. Според чл. 287 от с.з. разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.
Предвид изложеното дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец. Тази теза се съдържа и в данъчния закон предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
В конкретно описаният случай Вие извършавате търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ, страна по сделката за продажбата на ел. енергията е дружеството краен снабдител, поради което като физическото лице следва да бъдете определени като лице, извършващо стопанска дейност, като търговец, независимо, че не сте регистриран като едноличен търговец.
Съгласно чл. 6 от Закона за търговския регистър, всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове.
Облагаемият доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ. Търговците по смисъла на ТЗ са предприятия по см. на чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч в сила от 01.01.2016г./. За целите на облагането определянето на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО.
От изложеното следва, че лицата извършващи дейност като търговци е необходимо да водят счетоводство спазвайки изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Така във връзка с осчетоводяване на разходите за амортизации, трябва да се имат предвид изискванията на счетоводен стандарт 4 Отчитане на амортизации. За осчетоводяване на другите разходи следва да се прилагат основните принципи на счетоводна отчетност.
За данъчни цели признаването на счетоводните разходи е в зависимост от разпоредбите основно на Част II от ЗКПО. Тъй като не са конкретизирани видовете разходи е необходимо те да бъдат документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО и да са необходимо присъщи и свързани с предмета на конкретната дейност.
Конкретно за вноските, които се изискват на основание на Закона за енергетиката /ЗЕ/следва да се има предвид, че заплащането на таксата, т.е. излизането на финансови средства от патримониума на предприятието, е стопанска операция, която следва да намери отражение в счетоводните регистри на предприятието. Съгласно чл. 6, ал. 7 от ЗСч, /в сила от 01.01.2016г./ при стопански операции, отнасящи се до задължения към бюджетни предприятия, възникнали на основание и по реда на нормативен акт, първичният счетоводен документ е съответният платежен документ за извършено плащане.
Таксата, която следва да внасяте към фонд "Сигурност на електроенергийната система" е определена по силата на разпоредба в ЗЕ. Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите.
Признаването на данъчните амортизируеми активи и определянето на данъчните амортизации са регламентирани в Част II от ЗКПО, Глава десета Данъчни амортизируеми активи.
Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината следваща годината на получаването на дохода. Във вашият случай следва да попълните приложение № 2 за доходите получени във връзка с продажбата на енергия.
Описана фактическа обстановка: физическо лице произвежда електроенергия чрез малка фотоволтаична система, изградена на покрива на еднофамилна къща. Системата е оборудвана с апаратура за измерване както на общото количество произведена енергия, така и на количеството, което се изкупува от дружество краен снабдител.
Въпрос: Какъв е вида на дохода, който сте получили, дължи ли се данък върху него, как се облага и декларира в годишната данъчна декларация?
Въпрос: Как се приспадат видовете разходи, свързани с експлоатацията на фотоволтаичната система?
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
Годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ определят лицата, извършващи стопанска дейност като едноличен търговец. Годишната данъчна основа по този член се определя, като облагаемият доход по чл. 26 от ЗДДФЛ, формиран по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчната година, се намали с:
- вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване;
- внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 от ЗДДФЛ се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не е регистрирано като едноличен търговец.
По силата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 - 15 на тази алинея сделки. Продажбата на стоки от собствено производство е включена в чл. 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ и е в обхвата на търговските сделки.
Съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. По силата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършваната от търговеца сделка е свързана с неговото занятие - чл. 286, ал. 3 от ТЗ.
Съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.
От изложеното следва, че определянето на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец. Тази теза е отразена и в данъчния закон чрез разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай физическото лице извършва търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 2 от ТЗ, като страна по сделката за продажбата на електроенергия е дружеството краен снабдител. Поради това физическото лице следва да бъде определено като лице, извършващо стопанска дейност като търговец, независимо че не е регистрирано като едноличен търговец.
Съгласно чл. 6 от Закона за търговския регистър всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове.
Облагаемият доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ.
Търговците по смисъла на ТЗ са предприятия по смисъла на чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), в сила от 01.01.2016 г. За целите на облагането определянето на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО.
От това следва, че лицата, извършващи дейност като търговци, трябва да водят счетоводство при спазване изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.
По отношение на осчетоводяването на разходите за амортизации следва да се прилагат изискванията на счетоводен стандарт 4 "Отчитане на амортизации". За осчетоводяване на другите разходи се прилагат основните принципи на счетоводната отчетност.
За данъчни цели признаването на счетоводните разходи зависи основно от разпоредбите на Част II от ЗКПО. Тъй като във въпроса не са конкретизирани видовете разходи, необходимо е те да бъдат документално обосновани по реда на чл. 10 от ЗКПО и да са необходимо присъщи и свързани с предмета на конкретната дейност.
Относно вноските, изискуеми на основание Закона за енергетиката (ЗЕ), следва да се има предвид, че заплащането на таксата, тоест излизането на финансови средства от патримониума на предприятието, представлява стопанска операция, която трябва да намери отражение в счетоводните регистри на предприятието.
Съгласно чл. 6, ал. 7 от ЗСч, в сила от 01.01.2016 г., при стопански операции, отнасящи се до задължения към бюджетни предприятия, възникнали на основание и по реда на нормативен акт, първичният счетоводен документ е съответният платежен документ за извършено плащане.
Таксата, която следва да се внася към фонд "Сигурност на електроенергийната система", е определена по силата на разпоредба в ЗЕ. Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите.
Признаването на данъчните амортизируеми активи и определянето на данъчните амортизации са регламентирани в Част II от ЗКПО, глава десета "Данъчни амортизируеми активи".
Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода. В конкретния случай следва да се попълни приложение № 2 за доходите, получени във връзка с продажбата на енергия.
Извод: Доходите от продажба на електроенергия, произведена от собствена фотоволтаична система, се третират като доходи от стопанска дейност на физическо лице - търговец по смисъла на ТЗ (независимо от липсата на регистрация като ЕТ), облагат се по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ при водене на счетоводство по ЗСч и ЗКПО, разходите (включително задължителните такси по ЗЕ и амортизациите) се признават при спазване на изискванията за документална обоснованост и данъчно третиране по ЗКПО, а доходите се декларират в годишната данъчна декларация с попълване на приложение № 2 в срок до 30 април на следващата година.
