НАП: Идентификационни номера във фактури, издавани от регистрирани по ЗДДС лица

От месец април 2000 г. упражнявате свободна професия - адвокат. От месец септември 2013 г. сте регистриран по ЗДДС и сте получили идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG". Посочвате също, че от месец март 1999 г. имате идентификационен номер по Булстат, издаден Ви в качеството на съдебен кандидат (стажант) във връзка със задължението за внасяне на осигурителни вноски до приключване на едногодишния стаж.

По отношение на валидността на издадения Ви през 1999 г. идентификационен номер по Булстат е посочено, че становище не може да бъде изразено. За информация по този въпрос следва да се обърнете към Агенцията по вписванията, която води и поддържа Регистър Булстат като единен национален административен регистър и осъществява дейности по вписванията в него, както и издаването на справки и удостоверения за вписаните обстоятелства.

Въпрос: В издаваните от Вас фактури и в тези, по които сте получател, освен идентификационния номер по ЗДДС, какво трябва да се посочва - ЕГН или кодът по БУЛСТАТ, с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) и Закона за счетоводството (ЗС)?

Изискванията за съдържанието на фактурите са регламентирани в ЗДДС, ППЗДДС и ЗС. Фактурите, издавани от данъчно задължените лица, задължително съдържат реквизитите, посочени в чл. 114, ал. 1, от т. 1 до т. 15 от ЗДДС.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по ЗДДС лица, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:

• пореден номер;
• гриф "оригинал" на първия екземпляр;
• наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;
• идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС.

За целите на ППЗДДС, в § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби е дадена легална дефиниция на понятието "идентификационен номер", като това е:

• буква "а" - единен идентификационен код по търговския регистър - на вписаните в търговския регистър лица;
• буква "б" - единният идентификационен код по БУЛСТАТ - на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;
• буква "в" - единният граждански номер или личният номер на чужденец - на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ;
• буква "г" (предишна втора буква "в" - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) - служебният номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за лицата, различни от тези по букви "а" - "в" и които са задължени лица по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Предвид гореизложеното, във фактурите и известията към тях, които издават регистрираните по ЗДДС лица, следва да са трайно вписани при отпечатването им и двата реквизита, посочени в т. 3 и т. 4 на чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС, а именно:

• идентификационен номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС (т.нар. ДДС номер);
• идентификационен номер на лицето, което ще ги издава (ЕИК по БУЛСТАТ за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, съгласно § 1, ал. 1 от ДР на ППЗДДС).

Когато се издава фактура на получател, който е регистриран по ЗДДС, същата следва да съдържа следните идентификационни номера на получателя:

чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС;
• единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството (обн. ДВ, бр. 95 от 8 декември 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).

Извод: Във фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по ЗДДС лица, задължително се посочват едновременно идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС и идентификационният номер на лицето (ЕИК по БУЛСТАТ, ЕИК от Търговския регистър или ЕГН/ЛНЧ съгласно дефиницията в § 1, ал. 1 от ДР на ППЗДДС и изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството), както за издателя, така и за получателя, когато последният е регистриран по ЗДДС.