НАП: Прилагане на Наредба № Н-18 при плащания чрез доставчици на платежни услуги за услуги, продавани чрез електронен магазин

ОТНОСНО: Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

Във връзка с постъпило запитване с вх. № 96-00-135/06.06.2019г. при Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество разработва електронен магазин с търговско наименование АртДжой /www.artjoy.eu/ за предоставяне на услуга- участие в художествено ателие с образователна цел. Услугата е еднократна- с продължителност от три часа. Ателието се организира от дружеството, като помещението, материалите и всичко необходимо за часът по рисуване, се предоставят на клиента и са калкулирани в крайната цена за участие. За заявяване на участие в ателието клиентите ще избират от Календар със събитията /в електронния магазин/ ден и час, ще изпращат заявка за участие и резервиране на място и ще извършват плащане с платежните системи на и с банков превод, като всичко това технически е организирано на електронния магазин. След извършеното плащане клиентите ще получат по електронен път билет за еднократно участие, който трябва да разпечатат. С генерирания билет за участие същите ще получат достъп за еднократно участие в ателието. Предвид естеството на услугата, както нуждата от предварително закупуване и плащане на билет за участие, дружеството не предвижда плащания в брой. Уточнено е в запитването, че дружеството има сключен договор с "Изипей" АД и "Ипей" АД /доставчици на платежни услуги/ с предмет:

"1.С настоящия договор Операторът /Ипей/ и Изипей се задължават да предоставят на Търговеца платежни услуги по смисъла на чл. 4 от ЗПУПС, включително услуги, свързани с внасяне на пари в наличност по платежна сметка, изпълнение на платежни операции, кредитен превод и налични парични преводи.

2.В изпълнение на задължението си по т. 1 и предоставянето на платежните услуги, цитирани в т. 1, Изипей и Операторът събират/приемат суми, заплатени в полза на Търговеца по електронен път- чрез ePay.bg с дебитни и кредитни карти, чрез Микросметки или други платежни средства, одобрени от Оператора/ и в брой- чрез офис- мрежата на Изипей, за предлагани от Търговеца стоки и/или услуги."

В тази връзка се поставя следният въпрос:

Задължено ли е дружеството да въведе в експлоатация фискално устройство /ФУ/ или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/, предвид характера на предоставяната услуга и начина на плащане?

Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното принципно становище:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По смисъла на ал. 3 на същия член, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

На основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба №Н-18/2006 г.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата. В случай, че плащането се извършва единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на касов апарат и отчитане на приходите от стопанска дейност на сдружението чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба №Н-18/2006 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗПУПС платежната институция е юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги по чл. 4, т. 1 - 7 от закона в Европейския съюз. Според текста на чл. 4, т. 1 - 7 от ЗПУПС платежни услуги са:

1. услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

2. услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

3. изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

4. изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

5. издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

6. изпълнение на налични парични преводи;

7. услуги по иницииране на плащане;

В тази връзка следва да се има предвид, че по аналогично запитване Националната агенция за приходите е отправила запитване до Българска народна банка (БНБ), доколко плащанията, извършени чрез PayPal, могат да бъдат определени като плащания чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга.

Българска народна банка /БНБ/ е уведомила НАП, че плащанията през PayPal се извършват от PayPal (Europe) S.a.r.l. et Cic S.C.A, която е кредитна институция, лицензирана в държава членка на Европейския съюз - Люксембург. Сред сделките, които са включени в уведомлението, относно извършване на дейност на територията на Република България е издаването на електронни пари.

Електронните пари по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗПУПС са парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства с цел извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари. Следователно паричната стойност на електронните пари може да се съхранява на карта или на сървър (като достъпът се осъществява чрез интернет).

Операциите с електронни пари не следва да бъдат приравнявани към платежните операции, свързани с изпълнение на кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, които представляват отделни платежни услуги по смисъла на чл. 4 от ЗПУПС. Кредитният превод, директният дебит и наличният паричен превод са платежни услуги, които могат да се използват за операциите по прехвърляне на средства от платеца към издателя на електронни пари и от издателя на електронни пари към получателя, във връзка с издаването и обратното изкупуване на електронните пари.

В уведомлението е посочено, че предвид посочените разпоредби трябва да се приеме, че при извършване на продажби, които са платени чрез елeктронни пари през PayPal, дружеството следва да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство.

Доставчиците на платежни услуги са посочени в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗПУПС. Това са:

- банките по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ),

- дружествата за електронни пари по смисъла на ЗПУПС,

- платежните институции по смисъла на ЗПУПС,

- доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка по смисъла на ЗПУПС;

- Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публично-правни функции.

Легални дефиниции на платежните операции кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод са регламентирани в §1, т. 3, т. 19 и т. 20 от ЗПУПС и в разпоредбите на чл. 14, чл. 17, чл. 20 и чл. 22 от Наредба №Н-18/2006 г. от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредба №18/2018 г.).

"Кредитен превод" и "директен дебит" са форми на безналични плащания и в случай, че плащанията се извършват чрез "кредитен превод" и "директен дебит" по смисъла на Наредба №Н-18/2006 г, не е задължително да се издава фискална касова бележка от фискално устройство.

Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС.

По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗПУПС, Българската народна банка /БНБ/ издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция, когато заявителят е представил всички изискуеми сведения и документи в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите актове по прилагането му и ако по преценка на БНБ заявителят отговаря на условията за издаване на лиценз. Съгласно чл. 19 от ЗПУПС БНБ води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, като същият е достъпен по електронен път и се актуализира редовно.

Когато плащането се извършва чрез "Изипей" АД, Epay.bg, PayPal, Ebg.bg, 2Checkout и други, следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 19 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции, както и представяните платежни услуги за които е лицензиран. При положение, че същите са посочени в регистъра, това означава, че ще се осъществява плащане чрез дружества, лицензирани да извършват дейност като платежна институция по смисъла на ЗПУПС.

В този случай, по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.