Изх. № 48-30-214
Дата: 22. 12. 2025 год.
ЗДДС, чл. 94.
ОТНОСНО:идентификация за целите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на лице, участващо в ДДС група в трета страна
В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на НАП е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, учредено и съществуващо, съгласно законите на Обединеното кралство Великобритания, е регистрирано по българския ЗДДС, като притежава служебен идентификационен номер с префикс BG. Сочи се, че дружеството ще прекрати идентификационния си номер за целите на данък върху добавената стойност във Великобритания, като ще продължи да ползва общ идентификационен номер за целите на данък върху добавената стойност (ДДС), издаден на група от компании, съобразно законодателството на тази държава.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството да извършва промяна в идентификационния си номер по ЗДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция заприходите и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставения въпрос:
На основание чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2 /вписаните в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) лица, съответно вписаните в регистър Булстат лица и физическите лица, които не са вписани в ТРРЮЛНЦ или регистър Булстат/, се идентифицират чрез служебен номер. Съгласно чл. 85 от ДОПК регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Според чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, с вписване в специалния регистър за целите на облагане с данък върху добавената стойност регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност, пред който е поставен знакът "ВG". По силата на §1, ал. 1, т. 1, б. "г" от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗДДС идентификационният номер е служебният номер по чл. 84, ал. 3 от ДОПК за лицата, различни от лицата, вписани в ТРРЮЛНЦ, съответно вписаните в регистър Булстат и физическите лица, които не са вписани в ТРРЮЛНЦ или регистър Булстат и които са задължени лица по същия кодекс.
Разпоредбата на чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) указва, че всяка държава членка може да разглежда като едно данъчно задължено лице всички лица, установени на територията на тази държава членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.
Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз прилагането на режима, предвиден в член 11 от Директива 2006/112/ЕО предполага, че приетата въз основа на тази норма национална уредба позволява субектите, които са свързани помежду си чрез финансови, икономически и организационни връзки, да престанат да се считат за отделни данъчнозадължени лица по ДДС, а за едно данъчнозадължено лице.
Необходимо е да се има предвид обаче, че от 01.01.2021 г. Обединено кралство Великобритания е трета страна (чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС), поради което правилата на ЕС в областта на ДДС и по-специално на Директива 2006/112/ЕО не се прилагат. В тази връзка разпоредбата на чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО, даваща възможност на всяка държава членка да разглежда като едно данъчно задължено лице всички лица, установени на територията на тази държава членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, и произтичащите от това специфики, е неприложима по отношение на лицата с групова регистрация за целите на ДДС в Обединеното кралство Великобритания. В допълнение, относно групирането по ДДС е взето отношение и в насоките от 119-то заседание от 22.11.2021 г., изложени в документ № 1034 на Консултативния комитет по данъка върху добавената стойност (Комитета по ДДС), създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕС, който разглежда въпросите, засягащи прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност. Според изложеното в насоките, понеже режимът на групиране на ДДС е отворен само за лица, тясно обвързани с финансови, икономически и организационни връзки, установени в държава членка, след като са се възползвали от възможността, предвидена в член 11 от Директивата за ДДС, Комитетът по ДДС е почти единодушен, че лицата, установени извън Съюза, които се ползват от режим на групиране за целите на ДДС в тази държава, не могат да се третират като едно данъчно задължено лице за целите на ДДС в Съюза.
Предвид гореизложеното и обстоятелството, че дружеството е член на ДДС група в трета страна, се налага изводът, че същото си запазва статута и следва да се третира като самостоятелно данъчно задължено лице за целите на ДДС в България, поради което не се налага промяна на идентификационния му номер по чл. 94 от ЗДДС.
Във връзка с прекратяването на притежавания от дружеството идентификационен номер за целите на ДДС във Великобритания и използването на общ идентификационен номер за целите на ДДС, издаден на група от компании, съобразно законодателството на същата държава, следва бъде уведомена компетентната Териториална дирекция на НАП.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Обединеното кралство Великобритания, е регистрирано по българския ЗДДС и притежава служебен идентификационен номер с префикс "BG". Посочва се, че дружеството ще прекрати идентификационния си номер за целите на данък върху добавената стойност във Великобритания, като ще продължи да ползва общ идентификационен номер за целите на ДДС, издаден на група от компании, съобразно законодателството на тази държава.
Въпрос: Следва ли дружеството да извършва промяна в идентификационния си номер по ЗДДС?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване на относимата нормативна уредба е изложено следното становище.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2 (вписаните в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел лица, съответно вписаните в регистър Булстат лица и физическите лица, които не са вписани в ТРРЮЛНЦ или регистър Булстат), се идентифицират чрез служебен номер.
Съгласно чл. 85 от ДОПК регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Според чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, с вписване в специалния регистър за целите на облагане с данък върху добавената стойност регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност, пред който е поставен знакът "BG".
По силата на § 1, ал. 1, т. 1, б. "г" от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗДДС идентификационният номер е служебният номер по чл. 84, ал. 3 от ДОПК за лицата, различни от лицата, вписани в ТРРЮЛНЦ, съответно вписаните в регистър Булстат и физическите лица, които не са вписани в ТРРЮЛНЦ или регистър Булстат и които са задължени лица по същия кодекс.
Разпоредбата на чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност предвижда, че всяка държава членка може да разглежда като едно данъчно задължено лице всички лица, установени на територията на тази държава членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.
Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз прилагането на режима, предвиден в чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО, предполага, че приетата въз основа на тази норма национална уредба позволява субектите, които са свързани помежду си чрез финансови, икономически и организационни връзки, да престанат да се считат за отделни данъчнозадължени лица по ДДС и да се третират като едно данъчнозадължено лице.
Необходимо е да се има предвид, че от 01.01.2021 г. Обединеното кралство Великобритания е трета страна по смисъла на чл. 168а, ал. 1 от ЗДДС, поради което правилата на ЕС в областта на ДДС и по-специално на Директива 2006/112/ЕО не се прилагат.
В тази връзка разпоредбата на чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО, даваща възможност на всяка държава членка да разглежда като едно данъчно задължено лице всички лица, установени на територията на тази държава членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, и произтичащите от това специфики, е неприложима по отношение на лицата с групова регистрация за целите на ДДС в Обединеното кралство Великобритания.
Допълнително се посочва, че относно групирането по ДДС е взето отношение в насоките от 119-то заседание от 22.11.2021 г., изложени в документ № 1034 на Консултативния комитет по данъка върху добавената стойност (Комитета по ДДС), създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕО, който разглежда въпросите, засягащи прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност. Според изложеното в тези насоки, тъй като режимът на групиране на ДДС е отворен само за лица, тясно обвързани с финансови, икономически и организационни връзки, установени в държава членка, след като са се възползвали от възможността, предвидена в чл. 11 от Директивата за ДДС, Комитетът по ДДС е почти единодушен, че лицата, установени извън Съюза, които се ползват от режим на групиране за целите на ДДС в тази държава, не могат да се третират като едно данъчно задължено лице за целите на ДДС в Съюза.
Предвид гореизложеното и обстоятелството, че дружеството е член на ДДС група в трета страна, се прави извод, че същото запазва статута си и следва да се третира като самостоятелно данъчно задължено лице за целите на ДДС в България, поради което не се налага промяна на идентификационния му номер по чл. 94 от ЗДДС.
Извод: Дружеството не следва да извършва промяна в идентификационния си номер по чл. 94 от ЗДДС и се третира като самостоятелно данъчно задължено лице за целите на ДДС в България.
Във връзка с прекратяването на притежавания от дружеството идентификационен номер за целите на ДДС във Великобритания и използването на общ идентификационен номер за целите на ДДС, издаден на група от компании съобразно законодателството на същата държава, следва да бъде уведомена компетентната териториална дирекция на НАП.
Извод: Дружеството е длъжно да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за прекратяването на индивидуалния му ДДС номер във Великобритания и за използването на общ групов ДДС номер по законодателството на Обединеното кралство.
