ОТНОСНО: Извършено плащане на фактури и прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-197/02.10.2024 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
При посещение на офис на фирма "........" ЕАД на 30.09.2024 г. за заплащане на дължима сума от 791,28 лв., сте заплатили сума в размер на 804,20 лв. Издаден Ви е касов бон за извършеното плащане, но не Ви е предоставена фактура като сте уведомени, че трябва да потърсите фактурата в интернет.
Поставяте въпрос:
Как следва дружеството да осчетоводи извършеното плащане?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
Осчетоводяването на извършените плащания за получени стоки и услуги се извършва съгласно изискванията на счетоводното законодателство. В приложения към запитването Ви системен бон са описани фактурите, за които се отнася извършеното плащане. На база този бон Вие може да си отчетете като платени задълженията към доставчика.
При отразяването на стопанската операция следва да имате предвид разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, която предвижда, че не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на същия закон. Изискванията за документална обоснованост се съдържат в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, според който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В ЗКПО няма специални изисквания към издаваните първични документи, различни от тези определени в ЗСч.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Счетоводните документи са хартиени или технически носители на счетоводна информация, включително електронни документи (съдържащи информацията, изисквана съгласно ЗСч), издадени и получени в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч са определени минимален брой реквизити, които следва да се съдържат в първичния счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица.
Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, съгласно които се отчитат разходи. В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 6 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
"........" ЕАД е задължено да издаде фактура във връзка с правоотношенията си с "Е" ЕООД. Съгласно чл. 114, ал. 6 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител, или в електронна форма.
В електронната страница на "......." ЕАД е описан начинът за получаване от клиентите на хартиени или електронни фактури. В системата се пази информация за последните 12 месечни фактури. Електронните данъчни фактури могат да бъдат отпечатвани и/или изтегляни като файлове в xls и csv формат. Когато са изпълнени условията, описани в секция "Права на достъп" клиентът ще има достъп до услугата "Електронна фактура", където ще има възможност да се види списък с всички фактури, до които има достъп.
Предвид гореизложеното дружеството може да осчетоводи извършеното плащане към "......." ЕАД, но за да се признае за разход получената услуга, "Е" ЕООД следва да се снабди с фактурите, издадени му от "........." ЕАД.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е описано, че на 30.09.2024 г. при посещение в офис на "........" ЕАД за заплащане на дължима сума от 791,28 лв. е извършено плащане в размер на 804,20 лв. Издаден е касов бон за плащането, но не е предоставена фактура, като е указано, че фактурата следва да се потърси в интернет.
Въпрос: Как следва дружеството да осчетоводи извършеното плащане?
Осчетоводяването на извършените плащания за получени стоки и услуги се извършва съгласно изискванията на счетоводното законодателство.
В приложения към запитването системен бон са описани фактурите, за които се отнася извършеното плащане. На база този бон може да се отчетат като платени задълженията към доставчика.
При отразяване на стопанската операция следва да се има предвид разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на същия закон.
Изискванията за документална обоснованост са уредени в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
В ЗКПО няма специални изисквания към издаваните първични документи, различни от тези, определени в ЗСч.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
Счетоводните документи са хартиени или технически носители на счетоводна информация, включително електронни документи, съдържащи информацията, изисквана съгласно ЗСч, издадени и получени в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е определен минимален брой реквизити, които следва да се съдържат в първичния счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица.
Данъчният закон не поставя изискване към наименованието на документите, въз основа на които се отчитат разходи. Всеки документ, съдържащ задължителните реквизити по чл. 6 от ЗСч, се счита за първичен документ и съответно е основание за осчетоводяване на разходи.
"........" ЕАД е задължено да издаде фактура във връзка с правоотношенията си с "Е" ЕООД.
Съгласно чл. 114, ал. 6 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице по избран от него начин осигурява от момента на издаването им до края на периода на съхранението им автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури и известия към фактури, независимо дали са на хартиен носител или в електронна форма.
В електронната страница на "......." ЕАД е описан начинът за получаване от клиентите на хартиени или електронни фактури. В системата се съхранява информация за последните 12 месечни фактури. Електронните данъчни фактури могат да бъдат отпечатвани и/или изтегляни като файлове в xls и csv формат.
Когато са изпълнени условията, описани в секция "Права на достъп", клиентът има достъп до услугата "Електронна фактура", където може да види списък с всички фактури, до които има достъп.
Предвид изложеното дружеството може да осчетоводи извършеното плащане към "......." ЕАД, но за да се признае за разход получената услуга, "Е" ЕООД следва да се снабди с фактурите, издадени му от "........." ЕАД.
Извод: Плащането към "......." ЕАД може да се осчетоводи въз основа на системния бон като погасяване на задължения към доставчика, но за данъчно признаване на разхода по ЗКПО "Е" ЕООД трябва да разполага с издадените от "........." ЕАД фактури, отговарящи на изискванията за първичен счетоводен документ.
Становището е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на ДОПК бъде установена различна фактическа обстановка, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
