ЗКПО чл. 10, ал. 1
ЗДДФЛ чл. 28
ЗДДФЛ чл. 26
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е прието с вх. №..............2024 г. писмено запитване, подадено от "К" ЕООД
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
"П" ЕООД издава на "Т" ЕООД, ЕИК, фактура №0...43243/22.08.2024 г. за продажба на стоки /авточасти за леки автомобили/ на стойност 4 451,58 лв. с начислен ДДС в размер на 890,32 лв. Предвидено е отложено плащане по банков път. Собственикът на "Т" ЕООД - М, е починал на 06.09.2024 г. Бившата му съпруга - О, заплаща дължимата по фактурата сума в общ размер на 5 341,90 лв. по банков път с платежно нареждане от 22.10.2024 г. Тя продава описаните във фактурата стоки - тасове за автомобили, като физическо лице, без да има регистрация като търговец.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Възможно ли е госпожа О да плати данък върху разликата между платената от нея сума по фактурата на "П" ЕООД и получените от нея суми при продажбата на стоките или трябва да плати данък върху цялата сума, която е получила при продажбата?
2. Колко процента трябва да е ставката на данъка?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Запитването Ви е насочено към проучване становището на НАП във връзка с бъдещи действия на лицето О, при неуточнена фактическа обстановка и в този смисъл има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. В тази връзка Ви уведомявам, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.
Освен процесната фактура и преводно нареждане за плащане по нея, към запитването не са приложени други доказателства и не е описана изчерпателно фактическата обстановка, от която да става ясно на какво правно основание и в какво качество О е извършила продажба на стоките, придобити от "Т" ЕООД, за да може да се извърши правилна квалификация на получените от нея суми
Следва да се отбележи, че фактура №0...43243/22.08.2024 г. е отразена от "Т" ЕООД в дневника за покупки и СД по Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) на дружеството за м. 09.2024 г., като по нея е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. За да напуснат пратримониума на дружеството, закупените по фактурата стоки би следвало да бъдат предадени и фактурирани на получателя (включително О), като се начисли дължимият за сделката ДДС и се отчетат приходи от продажбата. Последните участват при формиране на счетоводния и данъчния финансов резултат на дружеството за облагане с корпоративен данък. Липсват данни такива действия да са били извършени, съответно О да разполага с редовно издадена фактура и да е могла да се разпорежда със стоките от свое име като собственик. Няма доказателства обаче, а и не се твърди, че тя да е действала като пълномощник на дружеството, а постъпилите от продажбата на стоките суми да са постъпили в касата на "Т" ЕООД, поради което може да се направи обоснован извод, че тя е реализирала доход по смисъла на ЗДДФЛ.
По отношение извършените от О продажби на процесните стоки /тасове/ няма яснота дали те са продадени наведнъж или са извършени множество продажби, като във втората хипотеза може да се приеме, че дейността е извършвана редовно, с цел реализиране на печалба и да се определи като стопанска. Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 - 15 на цитираната алинея сделки, включително покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като търговец.
За целите на облагането, определянето на данъчна основа по чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /(ЗДДФЛ) е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). От изложеното следва, че лицата, извършващи дейност като търговци, следва да водят счетоводство, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. Следователно, за да бъде призната за данъчни цели платената от О сума, тя следва да разполага с данъчно-оправдателен документ. В случая фактура №0...43243/22.08.2024 г., издадена на "Т" ЕООД, не може да послужи на О като такъв документ, тъй като е издадена на различно от нея лице, а тя не е получател по доставката.
Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец /ЕТ/ се определя като облагаемият доход по чл. 26, формиран по реда на ЗКПО за данъчната година, се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчната ставка за доходите от дейност като ЕТ е 15 на сто.
Ако продажбата на процесните стоки не може да бъде квалифицирана като търговска дейност, приложима е разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно цитираната разпоредба облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Данъчната ставка в този случай е 10%.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПКсе установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: "П" ЕООД издава на "Т" ЕООД фактура №0...43243/22.08.2024 г. за продажба на стоки - авточасти за леки автомобили, на стойност 4 451,58 лв. с начислен ДДС 890,32 лв., с предвидено отложено плащане по банков път. Собственикът на "Т" ЕООД - М, е починал на 06.09.2024 г. Бившата му съпруга О заплаща по банков път с платежно нареждане от 22.10.2024 г. дължимата по фактурата сума в общ размер 5 341,90 лв. О продава описаните във фактурата стоки - тасове за автомобили, като физическо лице, без да има регистрация като търговец.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Възможно ли е госпожа О да плати данък върху разликата между платената от нея сума по фактурата на "П" ЕООД и получените от нея суми при продажбата на стоките или трябва да плати данък върху цялата сума, която е получила при продажбата?
Въпрос 2: Колко процента трябва да е ставката на данъка?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Запитването е насочено към проучване становището на НАП във връзка с бъдещи действия на лицето О при неуточнена фактическа обстановка и има характеристиките на искане за правна консултация, което е извън правомощията на изпълнителния директор на НАП. Поради това се изразява само принципно становище по поставените въпроси, като се отбелязва, че факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), могат да обосноват данъчно третиране, различно от изложеното.
Освен процесната фактура и преводното нареждане за плащане по нея, към запитването не са приложени други доказателства и не е описана изчерпателно фактическата обстановка, от която да е ясно на какво правно основание и в какво качество О е извършила продажба на стоките, придобити от "Т" ЕООД, за да се извърши правилна квалификация на получените от нея суми.
Посочва се, че фактура №0...43243/22.08.2024 г. е отразена от "Т" ЕООД в дневника за покупки и справка-декларацията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за м. 09.2024 г., като по нея е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. За да напуснат патримониума на дружеството, закупените по фактурата стоки следва да бъдат предадени и фактурирани на получателя (включително О), като се начисли дължимият за сделката ДДС и се отчетат приходи от продажбата. Тези приходи участват при формиране на счетоводния и данъчния финансов резултат на дружеството за облагане с корпоративен данък.
Липсват данни такива действия да са били извършени, съответно О да разполага с редовно издадена фактура и да може да се разпорежда със стоките от свое име като собственик. Няма доказателства и не се твърди О да е действала като пълномощник на дружеството, а постъпилите от продажбата на стоките суми да са постъпили в касата на "Т" ЕООД. Поради това може да се направи обоснован извод, че тя е реализирала доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По отношение на извършените от О продажби на процесните стоки (тасове) няма яснота дали са продадени наведнъж или са извършени множество продажби. Във втората хипотеза може да се приеме, че дейността е извършвана редовно, с цел реализиране на печалба, и да се определи като стопанска.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 - 15 на тази алинея сделки, включително покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като търговец.
За целите на облагането определянето на данъчна основа по чл. 26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). От това следва, че лицата, извършващи дейност като търговци, следва да водят счетоводство, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. Следователно, за да бъде призната за данъчни цели платената от О сума, тя следва да разполага с данъчно-оправдателен документ. В случая фактура №0...43243/22.08.2024 г., издадена на "Т" ЕООД, не може да послужи на О като такъв документ, тъй като е издадена на различно от нея лице и тя не е получател по доставката.
Годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя като облагаемият доход по чл. 26, формиран по реда на ЗКПО за данъчната година, се намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчната ставка за доходите от дейност като едноличен търговец е 15 на сто.
Ако продажбата на процесните стоки не може да бъде квалифицирана като търговска дейност, приложима е разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в закона и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Данъчната ставка в този случай е 10%.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: О реализира доход по смисъла на ЗДДФЛ от продажбата на стоките. Ако дейността по продажба се квалифицира като търговска, доходът се облага като доход от стопанска дейност по чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 15%, при условията и реда на ЗКПО и ЗСч, като платената от нея сума не може да се признае като разход без данъчно-оправдателен документ на нейно име. Ако продажбата не представлява търговска дейност, доходът се облага по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ като "друг източник" с данъчна ставка 10%, като в този случай облагаем е брутният доход.
