НАП: Право на приспадане и възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС при придобиване и отдаване под наем на недвижим имот

Вх.№ 96-00-34 ОУИ Пловдив 105 Коментирай
ЗДДС: чл.92 ал.3, чл.92 ал.4, ППЗДДС: чл.68 ал.3
Определя се режимът за приспадане и възстановяване на ДДС при покупка на апартамент от регистрирано по ЗДДС дружество с цел препродажба или отдаване под наем. НАП приема, че право на данъчен кредит възниква само при използване за облагаеми доставки и при липса на ограниченията по чл. 70 ЗДДС, като данъкът за възстановяване се прихваща, приспада и възстановява по реда на чл. 92 ЗДДС и чл. 68, ал. 3 ППЗДДС.

В Дирекция ОДОП .... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-34 от 03.02.2020 г., относно прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството в рамките на търговската си дейност, планира да закупи недвижима собственост /апартамент/ в гр. .... с цел препродажба или отдаване под наем. Завършването на обекта /акт 16/ е предвидено в началото на 2021 г. Както строителят - продавач, така и дружеството са регистрирани по ЗДДС лица.

Поставени са следните въпроси:

1. По какъв начин и при какви условия и срокове може ДДС платен към строителя - продавач при закупуване на имота да бъде възстановен на дружеството - купувач?

2. В случай, че имотът бъде закупен и в последствие бъде отдаден под наем на физически лица и сделката от наема се облага с ДДС, то ще следва ли да бъде върнато възстановеното ДДС по т. 1?

3. При хипотезата на т. 2, при направени разходи за ремонт и довършване на апартамента, и закупуване на обзавеждане с цел привеждане в състояние годно за отдаване под наем, както и всички консумативи по ползването на апартамента от наемателя - при какви условия и срокове може да бъде възстановено?

Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка в отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

В чл. 92 от ЗДДС е разписан редът за извършване на прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване. Данък за възстановяване е налице по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода.

Условията и редът за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в глава седма от ЗДДС.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.

За дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки и услуги на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, единствено ако не са налице ограниченията на чл. 70 от ЗДДС, при спазване на условията в чл. 71 от закона и правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС.

При положение, че за определен данъчен период е налице резултат данък за възстановяване по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, то същият се приспада и възстановява по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от закона се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;

2. когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;

3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89 от закона;

4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;

5. ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;

6. ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

На основание чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/, ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок. Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка /и представени документи/. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

В запитването е посочено, че дружеството в рамките на търговската си дейност планира да закупи недвижима собственост (апартамент) в гр. ... с цел препродажба или отдаване под наем. Завършването на обекта (акт 16) е предвидено в началото на 2021 г. Както строителят - продавач, така и дружеството са регистрирани по ЗДДС лица.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: По какъв начин и при какви условия и срокове може ДДС, платен към строителя - продавач при закупуване на имота, да бъде възстановен на дружеството - купувач?

Въпрос 2: В случай, че имотът бъде закупен и в последствие бъде отдаден под наем на физически лица и сделката от наема се облага с ДДС, то ще следва ли да бъде върнато възстановеното ДДС по т. 1?

Въпрос 3: При хипотезата на т. 2, при направени разходи за ремонт и довършване на апартамента, и закупуване на обзавеждане с цел привеждане в състояние годно за отдаване под наем, както и всички консумативи по ползването на апартамента от наемателя - при какви условия и срокове може да бъде възстановено?

Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка се изразява принципно становище, съобразено с относимата нормативна уредба.

Право на приспадане на данъчен кредит и данък за възстановяване

В чл. 92 от ЗДДС е уреден редът за извършване на прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване.

Съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, данък за възстановяване е налице, когато данъчният кредит превишава начисления данък, като разликата представлява резултат за периода.

Условията и редът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в глава седма от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.

За дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки и услуги на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, единствено ако не са налице ограниченията на чл. 70 от ЗДДС, при спазване на условията в чл. 71 от закона и ако правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС.

При наличие за определен данъчен период на резултат "данък за възстановяване" по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, този данък се приспада и възстановява по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДДС данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от закона се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

  1. При наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2.
  2. Когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода.
  3. Ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89 от закона.
  4. Ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация.
  5. Ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4.
  6. Ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.

На основание чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС), ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок.

Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.

Извод: Правото на приспадане и възстановяване на ДДС, включително по отношение на закупуването на имота, последващото му използване и направените разходи, възниква и се упражнява при условията и в сроковете, предвидени в глава седма от ЗДДС, при липса на ограниченията по чл. 70 от ЗДДС, при спазване на чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС, и при прилагане на реда за прихващане, приспадане и възстановяване по чл. 88, ал. 3 и чл. 92 от ЗДДС и чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС.

Характер на становището

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка (и представени документи). В случай че в производство, възложено по ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Въпроси за електронна трудова книжка, единен електронен трудов запис и промените от 01.06.2025 г.

134200
На мен ми трябва тълкуване на "уговорен" - "нормалният" отпуск (например 20 дни) се договаря (уговаря) в ТД. Удълженият заради Т...

СБП-5 - нормално ли е?

162
Ще чакам тогава

Попълване на ОКД5

187
Благодаря!

Ефективен % данък при самонаетите със значително по-ниски доходи

296
Прочетете текста, който цитирате, така: "Регистрация в НАП се прави в 7-дневен срок от започване на дейност, но не преди регистр...
Още от форума