3_1498/22.06.2015 г.
КСО чл.4, ал.3, т.5
КСО чл.4, ал.3, т.6
КСО чл.9, ал.2, т.1-3
Относно: осигуряване на лице по граждански договор, получаващо обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст на основание трудово правоотношение по чл.164, ал.1 от Кодекса на труда (КТ)
Според изложеното в запитването лице работи по трудов договор като към настоящия момент получава обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст.
Във връзка с горното се поставя въпроса при сключване на граждански договор с друг възложител какви осигурителни вноски ще се удържат - като на работещо и осигурено лице или като на неосигурено лице?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 22/2015 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ, бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 12/2015 г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000г., посл. изм. ДВ бр. 18/2015г.) изразяваме следното становище:
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно цитираните разпоредби за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, ако през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, когато месечният му размер е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година.
Категориите осигурени лицата са посочени в разпоредбите на чл.4 и 4а от КСО.
"Осигурено лице" по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл.9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
Видно от фактическата обстановка, която лицето описва в запитването си, в момента ползва отпуск за отглеждане на дете по чл.164, ал.1 от КТ и получава обезщетение по чл.53 от КСО. Следователно, към настоящия момент лицето има качество на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и в случай, че полага труд без трудово правоотношение, за което получава възнаграждение, то независимо от неговия размер, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт по реда на чл.4, ал.3, т.6 от КСО.
По отношение на здравното осигуряване следва да се има предвид, че за лицата, които получават възнаграждения по извънтрудови правоотношения, и са осигурени и по трудово правоотношение, здравноосигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "б" от ЗЗО).
В запитването е посочено, че лице работи по трудов договор и към момента получава обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Във връзка с това е поставен следният въпрос:
Въпрос: При сключване на граждански договор с друг възложител какви осигурителни вноски ще се удържат - като на работещо и осигурено лице или като на неосигурено лице?
При тази фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), се излага следното:
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е уреден в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно тези разпоредби:
- За лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, когато месечният му размер е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
- За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Категориите осигурени лица са посочени в разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а от КСО.
По смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
- на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
- на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.
От изложената фактическа обстановка е видно, че лицето ползва отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и получава обезщетение по чл. 53 от КСО. Поради това към настоящия момент лицето има качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО.
В случай че това лице полага труд без трудово правоотношение, за който получава възнаграждение, то независимо от размера на възнаграждението подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО.
Извод: При сключване на граждански договор лицето се осигурява като вече осигурено лице, като върху възнаграждението по гражданския договор се дължат осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, независимо от размера на възнаграждението, но в рамките на максималния осигурителен доход.
Относно здравното осигуряване се посочва, че за лицата, които получават възнаграждения по извънтрудови правоотношения и са осигурени и по трудово правоотношение, здравноосигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "б" от ЗЗО.
Извод: За възнаграждението по гражданския договор се дължат здравноосигурителни вноски върху облагаемия доход след приспадане на нормативно признатите разходи, независимо от размера на възнаграждението, тъй като лицето е здравно осигурено и по трудово правоотношение.
