Изх. № 08-В-22
Дата: 10.11.2015 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1
Относно: облагане на имоти - публична държавна собственост,
представляващи морски плажове
В отговор на поставения въпрос относно облагане с данък върху недвижимите имоти на поземлени имоти - публична държавна собственост, представляващи черноморски плажове, Ви уведомявам:
По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти на облагане с данък са поземлените имоти, които:
- са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания
- са разположени извън тях и които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 ЗМДТ/.
Строителните граници на населените местасе определят с устройствен план /§ 5, т. 6 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Устройството на Черноморското крайбрежие се извършва въз основа на:
1. специализирана устройствена схема за територията на Черноморското крайбрежие;
2. общи устройствени планове за територията на общините по чл. 3, т. 1 /попадащи в охранителни зони по чл. 9/;
3. подробни устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 /чл. 18, ал. 1 от ЗУЧК/ - за съществуващи урбанизирани територии или нови урбанизирани територии, предвидени по съответния общ устройствен план, включващи територии от зони "А" и "Б".
Имотите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени като изключителна държавна собственост, включително крайбрежната плажна ивица, са публична държавна собственост /чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за държавната собственост/. Режимът на управление и другите разпоредби на ЗДС относно имотите - публична държавна собственост са приложими и спрямо имотите - изключителна държавна собственост, освен ако друго не е предвидено в закон.
Относно принципния въпрос за устройствения статут на морските плажове и възможността те да бъдат част от урбанизирани територии или урегулирани с ПУП имоти извън строителните граници на населени места бихме посочили § 7 от ПЗР на ЗУЧК. В този текст се третират две хипотези на сключени до влизане в сила на закона концесионни договори за: 1. морските плажове, които са извън строителните граници на урбанизираните територии и за които няма влезли в сила подробни устройствени планове и 2. морските плажове, които попадат изцяло или частично в строителните граници на урбанизираните територии, за които има влезли в сила подробни устройствени планове и в чиито граници са включени и други територии ... . В подкрепа на становището, че морските плажове биха могли да са част от територията на населени места /урбанизирани територии/ бихме посочили и споменатия чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗУЧК.
Макар и включени в урбанизирани територии плажовете могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон /чл. 7, ал. 2 ЗУТ/.
С оглед на изложеното в случаите, в които морски плажове попадат изцяло или частично в строителните граници на населените места /урбанизираните територии/, определени с устройствени планове, са налице облагаеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Облагат се и плажовете, разположени извън строителните граници на урбанизираните територии, за които има влезли в сила подробни устройствени планове.
Плажовете, представляващи облагаеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, които са предоставени на концесия или за ползване по друг начин, не са освободени от данък, макар и да са обявени за публична държавна собственост, тъй като по отношение на тях е изпълнено условието по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, т.е. отдадени за ползване на лица, които не са освободени от данък /в този смисъл - решение № 570 от 2015 г. по адм. д. № 2203/2014 г. на АС - Бургас/. Съгласно чл. 11, ал. 4 ЗМДТ при концесия данъчнозадължен е концесионерът.
зАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Относно облагането с данък върху недвижимите имоти на поземлени имоти - публична държавна собственост, представляващи черноморски плажове, се излагат следните съображения.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти на облагане с данък са поземлените имоти, които:
- са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания;
- са разположени извън тях и които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
Строителните граници на населените места се определят с устройствен план - § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ.
Устройството на Черноморското крайбрежие се извършва въз основа на чл. 18, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) чрез:
- специализирана устройствена схема за територията на Черноморското крайбрежие;
- общи устройствени планове за територията на общините по чл. 3, т. 1 (попадащи в охранителни зони по чл. 9);
- подробни устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 - за съществуващи урбанизирани територии или нови урбанизирани територии, предвидени по съответния общ устройствен план, включващи територии от зони "А" и "Б".
Имотите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени като изключителна държавна собственост, включително крайбрежната плажна ивица, са публична държавна собственост - чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Режимът на управление и другите разпоредби на ЗДС относно имотите - публична държавна собственост, са приложими и спрямо имотите - изключителна държавна собственост, освен ако друго не е предвидено в закон.
Относно принципния въпрос за устройствения статут на морските плажове и възможността те да бъдат част от урбанизирани територии или урегулирани с подробни устройствени планове имоти извън строителните граници на населени места, се посочва § 7 от ПЗР на ЗУЧК. В този текст се разглеждат две хипотези на сключени до влизане в сила на закона концесионни договори за:
- морските плажове, които са извън строителните граници на урбанизираните територии и за които няма влезли в сила подробни устройствени планове;
- морските плажове, които попадат изцяло или частично в строителните граници на урбанизираните територии, за които има влезли в сила подробни устройствени планове и в чиито граници са включени и други територии.
В подкрепа на становището, че морските плажове биха могли да са част от територията на населени места (урбанизирани територии), се посочва и чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗУЧК. Макар и включени в урбанизирани територии, плажовете могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон - чл. 7, ал. 2 ЗУТ.
С оглед на изложеното, в случаите, в които морски плажове попадат изцяло или частично в строителните граници на населените места (урбанизираните територии), определени с устройствени планове, са налице облагаеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Облагат се и плажовете, разположени извън строителните граници на урбанизираните територии, за които има влезли в сила подробни устройствени планове.
Извод: Морските плажове са обект на облагане с данък върху недвижимите имоти, когато попадат в строителните граници на населените места или са извън тях, но за тях има влезли в сила подробни устройствени планове, при условията на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.
Плажовете, представляващи облагаеми обекти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, които са предоставени на концесия или за ползване по друг начин, не са освободени от данък, макар и да са обявени за публична държавна собственост, тъй като по отношение на тях е изпълнено условието по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, т.е. отдадени са за ползване на лица, които не са освободени от данък. В този смисъл е и решение № 570 от 2015 г. по адм. д. № 2203/2014 г. на Административен съд - Бургас.
Извод: Плажовете - публична държавна собственост, които са облагаеми по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и са предоставени на концесия или друго ползване на необлагодетелствани лица, не ползват данъчно освобождаване по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗМДТ.
Съгласно чл. 11, ал. 4 ЗМДТ при концесия данъчнозадължен е концесионерът.
Извод: В хипотеза на концесия на морски плаж, който е облагаем обект по ЗМДТ, задължен за заплащане на данъка върху недвижимите имоти е концесионерът.
