НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на придобиване и събиране на парични вземания по договор за цесия

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "В" ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, в качеството на цесионер ще придобие вземане от дружество "А", установено в Република Чехия. Вземането е с предмет паричен заем. Длъжникът е дружество "Б", установено в Република Чехия.

Въпрос: Дължи ли се ДДС в България по повод гореописаната сделка?

Посочено е, че към запитването не е приложен договор и не е описана изчерпателно фактическата обстановка, от която да е ясно какво е постигнатото споразумение между българското и чуждестранното дружество, във връзка с правилната квалификация на доставката. Поради това становището е принципно. Обективна проверка и конкретна преценка относно съдържанието и характера на сделките може да се извърши в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ съобразно установените факти и обстоятелства.

Цесията или прехвърлянето на право на парично вземане е специфична, нетипична търговска сделка от финансов характер. Нормативната уредба се съдържа в чл. 99 и чл. 100 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В цесията участват три лица - цедент, цесионер и цедиран длъжник. Цедентът (в случая дружество "А") е първият кредитор на вземането и е продавач на вземането (доставчик за целите на ДДС). Цесионерът (в случая българското дружество) е лицето, което придобива вземането, т.е. негов купувач (получател по смисъла на ЗДДС). Цедираният длъжник е лицето, което дължи прехвърляното вземане. Самият длъжник, който не е заплатил своето парично задължение по договора, сключен между него и първоначалния кредитор, не е страна по договора за цесия. Договорът за цесия влиза в сила след уведомяване на длъжника, че следва да се издължи не на цедента, а на цесионера.

В чл. 2 от ЗДДС са регламентирани обектите на облагане с ДДС, като в общия случай това е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, при условие че не попада в обхвата на освободените доставки и придобивания, регламентирани в глава IV на ЗДДС.

По принцип доставките на стоки или услуги са "възмездни" само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на стоката или услугата, предоставена на получателя.

Фактическото получаване на парични средства от длъжник към новия кредитор (цесионер, на когото цедентът е прехвърлил вземането си) по силата на договор за цесия не представлява насрещна престация по извършена доставка на услуга или такава, която предстои да бъде осъществена, а се погасява едно вземане/дълг - цялостно или частично. Налице е само паричен поток.

Предвид гореизложеното, ако не е уговорено отделно възнаграждение за купувача на вземанията и ако отбивът от номиналната стойност отразява единствено несигурния им характер и риска от неизпълнение на длъжниците, без да съдържа елементи с характер на допълнително възнаграждение за събиране на вземането, се приема, че във връзка с извършвана от дружеството-цесионер дейност по събиране на придобити от същото с цесия парични вземания не са налице доставки на стоки или услуги. Получаването на сумите по дълга е извън предметния обхват на ЗДДС.

В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз - решение по дело C-93/10, съгласно което оператор, който купува на свой риск несъбираеми вземания на цена, по-ниска от тяхната номинална стойност, не предоставя възмездно услуги и не извършва икономическа дейност, попадаща в приложното поле на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, когато разликата между номиналната стойност на посочените вземания и тяхната покупна цена отразява реалната икономическа стойност на разглежданите вземания в момента на цесията.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: При описаната сделка по придобиване на вземане от "В" ЕООД като цесионер, при условие че няма уговорено отделно възнаграждение за купувача на вземанията и отбивът от номиналната стойност отразява единствено риска и несигурния характер на вземанията, не възниква доставка на стока или услуга по смисъла на ЗДДС и получаването на сумите по дълга е извън обхвата на ДДС в България.