НАП: Облагане с окончателен данък по ЗДДФЛ на доходи от наем на недвижим имот в България, придобити от чуждестранни физически лица

Съгласно изложеното в запитването, Ваше приятелско семейство живее повече от 30 години в Португалия. Съпрузите са български граждани, но жената, която е пенсионерка, има и португалско гражданство. През 2024 г. семейството е отдало под наем собствен апартамент, находящ се в София и съответно следва да заплати данък върху придобития доход от наем, като възнамеряват да упълномощят Вас за това.

Правите пояснения, че апартаментът е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), но съпругата не взема никакво участие в процеса на отдаването му под наем. Апартаментът е отдаден дългосрочно. Съпругът получава месечно наема по негова лична сметка в българска банка. Двамата съпрузи се осигуряват в Португалия. Посочвате, че има два начина за плащане на данъка във връзка с дохода от наем, а именно: Вие, в качеството на упълномощено лице, да го платите или съпрузите да се снабдят с квалифициран електронен подпис (КЕП) и да заплащат данъка онлайн, без да идват в България.

Във връзка с гореизложеното отправяте следните въпроси:

1.Трябва ли и двамата съпрузи да подават декларации и съответно да заплащат данък върху придобития доход от наем или е възможно само единият от тях да декларира и да плати данъка?

2. Задължена ли е съпругата, която е португалски гражданин, да подава декларация в България и да плаща данък върху половината от дохода от наем, предвид обстоятелството че не получава такъв доход - парите се превеждат по банковата сметка на съпруга й? Задължена ли е съпругата да декларира дохода от наем пред португалските власти, където заплаща своите данъци и осигуровки?

3. Съпругът, който към настоящия момент не е пенсионер, тъй като няма необходимата възраст, явява ли се самоосигуряващо се лице по смисъла на българското законодателство?

4. Кой трябва да подаде и как следва да се попълни декларацията за придобития доход от наем, съответно кой следва заплати дължимия данъка - Вие, в качеството на упълномощено лице, или съпругът?

С оглед на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:

Първостепенно значение за определяне на данъчните задължения на едно физическо лице е дефинирането му като местно или като чуждестранно. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната), или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.

Видно от изложеното в запитването както съпругът, така и съпругата не са местни физически лица за целите на чл. 4 от ЗДДФЛ - същите живеят в Португалия повече от 30 години. Следователно, на основание чл. 5 от ЗДДФЛ, те се третират като чуждестранни физически лица за България.

Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ. Доходите от източник в България са изброени в разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 8 ал. 10 от ЗДДФЛ доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната,са от източник в страната.

В случая имотът, който генерира доходи, се намира на територията на България, поради което се счита, че семейството е реализирало доходи от наем на недвижимо имуществоот източник в България.

На основание чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ начислените/изплатените доходи от наем в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, се облагат с окончателен данък. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, като приложимата данъчна ставка е 10 на сто (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ). Следователно при облагането на доходите от наем с окончателен данък не се приспадат 10 на сто разходи.

Окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода от наем, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице (чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ). В същия срок се подава и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци (образец 4001). Следователно, когато наемателиса предприятие или самоосигуряващо се лице, платецът на дохода от наем е задължено да удържа окончателен данък включително и за начислени през четвърто тримесечие доходи от наем на чуждестранни физически лица.

В случаите, в които платецът на дохода от наем е физическо лице или чуждестранно лице:

Когато платецът на доходите от наем, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, не е предприятие или самоосигуряващо се лице, чуждестранното физическо лице (наемодател) - придобило такива доходи, е задължено да определя, внася и декларира дължимия окончателен данък в декларацията по чл. 55, ал. 1 от същия закон. Окончателният данък се внася от чуждестранното физическо лице в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

Данъкът на чуждестранно лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция (ТД) на НАП по постоянния адрес на пълномощника. Когато не може да се уточни мястото за внасяне на данъка, същият се внася в държавния бюджет по сметка на ТД на НАП София.

Данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, т.е. от чуждестранното физическо лице - наемодател, в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в ТД на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (както беше посочено по-горе това може да е ТД на НАП по постоянен адрес на пълномощника или ТД на НАП Софи).

Удостоверение за платен данък от ЧФЛ по чл. 58 от ЗДДФЛ се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, където е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Въпросното удостоверение може да послужи в Португалия с оглед удостоверяване на платения данък в България.

Обръщам внимание, че посочените декларации може да бъдат подавани и по електронен път с КЕП или персонален идентификационен код (ПИК) през Портала за е-услуги на НАП.

С оглед гореизложенето може да се направи извод, че разпоредбите на ЗДДФЛ не задължават чуждестранните физически лица да подават декларации и да внасят дължим данък в България чрез упълномощено лице с постоянен адрес в страната, а само предоставят и такава възможност. В този смисъл е въпрос на лична преценка на физическото лице как да организира изпълнението на задължението си.

Когато отдаден под наем недвижим имот е придобит в режим на СИО следва да имате предвид, че същата, съгласно разпоредбите на Семейния кодекс(СК), е бездялова - вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съпрузите имат равни права върху общото имущество и разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи (чл. 24, ал. 1 от СК). На това основание доходът от отдаване под наем на недвижимо имущество, когато то е в режим на СИО, следва да се раздели поравно между двамата съпрузи, освен ако със съдебен акт не е предвидено друго и всеки един от съпрузите следва да декларира придобитите от нето доходи.

Важно е да имате предвид, че съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.

Допълнително може да имате предвид и разпоредбата на чл. 37а от ЗДДФЛ, която предоставя възможност на чеждестранното физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИК), има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37 от закона.

Предвид разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица, които са придобили единствено доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на глава шеста от същия закон, не са задължени да подават годишна данъчна декларация (образец 2001). Изключение от това правило е регламентирано единствено за чуждестранни физически лица - установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство в случаите по чл. 37а от ЗДДФЛ. На основание чл. 37а от ЗДДФЛ, в тези случаи чуждестранното физическо лице има право да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37 и да се обложи по ред, идентичен с прилагания за местните физически лица. Изборът се упражнява чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 37а, ал. 4 от ЗДДФЛ) в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Когато годишната данъчна декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на пълномощника (чл. 54, ал. 3 от ЗДДФЛ).

Следва да имате предвид, че според разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В тази връзка следва да се има предвид сключената Спогодба между Република България и Португалската република за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО).

Същата е достъпна на сайта на НАП, в раздел "Международни дейности".

По отношение тълкуване съдържанието на спогодбите, компетентна е дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, към която може да поставяте въпросите си при неясноти по прилагането й.

Гореизложеното е относимо и по отношение на съпругата, във връзка с придобитите доходи от наем.

Що се отнася до това какви права и задълженията в Португалия имат лицата/съпрузите относно придобитите доходи от наем в България, Ви уведомявам, че НАП не е компетентна да изразява становища по прилагането на данъчно законодателство, действащо на територията на друга държава. Моля да имате предвид, че тези въпроси следва да се отнесат към португалската данъчна администрация.