ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-237 от 10.12.2024 г., относно прилагане на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Основната дейност на дружеството е отглеждане на свине в свинеферма, която се намира извън населено място в землището на град С. Дейността е със специфичен характер и организация на труда, която не позволява свободно движение на хора и пренасяне на материали без задължително преминаване през обособени филтри. За осигуряване на храна на работещите в свинефермата, от външна фирма се приготвя и доставя готова храна, като се спазват всички изисквания за сигурност. За доставената храна на дружеството се издава фактура с начислен ДДС.
Поставен е въпрос:
Има ли право дружеството да ползва данъчен кредит за начисления ДДС за храна за персонала?
С оглед на неизяснената фактическа обстановка и в отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Правото на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. За да има дружеството право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от закона, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
В ал. 3 на чл. 70 от ЗДДС са предвидени изключения, при които чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона не се прилага и е налице право на данъчен кредит. Такова право е налице за доставките на храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда (КТ), съгласно чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 285 от КТ работодателите осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. С Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена на основание на ал. 2 на чл. 285 от КТ, са определени условията и редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на наредбата, указания по прилагането й дават министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Предвид гореизложеното, при условие че дружеството е предприятие със специфичен характер и организация на труда за предоставена безплатна храна по реда на основание чл. 285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г., за предприятието ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея, съгласно чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС.
Ако горната хипотеза не е налице, за начисления ДДС за закупената храна, предоставена безплатно на работниците и служителите не е налице право на приспадане на данъчен кредит, предвид посоченото ограничение в чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Основната дейност на дружеството е отглеждане на свине в свинеферма, разположена извън населено място в землището на град С. Дейността е със специфичен характер и организация на труда, които не позволяват свободно движение на хора и пренасяне на материали без задължително преминаване през обособени филтри. За осигуряване на храна на работниците в свинефермата, от външна фирма се приготвя и доставя готова храна при спазване на всички изисквания за сигурност. За доставената храна на дружеството се издава фактура с начислен ДДС.
Въпрос: Има ли право дружеството да ползва данъчен кредит за начисления ДДС за храна за персонала?
Правото на данъчен кредит възниква при изпълнение на предпоставките, уредени в глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. За да има дружеството право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, те трябва да се използват за извършване на облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от закона, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
В чл. 70, ал. 3 от ЗДДС са предвидени изключения, при които чл. 70, ал. 1, т. 2 не се прилага и е налице право на данъчен кредит. Такова изключение е предвидено в чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС за доставките на храна и/или добавки към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 285 от Кодекса на труда работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. На основание чл. 285, ал. 2 от Кодекса на труда е издадена Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, която урежда условията и реда за осигуряване на такава храна и/или добавки на работниците и служителите, работещи в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на наредбата указания по прилагането й дават министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването.
Предвид горното, ако дружеството представлява предприятие със специфичен характер и организация на труда и предоставя безплатна храна по реда и на основание чл. 285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г., за него ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея по чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС.
Ако тази хипотеза не е налице, за начисления ДДС за закупената храна, предоставена безплатно на работниците и служителите, не възниква право на приспадане на данъчен кредит поради ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Дружеството има право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС за храна за персонала само ако храната се предоставя като безплатна храна по чл. 285 от Кодекса на труда при условията и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г.; при липса на тези условия право на данъчен кредит не възниква.
