Изх. №55-0001-178
26.02.2025 г.
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 108, ал. 1 от ЗДДС;
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС - задължителна регистрация във връзка с реализиран облагаем оборот. Посочено е че към момента съответното основание за задължителна регистрация е отпаднало и собствениците имат желание да дерегистрират дружеството, но предвид обстоятелството, че същото извършва услуги на клиенти, установени на територията на Европейския съюз (ЕС), регистрирани по ДДС, следва да има регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
Във връзка с изложеното е поставен следния въпрос:
Може ли дружеството да се пререгистрира от чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на 97а, ал. 2 и каква е процедурата?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба регистрацията се прекратява:
1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
2. по инициатива на органа по приходите, когато:
а) е установил основание за задължителна дерегистрация;
б) е налице обстоятелство по чл. 176.
В разпоредбата на чл. 107 от ЗДДС са описани основанията за задължителна дерегистрация, а в чл. 108 от с.з основанията за дерегистрация по избор. Процедурата за дерегистрация по инициатива на лицето е посочена в чл. 109 от ЗДДС. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС основание за дерегистрация по избор възниква за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 1, 97 или 100, ал. 1 от ЗДДС, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация.
В случай че дружеството има намерение да се дерегистрира за целите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и не отговаря на изискванията на цитираната правна норма за задължителна регистрация по ЗДДС, същото може да подаде заявление за дерегистрация (по избор) на основани чл. 108, ал. 1 , т. 1 от ЗДДС пред компетентната дирекция на ТД на НАП - в случая ТД на НАП ....... В този случай регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната ТД на НАП, предвид чл.109, ал. 2 от ЗДДС. На основание ал. 3 от същата правна норма заявлението трябва да съдържа основанието за дерегистрация (чл. 108, ал. 1 , т. 1 от ЗДДС) . Съгласно чл. 77, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) заявлението за прекратяване на регистрацията по чл. 109 от закона се подава по образец - приложение №8 от ППЗДДС. Към заявлението се прилагат документи, определени с чл. 77 отППЗДДС. Самата дерегистрация се извършва след проверка на основанието за дерегистрация от страна на компетентните органи по приходите в срок 7 дни от постъпване на заявлението (чл. 109, ал. 4 от ЗДДС). В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията (чл. 109, ал. 5 от ЗДДС). В случаите по чл. 109, ал. 2, изречение първо от ЗДДС за дата на дерегистрацията се смята датата на връчване на акта за дерегистрация по ал. 5, предвид чл. 109, ал. 7 от ЗДДС.
Когато данъчно задължено лице желае по собствена инициатива да подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, задължително се извършва проверка от страна на орган по приходите относно обстоятелството отпаднало ли е съответното основание за задължителна регистрация по ЗДДС. В случай че на задълженото лице бъде издаден отказ за дерегистрация по ЗДДС, дружеството ще остане регистрирано по реда на чл.96, ал. 1 от ЗДДС лице и за него ще важат правилата на ЗДДС, касаещи регистрираните по закона лица.
В ЗДДС и в ППЗДДС няма конкретна разпоредба, на основание на която дружеството може да се пререгистрира автоматично от чл. 96, ал. 1 по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. Регистрацията по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, която е задължителна за данъчно задължените лица по чл. 3, ал.1, 5 и 6 от с.з. се извършва в предвидените за това срокове, като лицето подаде в компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по образец - приложение №1 от ППЗДДС или ако не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, се регистрира по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за регистрация. Процедурата за регистрация по ЗДДС е регламентирана в чл. 101 от закона, а необходимите документи във връзка с регистрацията са посочени в чл. 74 от ППЗДДС.
В случай че дружеството има намерение да се дерегистрира за целите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не отговаря на изискванията на цитираната правна норма, но продължава да извършва услуги на клиенти установени на територията на Европейския съюз (ЕС), регистрирани по ДДС, след подаване на заявлението за дерегистрация на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е необходимо да предприеме действия за подаване на заявление за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС при спазване на срока упоменат в чл. 97а, ал. 4 от с.з. Това действие може да бъде извършено едновременно с подаване на заявлението за дерегистрация във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, по време на проверката по дерегистрация или след приключването на същана с издаден акт за дерегистрация.
Ако дружеството реши да предприеме действие в хода на производството по дерегистрация, считам за целесъобразно, дружеството писмено да уведоми органа по приходите, извършващ проверката във връзка с подаденото заявление за дерегистрация, за наличието на основание за задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, за предприемане на действия по компетентност.
Ако задълженото лице реши да предприеме действие за регистрация на основание чл.97а, ал. 2 от ЗДДС след приключване на производството (проверката) по дерегистрация с издаден акт за дерегистрация, е необходимо да подаде ново заявление за регистрация на това основание в компетентната ТД на НАП по образец - приложение №1 от ППЗДДС, при спазване на срока упоменат в чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС.
Обръщам внимание, че единствено в правомощието на органите по приходите, при осъществяване на възложено производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за конкретна фактическа обстановка, да събират и анализират документите от значение за решаване на конкретен данъчен казус. Същите, на основание чл. 4 от ДОПК, осъществяват производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и нормативната уредба, действаща към момента на изготвянето му. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Дружеството е регистрирано по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на основание реализиран облагаем оборот. Посочено е, че към момента основанието за задължителна регистрация е отпаднало и собствениците желаят дерегистрация. Същевременно дружеството извършва услуги на клиенти, установени на територията на Европейския съюз, регистрирани по ДДС, поради което за него възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
Въпрос: Може ли дружеството да се пререгистрира от чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС и каква е процедурата?
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрацията (дерегистрация) по закона е процедура, при която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен ако законът предвижда друго. Съгласно чл. 106, ал. 2 регистрацията се прекратява:
- по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
- по инициатива на органа по приходите, когато:
- е установил основание за задължителна дерегистрация;
- е налице обстоятелство по чл. 176.
В чл. 107 от ЗДДС са уредени основанията за задължителна дерегистрация, а в чл. 108 от ЗДДС - основанията за дерегистрация по избор. Процедурата за дерегистрация по инициатива на лицето е регламентирана в чл. 109 от ЗДДС.
Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС основание за дерегистрация по избор възниква за лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 1, чл. 97 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация.
В случай че дружеството има намерение да се дерегистрира за целите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и не отговаря на изискванията на тази правна норма за задължителна регистрация, то може да подаде заявление за дерегистрация (по избор) на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС пред компетентната дирекция на ТД на НАП. В този случай регистрираното лице само избира кога да подаде заявлението за дерегистрация до компетентната ТД на НАП, съгласно чл. 109, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 109, ал. 3 заявлението трябва да съдържа основанието за дерегистрация - чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от ППЗДДС заявлението за прекратяване на регистрацията по чл. 109 от закона се подава по образец - приложение № 8 от ППЗДДС. Към заявлението се прилагат документите, определени в чл. 77 от ППЗДДС.
Дерегистрацията се извършва след проверка на основанието за дерегистрация от компетентните органи по приходите в 7-дневен срок от постъпване на заявлението - чл. 109, ал. 4 от ЗДДС. В 7-дневен срок от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията - чл. 109, ал. 5 от ЗДДС. В случаите по чл. 109, ал. 2, изречение първо от ЗДДС за дата на дерегистрацията се смята датата на връчване на акта за дерегистрация по чл. 109, ал. 5, съгласно чл. 109, ал. 7 от ЗДДС.
Когато данъчно задължено лице по собствена инициатива подава заявление за дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, задължително се извършва проверка от орган по приходите относно това дали е отпаднало съответното основание за задължителна регистрация по ЗДДС. В случай че на задълженото лице бъде издаден отказ за дерегистрация по ЗДДС, дружеството остава регистрирано по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и за него продължават да се прилагат правилата на ЗДДС за регистрираните лица.
Извод: Дружеството може да поиска дерегистрация по избор от регистрацията по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като процедурата се осъществява по реда на чл. 109 от ЗДДС и чл. 77 от ППЗДДС, при задължителна проверка от орган по приходите за отпадане на основанието за задължителна регистрация.
В ЗДДС и ППЗДДС няма разпоредба, която да предвижда автоматична пререгистрация от чл. 96, ал. 1 към чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
Регистрацията по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС е задължителна за данъчно задължените лица по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС и се извършва в предвидените за това срокове, като лицето подава в компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по образец - приложение № 1 от ППЗДДС. Ако лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, регистрацията се извършва по инициатива на органа по приходите чрез издаване на акт за регистрация.
Процедурата за регистрация по ЗДДС е регламентирана в чл. 101 от ЗДДС, а необходимите документи във връзка с регистрацията са посочени в чл. 74 от ППЗДДС.
В случай че дружеството има намерение да се дерегистрира за целите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не отговаря на изискванията на тази норма, но продължава да извършва услуги на клиенти, установени на територията на Европейския съюз, регистрирани по ДДС, след подаване на заявлението за дерегистрация на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е необходимо да предприеме действия за подаване на заявление за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС при спазване на срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС.
Това действие може да бъде извършено:
- едновременно с подаване на заявлението за дерегистрация по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС;
- по време на проверката по дерегистрация;
- след приключване на проверката с издаден акт за дерегистрация.
Ако дружеството реши да предприеме действие за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС в хода на производството по дерегистрация, се посочва, че е целесъобразно дружеството писмено да уведоми органа по приходите, извършващ проверката във връзка с подаденото заявление за дерегистрация, за наличието на основание за задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, за предприемане на действия по компетентност.
Ако задълженото лице реши да предприеме действие за регистрация на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС след приключване на производството (проверката) по дерегистрация с издаден акт за дерегистрация, е необходимо да подаде ново заявление за регистрация на това основание в компетентната ТД на НАП по образец - приложение № 1 от ППЗДДС, при спазване на срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС.
Извод: Не е предвидена автоматична пререгистрация от чл. 96, ал. 1 към чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. Дружеството първо следва да премине през процедура по дерегистрация по чл. 108 и чл. 109 от ЗДДС, а за регистрацията по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС трябва да подаде отделно заявление по реда на чл. 101 от ЗДДС и чл. 74 от ППЗДДС, при спазване на срока по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС. Двете производства могат да се развиват едновременно, по време на проверката по дерегистрация или последователно, след приключването ѝ.
Посочва се, че единствено органите по приходите, при осъществяване на производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, имат правомощие да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за конкретната фактическа обстановка и да събират и анализират документите, имащи значение за решаването на конкретен данъчен казус. На основание чл. 4 от ДОПК те осъществяват производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и действащата към момента на изготвянето му нормативна уредба. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер, обвързано е с описаната фактическа обстановка и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако в последващо производство се установят различни факти.
