Деклариране на националния допълнителен данък по чл. 260я28 от ЗКПО за 2024 г.

В запитването е посочено, че "С........." ЕООД е дъщерно дружество на .......... . При изготвяне на необходимите отчети дружеството майка е определило, че попада в обхвата на минималното ефективно данъчно облагане за многонационалните дружества.

Въпрос: Как следва да се декларира националният допълнителен данък за 2024 г.?

Съгласно чл. 260а, ал. 1 и 2 от ЗКПО минималното ефективно данъчно облагане се прилага за съставни образувания (дефинирани в § 1, т. 120 от ДР на ЗКПО), които са разположени в страната и които през данъчния период:

• са членове на многонационална група предприятия (МНГП), или
• са членове на голяма национална група предприятия (ГНГП),

като годишните приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание - майка на групата са най-малко 750 млн. евро или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото, през поне два от четирите данъчни периода преди текущия данъчен период.

За целите на прилагане на част V "а" от ЗКПО данъчно задължени лица са лицата по чл. 260е и чл. 260я25 (чл. 2, ал. 6 от ЗКПО).

На основание чл. 260г от ЗКПО данъчно задължените лица по чл. 260е и чл. 260я25 дължат:

• допълнителен данък, и/или
• национален допълнителен данък.

Съставните образувания по чл. 260а, ал. 2 от ЗКПО, които са облагани с ниска данъчна ставка, с изключение на образуванията по чл. 260а, ал. 4 от ЗКПО, дължат национален допълнителен данък (чл. 260я25, т. 1 от ЗКПО).

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 135 от ДР на ЗКПО "съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка" е:

• съставно образувание на МНГП или на ГНГП, което е разположено в юрисдикция с ниска данъчна ставка, или
• съставно образувание без юрисдикция, което за даден данъчен период формира допустима печалба, която се облага с ефективна данъчна ставка, по-ниска от 15%.

По смисъла на § 1, т. 122 от ДР на ЗКПО "многонационална група предприятия" е група, която включва поне едно образувание или място на стопанска дейност, което не е разположено в юрисдикцията на крайното образувание - майка.

В конкретния случай капиталът на "С........." ЕООД е 100% собственост на белгийско дружество. При условие, че българското дружество се квалифицира като съставно образувание на МНГП, то ще бъде данъчно задължено лице за национален допълнителен данък.

Разпоредбите за определяне на националния допълнителен данък се съдържат в глава тридесет и четвърта "л" (чл. 260я25 - чл. 260я29 от ЗКПО). За целите на определяне на националния допълнителен данък се прилагат правилата за определяне на допълнителния данък. Това означава, че първо се определя допълнителният данък за цялата юрисдикция, след което така определеният данък се разпределя между съставните образувания в юрисдикцията, като се определя делът на дължимия от всяко от тях национален допълнителен данък на база на общия резултат по реда на чл. 260ш, ал. 5 от ЗКПО.

Извод: При наличие на предпоставките по чл. 260а и ако "С........." ЕООД е съставно образувание на МНГП, то е данъчно задължено лице за национален допълнителен данък, който се определя по правилата за допълнителния данък и се разпределя по реда на чл. 260ш, ал. 5 от ЗКПО.

Декларирането на националния допълнителен данък е регламентирано в чл. 260я28 от ЗКПО. Данъчната декларация за националния допълнителен данък се изготвя на базата на информационната декларация, изготвена и подадена по реда на чл. 260я23 от ЗКПО.

Данъчно задълженото лице по чл. 260я25 от ЗКПО подава данъчна декларация по образец за националния допълнителен данък за съответния данъчен период в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация.

Сроковете за подаване са:

• по чл. 260я19 от ЗКПО - до 18 месеца след последния ден на данъчния период;
• по чл. 260я23, ал. 8 от ЗКПО - до 15 месеца след последния ден на данъчния период, за който се предоставя информация.

С § 30 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (ЗДДБРБ за 2025 г.) са регламентирани следните специални срокове за подаване на информация:

• Информационната декларация по чл. 260я19, както и данъчната декларация по чл. 260я28, ал. 1 от ЗКПО, за данъчен период, започващ на 1 януари 2024 г. или по-късно през тази календарна година, който е преходен период съгласно чл. 260я16 от ЗКПО, се подават:
  • в срок от 10 януари 2026 г. до 18 месеца след последния ден на този данъчен период, или
  • до 30 юни 2026 г., когато срокът от 18 месеца изтича преди тази дата.
• Информационната декларация и данъчната декларация по чл. 260я28, ал. 1 от ЗКПО, за данъчен период, който завършва преди 31 март 2025 г., се подават в срок от 10 януари 2026 г. до 30 юни 2026 г.

Декларацията се изготвя в левове. Когато националният допълнителен данък не е изчислен в левове, се използва централният курс на Българската народна банка за последния ден на данъчния период на лева към валутата, в която е определен националният допълнителен данък.

Данъчно задълженото лице по чл. 260я25 от ЗКПО внася националния допълнителен данък за съответния данъчен период в срока за деклариране по чл. 260я28, ал. 1 от ЗКПО. Всяко данъчно задължено лице за националния допълнителен данък самостоятелно декларира и внася данъка и се разчита самостоятелно с бюджета.

На основание чл. 7, ал. 1 от ЗКПО образците на декларации по този закон се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в "Държавен вестник".

Извод: Националният допълнителен данък за 2024 г. се декларира с данъчна декларация по чл. 260я28 от ЗКПО, изготвена въз основа на информационната декларация по чл. 260я23, подадена в ТД на НАП по регистрация, в специалните срокове, определени в § 30 от ПЗР на ЗДДБРБ за 2025 г., като данъкът се изчислява и декларира в левове и се внася в същите срокове от всяко данъчно задължено лице по чл. 260я25 от ЗКПО.