ОТНОСНО: Регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-168/17.12.2024 г., относно регистрация по ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Закупили сте земеделска земя (поземлен имот) на 03.06.2019 г. Към момента статутът на земята е променен на УПИ - жилищно строителство, като парцелът е разделен на няколко по-малки парцели. През м. ноември и м. декември сте продали на четири лица части от тази земя, като последната част е останала във Ваше владение. С продажбите на 12.12.2024 г. е превишена сумата от 100 000 лв.
Поставяте следния въпрос:
Подлежите ли на регистрация по ЗДДС, при условие че не извършвате дейност по занятие и няма да продавате други парцели?
Поради неизяснената фактическа обстановка, съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
На задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец (редакция към 31.12.2024 г.). Лицето е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дефиниция на понятието "независима икономическа дейност" е дадена в чл. 3, ал. 2 от закона, според която това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В кръга на задължените лица попадат физическите лица, когато извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност, посочени в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, и не попадат в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.
В ЗДДС не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Преценка за това може да бъде направена при разглеждане на конкретна фактическа обстановка, с оглед всички факти и обстоятелства.
Съдът на Европейския Съюз (СЕС) в свои решения изтъква, че понятието данъчно задължено лице следва да се определи във връзка с понятието за икономическа дейност. Наличието на такава дейност обосновава определянето на едно лице като данъчно задължено.
Според практиката на СЕС, обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност. За разграничаване на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на директивата, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност, не са определящ критерий броят и мащабите на осъществените продажби и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия или размерът на получените като резултат от тях приходи. Всички тези обстоятелства могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице (Решение от 15 септември 2011 г. по съединени дела С-180/10 и С-181/10 и Решение от 20 юни 1996 г. по дело C-155/94).
Посоченото не важи, както отбелязва СЕС, в решението по съединени дела С-180/10 и С-181/10, когато лицето предприема активни действия за продажбата на имоти като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО.
Под активни действия следва да се разбира извършването на подготвителни действия за продажбата на имот, така както един търговец би действал при организиране на дейността си за извършване на продажба на недвижим имот. Действията следва да са насочени не само към повишаване цената на имота, но и да излизат извън обхвата на обикновеното управление на имота. Обикновено управление на имота представлява действия, насочени към съхраняването на вещта и недопускане на нейното увреждане.
В този смисъл промяната на статута на имота (от земеделска земя в УПИ - земя, предназначена за строеж) би могло да бъде определено като действие, което едно лице извършва в рамките на търговската си дейност, тъй като такива инициативи не се вписват в действията по обикновено управление на лично имущество на собственик.
Следва да имате предвид, че доставката на УПИ е облагаема доставка по смисъла на чл. 45, ал. 5 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба не е освободена доставка прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.
Предвид изложеното, тъй като продажбата на недвижимите имоти, представляващи УПИ, е облагаема доставка и не се извършва инцидентно, а Вие сте предприел активни действия за продажбата им (чрез смяна на статута на земята и разделянето на същата на няколко парцела и др.), надхвърлящи обикновеното управление на личното имущество, считам че същата се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона. Тези сделки ще попаднат в обхвата на ЗДДС и ще формират облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от същия закон, поради което за Вас ще възникне задължение за регистрация по закона.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: закупена е земеделска земя (поземлен имот) на 03.06.2019 г. Впоследствие статутът на земята е променен на УПИ - жилищно строителство, като парцелът е разделен на няколко по-малки парцела. През месец ноември и месец декември са продадени на четири лица части от тази земя, като последната част е останала във владение на запитващия. С продажбите на 12.12.2024 г. е превишена сумата от 100 000 лв.
Въпрос: Подлежите ли на регистрация по ЗДДС, при условие че не извършвате дейност по занятие и няма да продавате други парцели?
Поради неизяснената фактическа обстановка се излага принципно становище, съобразено с действащото данъчно законодателство.
На задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец (редакция към 31.12.2024 г.). Лицето е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В чл. 3, ал. 2 от ЗДДС е дадена дефиниция на понятието "независима икономическа дейност": това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В кръга на задължените лица попадат и физическите лица, когато извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и не попада в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.
В ЗДДС не са посочени изрични критерии, по които да се определи дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Такава преценка се прави за конкретната фактическа обстановка, с оглед всички факти и обстоятелства.
Съдът на Европейския съюз (СЕС) в своята практика подчертава, че понятието "данъчно задължено лице" следва да се определи във връзка с понятието за "икономическа дейност", като наличието на икономическа дейност обосновава определянето на едно лице като данъчно задължено. Според практиката на СЕС обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр само по себе си не представлява икономическа дейност. За разграничаване на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице (извън приложното поле на директивата), от дейностите на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност, не са определящи броят и мащабите на осъществените продажби, продължителността на периода, през който са извършени, или размерът на получените приходи. Тези обстоятелства могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице. В подкрепа се посочват:
- Решение от 15 септември 2011 г. по съединени дела C-180/10 и C-181/10;
- Решение от 20 юни 1996 г. по дело C-155/94.
Посоченото не се прилага, когато, както е отбелязано от СЕС в решението по съединени дела C-180/10 и C-181/10, лицето предприема активни действия за продажбата на имоти, използвайки средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО. Под "активни действия" се разбира извършване на подготвителни действия за продажбата на имот по начин, по който един търговец би организирал дейността си за продажба на недвижим имот. Тези действия трябва да са насочени не само към повишаване цената на имота, но и да излизат извън обхвата на обикновеното управление на имота.
Обикновено управление на имота представлява действия, насочени към съхраняване на вещта и недопускане на нейното увреждане. В този смисъл промяната на статута на имота (от земеделска земя в УПИ - земя, предназначена за строеж) би могла да се определи като действие, извършвано в рамките на търговска дейност, тъй като подобни инициативи не се вписват в действията по обикновено управление на лично имущество на собственик.
Следва да се има предвид, че доставката на УПИ е облагаема доставка по смисъла на чл. 45, ал. 5 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба не е освободена доставка прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови.
Предвид изложеното, тъй като продажбата на недвижимите имоти, представляващи УПИ, е облагаема доставка и не се извършва инцидентно, а са предприети активни действия за продажбата им (чрез смяна на статута на земята и разделянето й на няколко парцела и др.), които надхвърлят обикновеното управление на личното имущество, тази дейност се квалифицира като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Тези сделки попадат в обхвата на ЗДДС и формират облагаем оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, поради което възниква задължение за регистрация по закона.
Извод: При описаните продажби на УПИ, за които е достигнат оборот над 100 000 лв., и с оглед предприетите активни действия по промяна на статута и разделяне на имота, възниква задължение за задължителна регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1 от закона.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена при евентуално производство по ДОПК; при разминаване не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
