ОТНОСНО: Прилагане на чл. 10 от ЗКПО
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ..... от 18.01.2018 г., в което описвате следната фактическа обстановка:
Дружеството внася стока от страна извън ЕС /Китай/ през чуждестранен сайт. Стоките, които идват са без издадени фактури. При изискване за издаване на фактура за закупената стока от страна на доставчиците е направен отказ. Стоката, която е получена до момента е платена по банков път и сумата фигурира в банковото извлечение на предприятието.
Поставен е следният въпрос:
По какъв начин трябва да се осчетоводи получената стока, за да няма дружеството проблем при данъчен контрол?
Във връзка със зададения въпрос изразявам следното становище:
Въпросът, които се поставя по какъв начин следва да се осчетоводи получената стока не е от компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/. Да отговаря на въпроси свързани с осчетоводяването на стопански операции правомощия има Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
От данъчна гледна точка Вашият въпрос следва да се разгледа с оглед спазването на изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според ал. 1 на посочената норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
В ал. 2 и ал. 3 от същата разпоредба се доуточнява, че:
- счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
- счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Предприятията изчерпателно са посочени в чл. 2 от ЗСч и чуждестранните юридически лица, които не са регистрирали клоновете и нямат място на стопанска дейност в Република България не се считат за предприятия. Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилите в предприятието документи, издадени от чуждестранни лица, следва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват /платежни документи, общи условия, договори, споразумения, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия/.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е уредено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
В бъдеща кореспонденция с НАП посочвайте електронен адрес за кореспонденция.
Описана е следната фактическа обстановка: дружеството внася стока от страна извън ЕС (Китай) през чуждестранен сайт. Стоките пристигат без издадени фактури. При поискване на фактура за закупената стока доставчиците отказват да издадат такава. Получената до момента стока е платена по банков път и сумите са отразени в банковото извлечение на предприятието.
Въпрос: По какъв начин трябва да се осчетоводи получената стока, за да няма дружеството проблем при данъчен контрол?
Изразено е следното становище:
Въпросът как следва да се осчетоводи получената стока не е от компетентността на Националната агенция за приходите. Правомощия да отговаря на въпроси, свързани с осчетоводяването на стопански операции, има Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
От данъчна гледна точка поставеният въпрос се разглежда от гледище на изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), който отразява вярно стопанската операция.
В чл. 6, ал. 1 от ЗСч е предвидено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
- 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- 2. дата на издаване;
- 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
- 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО се доуточнява, че:
- счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват;
- счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Предприятията са изчерпателно посочени в чл. 2 от ЗСч, като чуждестранните юридически лица, които не са регистрирали клоновете си и нямат място на стопанска дейност в Република България, не се считат за предприятия.
Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което изискванията на чл. 6 от ЗСч са приложими само за случаи, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания случай, постъпилите в предприятието документи, издадени от чуждестранни лица, трябва да съдържат информация, която по безспорен начин доказва реално осъществена стопанска операция.
Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват, като платежни документи, общи условия, договори, споразумения, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия.
Относно счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, следва да се има предвид, че те трябва да се превеждат на български език в случаите, когато това е предвидено в закон, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗСч. Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според който при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Извод: НАП не е компетентна да указва начина на осчетоводяване на стоката; за данъчни цели разходът за придобиване на стоката се признава, ако е документално обоснован по чл. 10 от ЗКПО чрез документи (вкл. от чуждестранни лица), които по безспорен начин доказват реално осъществената стопанска операция, като при поискване документите на чужд език се представят с превод по чл. 55, ал. 1 от ДОПК.
